Кремъл подготвя две войни, за да вдигне цената на нефта

<p><strong>В Русия приемат Уго Чавес като екзотичен диктатор от Третия свят. Нищо друго не може да бъде толкова далече от истината.</strong> Чавес е политик, който иска да стане за Южна Америка това, което е Путин за постсъветското пространство. За целта Чавес не жали нито пари, нито време, и, което е интересно, успехите му не надскачат тези на Путин. Преди 3 г. Чавес хвърли огромни усилия за избирането на провенецуелски президент в Перу. В резултат "команданте Умала" бе изметен на изборите по същия начин, по който това се случи с Янукович в Украйна.</p> <p><strong>Хондураският президент Мануел Зелая получи от началото на световната криза кредити за 100 млн. долара от Чавес.</strong> Той би могъл да получи помощ и от САЩ, но в такъв случай трябваше да отчете всеки долар, нещо, което Чавес въобще не го интересува. Президентът Зелая влезе в "Боливарската инициатива" &mdash; латиноамериканският аналог на военния съюз Организация на договора за колективна безопасност, в който влизат Русия и бившите съветски републики Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан, загуби популярност и след неуспешния опит да промени Конституцията, бе изгонен от страната.</p> <p><strong>В Република Куба няма тоалетна хартия, дажбата пилешко месо, което се раздава с купони, е 110 грама,</strong> а неотдавна Раул Кастро обяви преход от трактори към новия прогресивен метод за оране &mdash; с волове. В провинция Санта Клара вече обучават 6000 вола. Кубинският режим съществуна единствено благодарение парите на Чавес.</p> <p><strong>В Боливия с парите на Чавес неговият съюзник - президентът Ево Моралес, изплаща по 200 боливиана на всеки пенсионер и непълнолетен.</strong> Това са огромни пари за страна, в която средната заплата е 500 боливиана (около 70&nbsp; долара) на месец. В Боливия няма други източници на средства, освен парите на Чавес и кокаина.</p> <p><strong>Но най-безпрецедентната история се случи през пролетта на миналата година, когато колумбийските спецчасти разбиха база </strong>на бунтовническата организация FARC на територията на Еквадор и откриха там гранатомети, доставени от Швеция за армията на Венецуела и документи, които доказват, че Чавес е дал 300 млн. долара на колумбийските наркотерористи. След като Интерпол подтвърди истинността на документите, Чавес, който преди всички видове защита предпочита нападението, обвини президента на Интерпол Артуро Ереру в нарушения на правата на човека и сътрудничество с Пиночет.</p> <p><strong>При това Чавес се определя не като агресор, а като създател на "Оста на Доброто", противопоставящ се на козните на САЩ.</strong> Ето как обяснява той пред чилийският в. La Tercera причините за величието на Венецуела и необподимостта от оръжейни покупки: "Венецуела притежава най-богатите в света запаси от нефт... и нейното географско положение я прави уязвима от световните сили. Някои обвиняват Чавес в експанзионизъм и милитаризъм, но, обратно - именно САЩ са истинските експанзионисти и милитаристи. Според ръста на нашата икономика ние сме принудени да уваеличавана своята отбранителна способност. Ние нямаме планове за нападение, само за защита".</p> <p><strong>Както Путин, президентът Чавес нарича своите политически противници (например, Мануел Розалес) криминални престъпници;</strong> както Путин, той гони от страната неправителствените организации, обвинявайки ги, че са агенти на чужди разузнавания; той създаде "Боливарската инициатива", както Путин създаде ОДКБ, той обяви терористите от FARC за "въстанически сили". И всичко, в което той обвинява САЩ - финансиране на тероризма, подривна дейност отвън, фашизъм, милитаризъм и пр. - го извършва самият Чавес.</p> <p><strong>Казано накратко, Чавес, както и Путин, се счита за политик от световен мащаб, разбира се, със същия успех.</strong> Клиенти на Уго Чавес неизменно стават най-противните режими, неспособни да просъществуват без венецуелската килородна възглавница, а в по-приличните страни от Южна Америка неговата активност дава не повече резултати, отколкото опитите на Москва да попречи на "цветните революции" в Украйна и Грузия.