Кризата на военната сила

Кризата на военната сила
Гласуването миналия петък в Камарата на представителите на политиката по отношение на Либия, прокарвана от президента Обама, беше определено от наблюдателите като отражение на недоволството от страна и на двете партии към неспособността на Обама да води диалог с Конгреса. Всъщност беше изразено пълно несъгласие от страна на Капитолия с ангажирането в Либия – по различни причини – но действителността е далеч по-смущаваща.
<p>Несъмнено г-н Обама пренебрегна Закона за употребата на военна сила зад граница, но това са го правили всички негови предшественици, откакто съществува, и с право, имайки предвид очевидната му противоконституционност. </p> <p>Безспорно, подходът на Обама в Либия е силно непоследователен, макар НАТО бавно да се приближава до постигането на легитимната цел на Америка за гарантирането на нейната национална сигурност: свалянето от власт на полковник Муамар Кадафи.</p> <p>Но най-обезпокоителното в законодателните маневри преди петъчния вот – и недостатъчно отразено в медиите – беше почти пълното отсъствие на Обама и неговата администрация от разразилата се политическа битка. Президентът не просто е неспособен да прикрие своята безкрайна незаинтересуваност от проблемите на националната сигурност, но дори не си направи труда да подкрепи собствената си партия в този критичен момент. </p> <p>Наблюдателите от целия политически спектър се съгласиха, че предложенията, направени от Денис Кучинич, демократ от Охайо, остро критикуващ ангажирането на Обама в Либия, най-вероятно ще бъдат приети от Камарата на представителите. Сред нарастващата загриженост в доминираната от републиканците Камара Кучинич събра подкрепа от необикновена коалиция, силно разтревожена от политиката на Обама в Либия, интересуваща се от основните цели, от липсата на смислена американска стратегия и от погрешното й изпълнение.</p> <p>Някои републиканци изразиха несъгласие с намесата в Либия, а други искаха да покажат, че безредието в стратегията на Обама в Либия е демонстрация на неговата бездарност във външната политика. Но най-важният проблем беше, че демократите в Камарата бяха подведени от Белия дом, който не направи нищо, за да ги накара да подкрепят своя президент.</p> <p>Гласуването на предложенията на Кучинич няма да има особен ефект, понеже те със сигурност ще бъдат отхвърлени в Сената, но това ще е демонстрация на слабост в международен план. Силовите възможности на Вашингтон веднага ще бъдат поставени под съмнение не само в Либия, но и в Афганистан, Ирак и навсякъде другаде по света. Това всъщност може и да е целта на много демократи в Конгреса, чиито гласове срещу войната в Афганистан се извисяват напоследък.</p> <p>Председателстващият Камарата на представителите Джон Бонър видя в победата на Кучинич заплаха за националната сигурност. За да ги блокира, Бонър направи контрапредложения, критикуващи още повече действията на Обама в Либия, но те не даваха отговор на въпросите за американската намеса в Либия и на други места. Действията на Бонър постигнаха целта си, дадоха време на администрацията да предприеме планираните действия в Либия. Въпреки това успехът на Кучинич вече причини доста щети.</p> <p>Непоследователността на Обама в Либия е пример за сгрешен подход към проблемите на националната сигурност, характеризиращ неговата администрация от самото начало. Първо, целите на Обама в Либия са неясни и противоречиви и изпълнението им се проточи във времето. Той започна с изявлението, че употребата на сила има за цел защитата на цивилното население, а не свалянето на полковник Кадафи. Днес обаче е очевидно, че военните цели са да бъде премахнат либийският лидер, но това не се казва публично и освен това се извършва бавно и неефективно. Ако свалянето на Кадафи още от началото беше поставено като ясна цел и ако Обама я беше изпълнил бързо и решително, интервенцията ни досега вероятно щеше да е завършила успешно и вече щяхме да работим за осигуряването на поддръжка на един прозападно настроен режим. </p> <p>Второ, нежеланието на Обама Америка да поеме лидерството и неговото решение да се скрие зад НАТО и Съвета за сигурност на ООН бяха очевидна грешка. Никой не може да бъде заблуден за централната роля на Америка във военните действия, а празните думи пречат на изпълнението на задачата. Слабостта и нерешителността на Обама продължава да носи риск, заплашващ да доведе Либия до анархия или до разделяне на две държави и да подкопае нашите ангажименти и отговорности навсякъде по света. </p> <p>Трето, поражението в Камарата на представителите от миналата седмица, свързано с Либия, е заради нежеланието на Обама да защити и обясни своята политика, което е доказателство за липса на желание или заинтересуваност от утвърждаване на неговото лидерство. С необяснимия си отказ да потърси подкрепа от собствената си демократическа партия за действията в Либия той рискува да се самопогребе политически, което може да разклати основите на стратегията ни за национална сигурност на международната арена. Дори нещо по-лошо, когато трябва да се вземе решение за повишаване на нивото на сигурност в Афганистан, ще бъде ли възможно Обама или неговата администрация в Белия дом наистина да постигнат съгласие между антивоенно настроените демократи и полевите генерали. Ако Обама не е искрен по отношение на военните ни усилия в Афганистан, как е командвал през миналите две и половина години? Отговорът би могъл да събуди дълбока тревога.</p> <p>Г-н Бонър и доминираната от републиканците Камара спасиха администрацията на Обама от самата нея миналата седмица и така направиха на страната голяма услуга. Но това определено е неблагодарна задача и няма да е лесно да бъде повторена в следващите месеци, понеже изборите са все по-близо. </p> <p><em>*Джон Болтън е бивш американски посланик в ООН и член на борда на American Enterprise Institute. Автор е на книгата „Отстъплението не е решение: Защита на Америка в ООН и зад граница”.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков<br /></em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи