- 10 Sep 2020
- 188
- 1
Навярно всеки конспиратор знае, че всеки сценарий е точен само в първо приближение.
На 10 декември 1984 г. министърът на вътрешните работи и кандидат-член на Политбюро на БКП Димитър Стоянов издава заповед, адресирана до началника на Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Петър Стоянов, с която официално слага началото на едно от най-тежките престъпления на комунистическия режим – “възродителния процес”. Заповедта е кратка и ясна:
“Др. Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население с оглед работата да приключи в определения срок. Отговорник генерал-лейтенант Петър Стоянов”.
Срокът е 31 март 1985 година.
<p> В ранната сутрин на 24 декември 1984 г. в Кърджалийско отекват първите изстрели срещу невинни хора. Българските турци дори не подозират, че само три месеца по-късно ще имат нови паспорти с нови имена. В първите дни на “възродителния процес” те се скупчват в по-големите села и искрено вярват, че централното ръководство на партията не знае за това, което се случва. Решението за преименуването им обаче е взето на най-високо ниво и се извършва по план. До 24 декември 1984 г. мащабът на репресията не е напълно известен дори и на преките й извършители, в това число и на редовите оперативни работници и агенти на ДС. Репресията срещу българските турци е последният опит на изпадналата в тежък икономически колапс комунистическа държава да оцелее на базата на изкуственото създаване на врагове... <br />На 19 декември 1984 г. началникът на Софийското окръжно управление на МВР полк. Малинчев прави предложение до началника на отдел XI на ПГУ на ДС полк. Роев и началника на отдел V на ПГУ на ДС полк. Казакин за провеждане на поредна оперативна комбинация. В предложението фигурира и името на аг. “Сава”, който също не подозира, че само след месец ще е приел ново име – Меди Доганов. Оперативната комбинация, замислена от полк. Малинчев, е далеч от това, което се случва в смесените райони, въпреки че се провежда по същото време, в което падат и първите невинни жертви на “възродителния процес”.<br />Предложението гласи:<br />Относно: Провеждане на комбинация за създаване условия агент “Сава” на отдел V ПГУ-ДС да се изведе в ГФР или Турция чрез сключване на брак с ДОП “Марта”.<br />ДОП “Марта” е открито от Разузнавателната служба към Софийско окръжно управление МВР на Сабрие Йелдаръм (б.а. – името е измислено) с цел на същата да се подстави подходящ СС (б.а. – секретен сътрудник) като кандидат за женитба и заедно с нея да му се осигури извеждане в ГФР или Турция за решаване задачи на ПГУ – ДС.</p>
<p> Сабрие Йелдаръм е родена на 17.12.1948 г. в с. Градище, Шуменско, туркиня, турска гражданка, вдовица, с едно дете, образование полувисше, по професия учителка, понастоящем работи като преподавателка по немски език в училище за деца на турски работници в ГФР и живее в гр. Бремерхавен.<br />Произхожда от семейство на учител и заедно с родителите си се е изселила в Турция през 1971 год.<br />Преди изселването си е завършила Педагогическия институт в гр. Шумен. Омъжила се е за Ахмед Йелдаръм от с. Новосел, Шуменско. В 1974 г. семейство Йелдаръм заминало да работи в ГФР, но през 1979 год. Ахмед Йелдаръм починал и жена му останала вдовица заедно с детето си Кемал, което понастоящем е на 9 години. След смъртта на съпруга си Сабрие Йелдаръм започнала да работи като преподавателка в училище за деца на турски работници, по немски език.<br />Към НРБ има положително отношение и от 1981 год. шест пъти е посещавала ТК “Боровец” и един път черноморските ни туристически курорти. <br />От проведените агентурни и технически мероприятия, а също така от легендираното запознаване „Марта” на ОР Христо Йовков от отдел XI ПГУ-ДС се вижда, че тя има реалистично отношение за обстановката в Турция, за икономическото положение в страната, за тежкото положение на изселниците, че има най-добри чувства към България и съжалява, че се е изселила. Има косвени признаци, че я вълнува въпросът да си нормализира семейното положение с евентуален втори брак.<br />Тъй като от 22 декември т.г. до 5 януари 1985 год. “Марта” отново ще пребивава в ТК “Боровец” с немска група, целесъобразно е да се използва създалата се около нея оперативна обстановка най-ефективно, а именно да се насочи към нея аг. “Сава” на отдел V ПГУ-ДС и се създадат предпоставки между него и “Марта” за сключване на брак и извеждане на агента в ГФР или Турция.<br />Считаме, че изборът на аг. “Сава” като кандидат за женитба с “Марта” е относително най-оправдан, тъй като и агентът е турчин, научен работник и преподавател в наше висше учебно заведение, че не е женен, че не е член на БКП, че имат и двамата допирни точки както по линия на личните си, така и по културните си и професионални интереси. Аг. “Сава” от 1980 г. се води към негласния щат на ПГУ-ДС и честността му към нашите органи е проверявана многократно с агентурни и технически мероприятия. С него по принцип е говорено за насочване към жена от категорията на “Марта” с цел подготовка за сключване на брак и той изрази пълната си готовност. Той счита, че възрастовата разлика от шест години между двамата (агентът е шест години по-млад) и наличието на дете на “Марта” няма да бъде пречка за евентуален брак.<br />Изхождайки от гореизложеното по ДОП “Марта” и по аг. “Сава”<br />Предлагам:<br />Да се разреши провеждането на комбинация по запознаването на аг. “Сава” със Сабрие Йелдаръм и се даде линия на поведение на агента за създаване на условия да сключат двамата брак.<br />За целта да се извърши следното:<br />1. Сабрие Йелдаръм заедно с част от немската група, с която пристига, да се устрои в хотел “Мусала” в ТК “Боровец”, в стая, оборудвана стационарно с М “Родопи”.<br />2. В същия хотел да се устрои също с М “Родопи” и аг. “Сава” от 22 декември.<br />3. Агент “Сава” да се запише в ски курсове и се обезпечи със ски и необходимата екипировка.<br />4. Агент “Сава” да не се разшифрова пред агентурата и доверителните лица, използвани от Софийско окръжно управление на МВР, а да действува самостоятелно в запознанството си с “Марта”, като последната ще му бъде посочена от водещия му офицер ОР Иван Михайлов от отдел V ПГУ-ДС.<br />5. През 15-дневния престой на “Марта” в ТК “Боровец”, за целенасоченост на поставените пред аг. “Сава” задачи и своевременно реагиране към поява на непредвидености, по линия на ПГУ-ДС да се командирова в ТК “Боровец” ОР Иван Михайлов, а за оказване на съдействие на ОР Иван Михайлов периодически да се командирова от Софийско окръжно управление МВР ОР М. Петров, водящ ДОП “Марта”.<br />6. Да се осигурят необходимите финансови средства за маршрутирането на аг. “Сава” в ТК “Боровец”.<br />7. До 21 декември ОР Иван Михайлов да направи необходимия инструктаж на аг. “Сава” относно запознаване и задълбочаване отношенията си с “Марта” за подготовка на брак между двамата.<br />8. След заминаването на “Марта” и анализиране резултатите от изпълнението на задачите, поставени на аг. “Сава”, ще се излезе с предложение в каква насока да се работи по ДОП “Марта”.<br />Предлага: <br />Началник на Софийско окръжно управление МВР <br />полк. Н. Малинчев<br />19.12.1984 г.<br />Предложението на полк. Малинчев е прието и машината на ДС се задейства мигновено. На 21 декември 1984 г. агент “Сава” заедно с двама оперативни работници, единият от които водещият му офицер майор Михайлов, заминава за Боровец със задачата да прелъсти нищо неподозиращата Сабрие.<br />На 17 януари 1985 г. агентът собственоръчно пише Доклад за работата си с “обекта Йелдаръм” в Боровец. В същото време смесените райони са сковани от страх, а стотици хиляди български турци и мюсюлмани са насилствено преименувани. Онези, които отказват да приемат новите си имена, биват бити, арестувани, заплашвани, а някои от тях загубват живота си...<br />Но да се върнем към Боровец и доклада на аг. “Сава”.<br />Доклад<br />за работата ми с обекта „Йелдаръм“<br /><br /> Целта на мероприятията, свързани с „Йелдаръм“: да се установи възможно най-тясна връзка с обекта с оглед по-нататъшното му използуване като правдоподобна легенда за излизане извън граница. При добро стечение на обстоятелствата може да се допусне и евентуално интимно обвързване, което може да прерасне в брачна връзка.<br />По предварително изработен сценарий трябваше да се използува двуседмичното гостуване на „Йелдаръм“ с една западногерманска група в Боровец, х-л „Мусала“.<br />С необходимата информация за житието на обекта се запознах два дена преди настаняването на западногерманската група в Боровец. Групата се настани на 22.12.1984 г. в 23.00 ч. Ден-ден и половина преди пристигането на „Йелдаръм“ се запознах и с терена, където трябва да се работи: предимно със заведенията, ски-училището, комуникациите и др. По същото време др. Михайлов се погрижи за спортния екип, с който трябваше да се уча да карам ски. Единственият недостатък бяха самите ски и излезлите от строя ски-обувки.<br />Фактът, че обектът на 23-годишна възраст се изселва в Турция и ежегодното му гостуване в Боровец (тази година за седми път), предполагаше особена предпазливост.<br />Легендата за моето присъствие в Боровец беше мотивирана с желанието ми да си почина, преди да защитя кандидатската си дисертация.