Може ли икономическата сила да замени военната?

<p>Те твърдят, че една доминираща икономическа сила съвсем скоро се превръща в доминираща военна сила, забравяйки че Съединените щати е била най-голямата световна икономика седемдесет години преди да стане военна суперсила.</p> <p>Политическите наблюдатели отдавна водят спор кое е първо – военната или икономическата сила. Марксистката традиция поставя икономиката в основата на структурата на властта, а над нея политическите институции, допускане споделяно и от либералите през XIX век, които са вярвали, че нарастващата търговска и финансова взаимообвързаност ще направи войната излишна. Но въпреки че Великобритания и Германия една за друга са били най-важните търговски партньори през 1914, това не им е попречило да подпалят пожар, който връща назад с поне половин век икономическата интеграция. </p> <p>Военната сила, която някои определят като върховната форма на власт в световната политика, се нуждае от добре развита икономика. Но това дали икономическите или военните ресурси дават повече власт в съвременния свят зависи изцяло от контекста. „Морковът” е по-ефективен от „тоягата” само ако ни се иска да вкараме магарето във водата, но оръжието може да се окаже далеч по-полезно, ако целта ни е да отнемем магарето на нашия противник. Решаването на много от проблемите като финансовата стабилност или климатичните промени просто няма да се случи с използването на военна сила. </p> <p>Днес Китай и Съединените щати са силно взаимообвързани икономически, но много анализатори не разбират последиците от това за силовата политика. Всъщност Китай може да постави Съединените щати на колене само като ги заплаши, че ще разпродаде доларовите си запаси. Но правейки това, не просто ще намали обема на своите резерви, като отслаби долара, но и ще изложи на опасност американското търсене на китайски стоки, което ще доведе до загуба на работни места и оттам до нестабилност в Китай. С други думи, поставянето на Съединените щати на колене в най-добрия случай ще означава, че Китай направо ще легне по очи. </p> <p>Преценете сами дали икономическата взаимообвързаност може да даде на някоя от страните достатъчно сила, която да наруши баланса. В случая това ще прилича на „баланс на финансовия терор”, аналогичен с военната взаимообвързаност по време на Студената война, при която Съединените щати и Съветският съюз имаха потенциала да се унищожат един друг с размяна на ядрени удари. През февруари 2010 група висши китайски военни офицери, ядосани от продажбата на оръжие от страна на Америка на Тайван, призоваха китайското правителство в отговор да спре покупките на американски дългови книжа. Предложението не беше прието. </p> <p>Икономическите ресурси като мека сила са много по-способни да предизвикат подходящото поведение от военните. Успешният икономически модел не само финансира създаването на военни ресурси, нужни за упражняването на твърдата сила, но може също така да подтиква останалите да следват нейния пример. Меката сила, приложена от Европейския съюз (ЕС) след края на Студената война и в отношенията му с Китай днес, дължи своя успех преди всичко на икономическите модели на ЕС и Китай. </p> <p>Икономическите ресурси увеличават своето значение през този век, но ще бъде грешка да сложим кръст на ролята на военната сила. Както президентът Барак Обама каза по време на връчването му на Нобелова награда за мир през 2009: „Ние трябва да приемем трудната истина, че няма да успеем да изкореним злото и да прекратим насилието в нашия живот. Но ще настъпи време когато нациите – действайки заедно или поотделно – ще открият, че използването на сила не просто е безполезно, но и морално неоправдано”. </p> <p>Дори и вероятността държавите да прибягнат до употреба на сила или да заплашват с употреба на такава сега да е много по-малка, отколкото в отминалите епохи, мисълта за възможен военен сблъсък кара рационалните играчи да се презастраховат на доста висока цена. Ако твърдата сила на Китай плаши съседите й, е много вероятно те да предприемат ответни мерки и да търсят солиден гръб, а Съединените щати е най-подходящият съюзник в тази ситуация.</p> <p>Това води до преосмисляне на ролята на военната сила. Някои анализатори твърдят, че военната сила е толкова ограничена в употребата си, че може да бъде използвана само в краен случай. Но фактът, че военната сила вече не е достатъчна да реши определена ситуация, не означава, че е загубила потенциала си. Макар вече да има много ситуации и контексти, в които военната сила да е неизползваема, тя остава важен източник на власт. </p> <p>Пазарната и икономическа сила все още остава в рамките на политиката, която от своя страна зависи не само от законите, институциите и взаимоотношенията, но също така и от управлението на принудата. Добре уредените съвременни държави са тези, които държат монопола върху легитимното упражняване на властта и които дават разрешенията за функционирането на вътрешните пазари. В международен план, където редът е по-нестабилен по-неясен, принудителната употреба на сила, дори и малко вероятна, може да има важни последици, изключващи стабилизацията. </p> <p>Всъщност, метафорично казано, военната сила е толкова необходима за гарантирането на сигурността, колкото кислородът е необходим за дишането. През XXI век военната сила няма да има същото значение за държавите, каквото е имала през XIX и XX век, но тя ще остане важен властови лост в световната политика. </p> <p><em>*Джоузеф Най е бивш заместник-министър на отбраната на Съединените щати, професор в Харвард и автор на книгата „Бъдещето на силата”. </em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”. </em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков </em></p>