Крехкото равновесие между Атина и Москва

<p><strong>Гръцко-руският дневен ред, разбира се, не се ограничава с енергетиката. Обсъжда се и желанието на Москва да укрепва отношенията си с Турция,</strong> което бе потвърдено от неотдавнашната визита в Анкара на премиера Владимир Путин и срещата му с Реджеп Тайип Ердоган, както и ролята, която Русия може да изиграе за решаването на кипърския проблем като член на Съвета за сигурност на ООН. Обсъждат се още преговорите в ОССЕ по архитектурата на европейската сигурност и дори противоракетният щит в Европа, така че програмата е доста натоварена. Последният въпрос силно интересува руснаците, доколкото новите американски планове говорят за евентуално разполагане на противоракетни системи в Южна Европа, на Балканите или в Средиземно море.</p> <p><strong>Руски дипломатически източници не крият своето безпокойство от изявленията на лидера на ПАСОК Георгиос Папандреу,</strong> както и от коментарите на координатора по въпросите на отбраната на парламентарната опозиция Васо Папандреу, която спомена за нови преговори по програмите за доставки на оръжие, договорени от сегашното правителство. Трябва да се отбележи, че техническите консултации по доставката на руски бронирани машини БМП-3 продължават, а Атина е подписала договор за доставката на около 450 подобни машини. Същите руски източници подчертават, че в разгара на предизборната кампания се появяват различни заявления, които не водят непременно към промяна в политиката след това. Те подчертават следния положителен факт: не е имало никакви изказвания относно другия голям енергиен проект - газопровода 'Южен поток', който е от голямо геополитическо значение.</p> <p><strong>Според нашата информация руската страна вече е получила от ПАСОК разяснения по нефтопровода "Бургас-Александруполис".</strong> Освен това източници от партията подчертават, че ПАСОК е гласувала заедно с управляващите от "Нова демокрация" за този проект в парламента, като своевременно е отбелязала някои съмнения относно околната среда и това доколко са били пълноценни преговорите с останалите две страни (Русия и България), които участват в проекта. Те отбелязват и казаното от Георгиос Папандреу на предизборния дебат с премиера и лидер на "Нова демокрация" Константинос Караманлис: <strong>"ПАСОК започна този проект и ПАСОК ще го завърши".</strong></p> <p><strong>От своя страна руснаците дадоха на Атина и София да разберат, че има и алтернативни пътища за руския нефт.</strong> Трябва да се спомене и това, че неотдавна избраното дясноцентристко правителство в България начело с Бойко Борисов и изрази загриженост относно нефтопровода, преди всичко, за да убеди Брюксел, че България не е "троянски кон" на руснаците в Европа и така да постигне размразяване на европейското финансиране за страната. В частни разговори руски дипломати говорят, че движението на танкери през черноморските проливи се е улеснило след пускането на азербайджанския нефт по тръбата "Баку-Джейхан" и руският петрол може да стигне до Средиземно море и чрез танкери. Те споменават и нефтопровода "Самсун-Джейхан", за който Ердоган и Путин вече се уговориха. Така че сигналят е повече от ясен.</p> <p><strong>Дипломатическите източници твърдят още, че след идването на власт в САЩ на Барак Обама, правителството на "Нова демокрация" е започнало "внимателно да се дистанцира от Москва".</strong> Не се предприемат вече ходове като визитата на Караманлис в Москва веднага след като Гърция блокира влизането в НАТО на бившата югославска република Македония, заплашвайки с вето на срещата на високо ниво на алианса в Букурещ. Направени бяха стъпки към сближаване с Вашингтон и беше изказано настойчивото желание на премиера да посети Белия дом.</p> <p><strong>Атина, в качеството си на председателстваща ОССЕ, съхрани "приятелски нуатралитет" по отношение на американските позиции</strong> както в случая с Грузия, така и на срещите на високо равнище в Корфу през юни, на които се обсъждаха въпросите на европейската сигурност. Ръководните гръцки кръгове не пропуснаха да отбележат: "На практика ние не получихме подкрепата на Москва по важни въпроси. Имаше и моменти, когато бяхме сериозно разтревожени, както в случая с произнесената от Путин фраза "Северен Кипър" веднага след войната с Грузия".</p> <p><strong>Москва има собствени, глобални интереси. Прегръдките между Ердоган и Путин, планът за участие на Турция в "Южен поток",</strong> перспективата за нови инвестиции на "Газпром" на турския пазар са демонстрация за това. Така че тези, които се занимават с тези въпроси, правят следния извод: "Атина трябва да намери ново равновесие между Запада и Русия, като внимава да не прекъсне внезапно връзките си с Москва. В тази връзка подкрепата на Гърция за "Южен поток" е необходима. В противен случай Атина рискува да стане заложник на Турция, която в енергийната област поддържа не само "Южен поток", но и конкурентния "Набуко".</p> <p>&nbsp;</p>