<br />Навярно всеки конспиратор знае, че всеки сценарий е точен само в първо приближение. Първата изненада дойде от факта, че първите два дена обектът изобщо не се появи на хоризонта. Впоследствие се установиха координатите му, но това вече нямаше съществено значение. Визуален контакт с обекта установих едва на 25.12.1984 г. – вечерта.<br />Втората изненада беше обстоятелството, че обектът изобщо няма намерение да се записва на ски-училище, на което особено се надявахме. Използувам случая да отправя известен упрек към местните колеги за забавяне на информацията и за неадекватно ориентиране в обстановката. С много усилия трябваше да установя, че обектът си е наел ски от съвсем друго място и че има съвсем друг маршрут. <br />Още отначало обектът се присъедини към три съпружески двойки – двама братя – единият от които собственик на строително предприятие със 170 души, другият е механик (няма сключен брак), третият е икономист. И тримата имат много добри отношения.<br />Без да знам, че тази неформална група е твърде затворена, направих опит да я атакувам чрез един немец, с когото установихме, че имаме общи интереси само в бара. По-късно се установи, че този немец (казва се Еди, около 35-годишен, с неопределена професия, има инфантилно поведение) съзнателно не е допускан в компанията на обекта. Нещо повече – разбрах, че го мразят.<br />Едновременно с това направих опит да вляза в орбитата на обекта чрез сервитьора, който ги обслужваше в ресторанта (разбира се, всичко беше много дискретно и без каквито и да е подозрения). Със сервитьора също не можах да постигна много, тъй като групата на обекта не се задържаше повече от час и половина в ресторанта. Едва по-късно разбрах (чрез помощта на др. Михайлов), че след вечеря групата отива да си допие шампанското в една механа.<br />Обектът разбра, че съм турчин съвсем случайно на 27.12.84 г. Стана така, че се налагаше да обядваме заедно в една хижа (Ястребец). В едни момент обектът се афектира на сина си и започна да му говори на турски език. Използувах този момент, за да задам въпроса (на турски език) дали госпожата има нещо общо с турския етнос или просто знае турски. Отговорът беше положителен: че е туркиня. До този момент ние се засичахме в хотела и в ресторанта, без да знаем нищо повече един за друг. Фактът, че съм турчин, беше достояние на Еди и на сервитьора. Още не ми е известно дали Еди е подхвърлил нещо на обекта за моята народност.<br />От този момент до 2.01.85 г. влезе в действие особено съмнение спрямо моята личност. Станах обект на наблюдение не само от страна на „Йелдаръм“, но и на цялата й компания. Разбира се, аз съзнателно им давах възможност да ме изучават, без да им обръщам някакво внимание. При тази психологична ситуация трябваше да предприема друга тактика – бях непукист, неангажиран ухажор на някои дамички, но все пак се движех в тяхната орбита. Това беше естествено, защото се хранехме и почивахме на едно и също място. Обръщам внимание на тази страна на въпроса, защото това съмнение в тяхното поведение ме принуди да допусна, че има изтичане на информация. Основание за подобно допускане ми даде фактът, че обектът има твърде много познати в комплекса. А в моралните стойности на личния състав на комплекса аз се ориентирах още в първите дни. <br />Погледната отстрани, тази мнителност може да изглежда и неоснователна, но от конспиративна гледна точка аз бях длъжен да се подчиня на съмнението, докато проверя дали е продукт на субективно пристрастие, или е случаен елемент в поведението на обекта.<br />На 31.12.84 г. в един разговор, който не продължи повече от една минута, се представих по име, без да проявя явен интерес към личността на обекта. Реакцията на „Йелдаръм“ беше много въздържана, но вече бяха налице някои симптоми за любопитството й към моята личност. Нарочно не задоволих любопитството й.<br />След два дена с помощта на др. Михайлов попаднах в любимото „гнездо“ на компанията на обекта. Вече имах всички психологични основания да направя опит за директно присъединяване към компанията на обекта: открито показах, че „Йелдаръм“ ме интересува не само като туркиня, но и като жена. Едва сега я помолих да ме запознае с мъжа си (уж по мое предположение немец). Тя заяви, че няма мъж. Непринуденото ми поведение и добрата ми информираност за класическата немска култура преобърнаха нещата: изведнъж се превърнах в обект на ухажване от страна на цялата компания. От този момент до края на смяната бях в постоянен контакт с обекта, а последния ден бяхме заедно през цялото време.