</p> <p><strong>Причините за неуспехите на Чавес са същите, както и на Кремъл.</strong> Това са хипертрофираното самолюбие, изобилието от нефтодолари и мисленето на диктатора-заговорник, напразно опитващ се да противостои на силата на основаната на свободния пазар икономика чрез дребни заговорчета.</p> <p><strong>При Чавес, както и при Путин, няма никаква идеология &mdash; нито комунистическа, нито религиозна &mdash; освен чистата идеология на петродоларите.</strong> Зад опитите за поддръжка на FARC, ХАМАС, Южна Осетия и други такива фанатизирани режими стоят определено рационалното желание за повишаване цените на нефта и напълно безумната увереност в това, че с помощта на интриги може да бъде постигнато политическо превъзховдство над свободния свят, чиято икономика всъщност е единственият изночник на нефтодоларите.</p> <p><strong>Все пак, при Чавес има една сериозна разлика от Путин.</strong> Ако в Русия политическият живот е напълно симулативен и протича изключително на екрана на държавната телевизия ОРТ, то във Венецуела ври и кипи: Уго Чавес вече преживя два военни преврата (през 1992 г. той беше заговорник, а през 2002 г. &mdash; мишена) и след неуспешния за него референдум за продължаване на пълномощията той ще бъде принуден да сдаде поста през 2013 г., ако не се случи нещо - например, война с Колумбия.</p> <p><strong>Освен това, за разлика от Путин, който управлява страна с някакво все пак основно жизнено равнище, Чавес дойде на власт в страна, в която болшинството от избирателите преживяваха под границата на нищетата. </strong>Чрез нефтодоларите той успя доволно евтино да купи благосклонността на мизерстващото население, раздавайки на индианците по делтата на Ориноко мотори за лодки и отваряйки болници за хора, които през живота си не бяха виждали дори аспирин.</p> <p><strong>Икономическата криза уби тази политика, както падането на цените на нефта уби Съветския съюз.</strong> Чавес се оказа в състояние, в което не може да си позволи да финансира едновременно колумбийските терористи, боливийските безработни и собствените си бедняци. Единственото средство за попълване на държавната хазна в тези условия стана новата национализация (поредната вълна от нея се разрази през май), а след изчерпването на този ресурс &mdash; единствено войната.</p> <p><strong>Интригите и популистката риторика не могат да донесат успехи в икономиката, но са напълно в състояние да обезпечат един военен успех.</strong> Коварството и изкусността, с които Чавес води нещата към война на Колумбия с Венецуела, в хода на която ще се окаже, че Венецуела е "защитаващата се страна", а САЩ - агресор, е достойна за възхищение и напомня на руската тактика във войната с Грузия.</p> <p><strong>Основната сила в Колумбия, която противостои на САЩ, са наркобароните.</strong> Тяхната ударна боева сила са ляворадикалните терористи от FARC. Чавес ги поддържа, а в отговор слабият и натикан в ъгъла президент на Колумбия Алваро Урибе подготви споразумение със САЩ за използването на колумбийските военни бази за борба с наркотърговците. Това даде на Чавес възможност да призове Южна Америка да се сплоти срещу гринговците, да прекрати търговията с Колумбия и да обвини американците в подготовка на агресия срещу Венецуела.</p> <p><strong>През 1939 г. Хитлер започна Втората световна война, като атакува немски войници, облечени в полски униформи, "превзели" немската радиостанция в Глайвиц.</strong> Оттогава диктаторите от всякакъв род нахитряха и вместо преоблечени свои войници използват приятелски настроени квазиорганизации и режими като FARC, ХАМАС или Южна Осетия. Никой не купува 100 танка за игрички: нещата отиват към война, която е много по-вероятна от евентуален конфликт между Иран и Израел, и която ще започне с предварително обмислена и щателно подготвена провокация.</p> <p>Инцидентът с кораба Arctic Sea, блокирането на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Иран и оръжейните доставчи за Чавес за 2,2 млрд. долара ме карат да предполагам, <strong>че основната външнополитическа цел на Кремъл в настоящия момент е да провокира два въоръжени конфликта: между Иран и Израел и между Венецуела и Колумбия.</strong></p> <p>&nbsp;</p>