КРУГМАН: Еврозоната пътува към отвъдното

<p>От друга страна, европейските политици, както изглежда, не помагат много за облекчаване на ситуацията. Те вероятно ще намерят начин да осигурят кредитиране за страните, изпаднали в затруднение, което може да предотврати, но може и да не предотврати надвисналата катастрофа. Но, както изглежда, те не са в състояние да осъзнаят важната истина, че без разширяване на фискалните и монетарните стимули в устойчивите европейски икономики, всичките им опити за спасение ще се окажат неуспешни.</p> <p>Да се върнем малко назад. Въвеждането на еврото през 1999 г. доведе до невиждан бум на кредитирането в икономиките от периферията на Европа, понеже инвеститорите очакваха (погрешно), че общата валута ще направи гръцкия или испанския дълг също толкова сигурен както германския. Обратно на това, което често сте чували, този невиждан бум на кредитирането не отиде директно във финансирането на разточителни правителствени разходи &ndash; Испания и Ирландия реално увеличиха бюджетните си излишъци в навечерието на кризата и имаха ниски нива на дълга. Вместо това потоците пари, изливащи се в икономиките на тези страни, разпалиха огромен апетит за частно потребление, особено за покупка на жилища.</p> <p>Но когато кредитният бум внезапно приключи, резултатът беше разгарянето на икономическата и финансова криза. Жестоката рецесия сви силно приходите на предприятията, което отвори огромни бюджетни дупки; докато в същото време разходите за спасяването на закъсалите банки доведе до бързо нарастване на публичния дълг. Резултатът от това беше срив на инвеститорското доверие в държавните облигации на страните от периферията на Европа.</p> <p>И какво става сега? Отговорът на Европа беше да наложи строги фискални ограничения и най-вече да ореже значително публичните разходи в затруднените страни, а заедно с това да затегне кранчето на финансирането до завръщането на частното инвеститорско доверие. Дали ще проработи тази стратегия?</p> <p>Не и за Гърция, която всъщност се оказа доста разточителна във фискалната си политика по време на кредитния бум и задлъжня повече, отколкото беше способна да върне. Вероятно не и за Ирландия и Португалия, които по различни причини също натрупаха огромни дългове. Имайки предвид обаче благоприятната външна конюнктура &ndash; преди всичко силната обща европейска икономика, с умерена инфлация &ndash; за Испания, която и сега има сравнително ниски задължения, и за Италия, която има високи нива на дълга, но изненадващо малък дефицит, тази стратегия може и да проработи.</p> <p>За нещастие европейските политици не са склонни да осигурят необходимите условия на длъжниците, за да се справят със затрудненията.</p> <p>Нека си представим нещата така: частното потребление в страните длъжници се срина след края на дългово финансирания бум. През това време разходите в публичния сектор бяха значително съкратени чрез програми за финансова дисциплина. Е, откъде тогава да дойдат работните места и растежът? Отговорът трябва да се крие в увеличаване на износа, основно към други европейски страни.</p> <p>Но износът не може да се случи, ако страните кредиторки също прокарват мерки за затягане на фискалната политика, което с голяма вероятност тласка Европа обратно към рецесията.<br />Също така страните длъжници трябва да намалят цените и разходите до нивата на страни като Германия, което не би било трудно, ако Германия има 3 или 4 процента инфлация, позволявайки по този начин на длъжниците да спечелят търговски позиции просто чрез минимална или нулева инфлация. Но Европейската централна банка (ЕЦБ) прокарва дефлационни мерки &ndash; тя направи ужасна грешка, като увеличи лихвените равнища през 2008 г., точно когато финансовата криза набираше сили, и демонстрира, че не е научила нищо, повтаряйки същата грешка и тази година.</p> <p>Резултатът е, че сега пазарите очакват много ниска инфлация в Германия &ndash; по около 1% през следващите пет години &ndash; което означава значителна дефлация за страните длъжници. Това ще задълбочи проблемите им и ще увеличи реалната тежест на техните дългове и означава, че всички усилия за спасяване може да се окажат напразни.</p> <p>Не виждам абсолютно никакъв знак, че политическите елити в Европа са готови да преосмислят твърдото си убеждение за необходимостта от затягане на кранчето на кредитирането съчетано със затягане на фискалната дисциплина.</p> <p>Част от проблема може би се крие в това, че същите тези политически елити имат къса историческа памет. Те обичат да говорят за инфлацията в Германия от 20-те години на миналия век &ndash; история, която така, както се е случила, няма нищо общо с настоящата ситуация. Всъщност те почти никога не са давали един много по-уместен пример: политиките, прокарвани от Хайнрих Брюнинг, германски канцлер от 1930 до 1932, който настоява за балансиран бюджет и запазване на златния стандарт, правейки по този начин ефектите от Голямата депресия много по-тежки в Германия, отколкото в останалите страни в Европа &ndash; подготвяйки сцената за последвалите събития.</p> <p>Сега не очаквам в Европа на ХХІ век да се случи нищо лошо. Но съществува много голяма пропаст между това, от какво се нуждае еврото, за да оцелее, и това, което европейските лидери са готови да направят или поне имат идея да направят. С тази пропаст обаче е доста трудно да бъдем оптимисти.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>