<br />Разговорите, които съм водил с обекта, могат да се обобщят по следните теми:<br />1. Обектът прояви особен интерес към научния ми статут. Фактът, че съм от научната интелигенция, имаше неочакван за мен ефект. Само след няколкочасово общуване обектът започна явно да демонстрира отношението си към мен като към много умен, образован и перспективен турчин. А последния ден обектът открито изразяваше съжалението си, че не сме успели да се запознаем и сближим още първите дни. Много силен ефект имаше молбата ми към „Йелдаръм“ да ми изпрати копие от основното съчинение на един прогресивен турски философ от 14–15 век и един философски наръчник на турски език. На свой ред „Йелдаръм“ ме помоли да й изпратя три учебника за изучаване на руски език. <br />2. Обектът имаше информация за мероприятията на партията и правителството за масовата асимилация на българските турци. Подкрепих, дори допълних тази информация с редица подробности. В този контекст ми се заяви, че за такива като мен няма въздух в България, а ако има такъв, то таванът на научната ми кариера ще бъде много нисък. Без заобикалки обектът директно ми постави въпроса, че при това положение един от най-надеждните пътища за излизане от България е сключването на брак с чужденка. Същата идея се подхвана и от компанията на обекта. Очертаха се три възможности: <br />а) „Йелдаръм“ ми подхвърли, че има една много хубава братовчедка, която живее в Турция, по професия е медицинска сестра;<br />б) Някои от компанията изразиха желание да ме свържат с подходяща (по образование и социално положение) германка; <br />в) Женската част на компанията намекваше на „Йелдаръм“, че не трябва да ме изпусне. <br />Аз стоях безучастен към тези конкретни подхвърляния, но не скривах доброто си отношение към обекта. Струва ми се, че „Йелдаръм“ искаше да разбере какви са предпочитанията ми за евентуален брак с чужденка – няколко пъти тя подчерта, че има син на 10 години, с което искаше да намекне за неравностойността си спрямо ергенския ми статут. Но съм сигурен, че „Йелдаръм“ се изкушава да установи определена връзка с мен. Засега е трудно да се каже нещо по-конкретно за характера на тази връзка. Не трябва да се забравя, че в нравствено отношение „Йелдаръм“ е успяла да запази традиционните регулативи на туркиня. Това обстоятелство ми служеше като мяра в ухажването. Според мен този резултат при тези обстоятелства е много добър. Защото ако бях направил опит за сексуална връзка, сигурно щях да бъда възприет само като обект за флирт. <br />3. Предварителната информация за „Йелдаръм“ почти се покрива с онова, което успях да установя от разговорите ни за нейното житие и битие. Прави впечатление, че „Йелдаръм“ подчерта, че няма мъж, но никога не конкретизира дали е разведена или е вдовица, или детето й е извънбрачно.<br />Попълнения към предварителната информация за обекта<br />а. „Йелдаръм“ е завършила ВПИ – гр. Шумен, специалност българска филология;<br />б. брат й е инженер, завършил е в гр. Варна, в момента е много добре устроен в Истанбул.<br />в. „Йелдаръм“ се занимава с преподаване на руски език, материалните й възможности са скромни.<br />г. при последното гостуване на „Йелдаръм“ в Боровец един субект на име Христо (около 40–45 годишен) й предлага да се завърне в България. Обещал е да я устрои възможно най-добре в професионално, битово и в социално отношение. Въпросният субект работил в Министерството на външните работи. Наблягам на този факт, защото мисля, че трябваше предварително да бъда информиран за него. Предполагам, че съмненията на обекта относно моята личност имат връзка с този Христо.<br />4. „Йелдаръм“ изрази желание да направи обиколка на България с кола (собствена). Но за тази цел аз трябва да я поканя на гости (или нещо подобно), за да не бъде ограничавана само в периметър 70 км (както е в Боровец).<br />Гостуването може да се осъществи през лятото на тази година. Преди това „Йелдаръм“ възнамерява да направи още една почивка през м. април в Боровец. Уговорихме се, че преди да тръгне, тя ще ми се обади чрез писмо.<br /><br />Общи изводи:<br />1. „Йелдаръм“ е интересен обект, чрез нея може да се легендира евентуално гостуване, както във (б.а. – не се чете), така и в (б.а. – не се чете) (обектът няма положително отношение към Турция – особено към жизнения стандарт).<br />2. Предпоставките за установяване на по-близък контакт с „Йелдаръм“ са налице, друг е въпросът как и в каква степен те ще се култивират за в бъдеще.<br />3. Отношението на „Йелдаръм“ към България е положително, но това не се отнася за Партията и правителството, особено за тоталитарната система на управление и за функциите на органите за сигурност.<br /><br />17.01.1985 г.<br />„Сава“ <br />След този доклад срещите между “Сава” и водещия му офицер майор Михайлов ще стават все по-редки, а след няколко месеца оперативните работници от ДС ще отворят нова папка в досието на Доган...<br /><em><strong></strong></em></p>
<p><em><strong>Следва продължение... <br /><br /></strong></em></p>
