Това може да стане "мюнхенски сценарий" за Украйна. Стоейки рамо до рамо с канцлера на Германия Ангела Меркел, президентът Медведев в действителност скъса отношенията с прозападното ръководство на Украйна и сигнализира за намерението на Кремъл да се намеси в президентските избори в страната, за да осигури победата за предпочитания от Кремъл кандидат.
<p><strong>"Не виждам никакви перспективи за възстановяването на нормалните отношения при сега действащите ръководители",</strong> заяви Медведев в петък след срещата си с Меркел в своята черноморска резиденция в Сочи. ""Надявам се, че новото ръководство на Украйна ще има много възможности, за да бъдат съществено подобрени нашите отношения - <strong>това е нашият най-важен външнополитически приоритет</strong>".<br /><br /><strong>Реакцията на Меркел бе мълчание. Лидерът на най-голямата държава в Европейския съюз не подкрепи Украйна като демократичен партньор, не защити правото на народа й сам да избира своите ръководители.<br /></strong>Нейното мълчание бе посрещнато с изненада от украинските официални лиза и с удовлетворение от страна на Кремъл, за когото "проектът Украйна" преди президентските избори през януари стана най-важният приоритет. Москва е решена да ликвидира достиженията на "оранжевата революция" от 2004 г., която бе предизвикана от нейния нескопосан опит да фалшифицира президентските избори в полза на проруския кандидат Виктор Янукович и да върне Украйна в сферата на своите интереси.<br /><br /><strong>Меркел не може да каже, че е била хваната неподготвена. Само дни по-рано Медведев осъди антируските позиции на украинския лидер Виктор Юшченко</strong> в открито писмо, в което изложи дълъг списък от претенции и обиди. В него пише за "упорития" стремеж на украинското ръководство към членство в НАТО, за подкрепата, оказана на Грузия по време на войната заради Южна Осетия, за "непрекъснатото" вмешателство в дейността на Черноморския флот на Русия, който е базиран в украинския кримски град Севастопол.<br /><br /><strong>Медведев придружи това писмо с видеозапис на блога си, на чийто фон се вижда Черно море с кораб, който подозрително напомня на стоящ на рейд руски военен съд.<br /></strong>Крим е особено болезнена тема. Мнозинството руснаци смятат, че това е историческа тяхна територия, а много жители на Крим се отнасят със симпания към Русия. Нейният флот трябва да напусне Крим през 2017 г., но Русия не иска да си тръгвва оттам.<br /><br /><strong>И тук внезапното фокусиране на Медведев върху Украйна придобива зловещ оттенък.</strong> В писмото си той нарича решението на Киев да изгони двама руски дипломати от Одеса и Севастопол "провокация, безпрецедентна за цялото постсъветско пространство".<br />Но, както "Таймс" успя да изясни, украинските служби са установили, че <strong>единият от тези дипломати е раздавал по 100 000 долара в месец на проруски организации, действащи в този регион, вторият се е опитвал да вербува представители на местната власт като информатори.</strong><br /><br /><strong>Киев се опасява, че по време на изборите или след тях, Кремъл ще се опита да разиграе кримската карта, за да дестабилизира властта,</strong> ако реши, че тя не е достатъчно проруски настроена. Не трябва да бъде изключван и грузинският сценарий, по примера на който на украинска територия могат да нахлуят войски, за да "защитят" руските граждани. Миналата седмица Медведев представи в парламента законопроект, който му дава пълномощия да изпраща войски в чужбина за "защита интересите на Русия и нейните граждани".<br /><br /><strong>През 1938 г. в Мюнхен европейските държави решиха съдбата на Чехословакия</strong> заради страха си от агресивния съсед. Миналата година Русия демонстрира в Грузия готовността си да използва сила, а днес се фокусира върху Украйна.<br /><br />Зависимият от руския природен газ Европейски съюз не наложи сериозни санкции срещу Русия заради Грузия. <strong>А в мълчанието на Меркел Кремъл видя окуражаващ сигнал, че ще мине също толкова тънко, ако успее да подкопае независимостта на Украйна.</strong></p>
<p> </p>