Трак-трак, трак-трак, покрай прозорците в приятно темпо се движи романтичният рейнски пейзаж. Лодки с излетници плават, над брега се ширят масиви лозя, ето прочутата скала на Лорелай. „Най-сетне нещо по-различно от това да седиш в самолет”, казва весело Ангела Меркел, докато се отпуска в тапицираната в синьо мека мебел в т.нар. клуб-вагон. Дори и на пръв поглед да не изглежда така, канцлерката е в предизборна кампания, Германия е в кулминацията на предизборната надпревара за гласоподаватели.
<p>„От спалния вагон към властта”, подиграват се критиците на Меркел. Това е малко несправедливо, защото в крайна сметка тя пътува, придружавана от най-известните лица на ХДС, само в продължение на един ден с носталгичния „Райнголд Експрес” през републиката, без никаква възможност да поспи. Точно дванайсет часа трае пътуването по стъпките на германската християндемокрация и историята на страната.<br />То започна сутринта в Рьондорф край Бон, където Меркел положи венец на гроба на Конрад Аденауер. Оттам през Бон, Кобленц, Франкфурт, Ерфурт, Лайпциг до последната спирка – Берлин. Там лидерът на ХДС вечерта открива постоянна изложба от снимки на първия канцлер на Федерална република Германия в партийната централа. Стратезите на ХДС наричат пътуването „Денят на германия”. Няколко представители на фамилията Аденауер присъстват, Либет Верхан-Аденауер например, най-малката дъщеря на Конрад Аденауер от втория му брак.</p>
<p><strong>Урок по история с Меркел</strong></p>
<p>Бащата на Либет някога самият е пътувал с този влак по време на предизборна кампания, казва Меркел. Но това е маршрут, който Аденауер не би могъл да направи, не и в тогавашна Германия. На този ден (15 септември) точно преди 60 години той е избран от Бундестага за първи път за федерален канцлер, искат да припомнят от ХДС. И още, че залага на социалното пазарно стопанство, че винаги се е стремял към „единство в свободата” – цел, която по-късно Хелмут Кол успя да постигне.<br />„За младите хора това е малък урок по история”, споделя Меркел в Кобленц. Както и на другите междинни спирки, съпартийците й и тук са построили трибуна на гаровия площад. Навсякъде идват по няколко хиляди избиратели, оранжевите плакати с „Анги” на младите активисти на ХДС се виждат наред с транспарантите на “Грийн Пийс” „Ядрена сила – не, благодаря!” и „Вън от Афганистан” на левицата.<br />За да не напомнят противниковите демонстранти за актуалните проблеми, Меркел всеки път в кратките си речи посочва, че на този 15 септември се чества и друга важна годишнина, чиито последствия ще занимават света още дълго. Точно преди дванайсет месеца в САЩ на този ден е обявен банкрутът на „Леман Брадърс”. И макар че междувременно вече се вижда „светлина в тунела”, най-важното продължава да бъде Германия да успее да излезе от финансовата и икономическата криза по-силна.</p>
<p><strong>Пътуване в бъдещето</strong></p>
<p>„Следователно това е и пътуване в бъдещето на Германия”, допълва Меркел. Когато човек иска да изгражда бъдещето, той непрекъснато отново и отново трябва да си припомня откъде идва. Така Меркел обяснява смисъла на своето „носталгично пътуване” в лъскавия пурпурно-бял ретро влак. Тя иска да е достойна политическа правнучка на Аденауер.</p>
<p>Че като цяло постановката все пак звучи малко демоде, не може да се предотврати. Но може би целта е да се поуспокоят консервативните католически привърженици на християндемократите, на които по-скоро либералната дъщеря на протестантски свещеник от Източна Германия все още им е чужда. В крайна сметка това е предизборна кампания – разпространяват се симпатични снимки, които са важни, когато става дума за това доброто лично отношение към Меркел най-сетне да се прехвърли и върху партията: Меркел в панорамния вагон, Меркел се здрависва с продавачките в пекарницата на гарата в Ерфурт, сочен братвурст от Тюрингия, смеещи се ученички в Кобленц, които са успели да снимат дамата в лилавия блейзър с джиесема си. Близко до народа по график. „Можем да успеем” – целият ден Меркел повтаря тези думи.</p>
<p>В Кобленц, във Франкфурт, в Ерфурт или в Лайпциг – Меркел разхожда този вторник своята реклама за „стабилни отношения”. Отново избягва каквито и да било атаки срещу своя противник Франк-Валтер Щайнмайер, дори не споменава Социалдемократическата партия. Остава вярна на себе си да не поляризира по-остро, дори след толкова критикувания телевизионен дуел.</p>
<p>Вместо това тя отново прави историческа препратка към Аденауер: първият канцлер на ФРГ през 1949 г. е избран само с един глас – неговия собствен глас, за глава на правителството. След това той предпочита да направи малка коалиция с Германската партия и Партията на свободните демократи, вместо голяма коалиция със социалдемократите.</p>
<p>Меркел би постъпила по същия начин, тя непрекъснато подчертава, че ще изкове черно-жълт съюз дори при възможно най-малката преднина. „Мисля, че ние отново стоим на такъв кръстопът. Трябва да поставим жп стрелките в правилната посока.”<br />Онова, което Меркел въпреки любовта си към историята премълчава, е резултатът, с който навремето Аденауер успява да се спаси. Защото тогава Християндемократическият съюз и Християнсоциалният съюз постигат едва 31</p>
<p><em><strong>*Скучен дебат, силно въздействие</strong></em><br />Според социологическо проучване по поръчка на телевизия RTL и списание „Щерн”, оповестено в сряда, след телевизионния дуел между канцлера Меркел и нейния основен опонент социалдемократът Франц-Валтер Щайнмайер ХДС е повишил подкрепата си на 37%, а СДП на 24%. Партията на свободните демократи (ПСД) обаче получава най-ниската подкрепа, измерена през тази година – 12%. Така ХДС заедно с ПСД продължават да имат 49%. А социалдемократите, зелените и левите общо събират, както и предходната седмица, 45%. <br />На въпрос кого биха избрали за канцлер на преки избори 56% отговарят „Меркел” – с три пункта повече от предходната седмица. За Щайнмайер биха гласували също с 4 пункта повече от предходната седмица – 24%.<br /><br /><br /><em>По материали на „Шпигел онлайн”</em></p>