Краят на ционизма и бъдещето на Израел

<strong>Гибелна милитаризация</strong><br /><br />Всъщност едва ли ще сбъркаме, ако кажем, че тази книга, представляваща остро критичен размисъл върху фаталното фиксиране на държавата Израел в холокоста и милитаризирането на страната, е едно епохално събитие. Епохално, защото от своята позиция на отчаянието авторът прави безпрецедентен разрез на разпада на ционисткото самосъзнание, тоест на подплатата на еврейската държава и общество. &ldquo;Кръстосването на ционисткия проект за създаването на нов човек с непрестанното позоваване на холокоста доведе до господството на една силова политика, извличаща от понесените в миналото страдания оправдание за използването на всички средства в името на собствената ни сигурност.&rdquo; Повелята на собствената сила изисква отслабването на другите и съзира навсякъде само врагове. Палестинците са най-големите потърпевши на тази политика, защото като ограбени съседи изпитват цялата тежест на израелското превъзходство. Бург не се опасява, той е сигурен, че задълбочаващото се милитаризиране на Израел и болезнената фиксация във врага неизбежно тласкат страната към бездната. &ldquo;Войните са спойката на нашето общество&rdquo;, пише той. Колкото повече се залага на силата обаче, толкова по-уязвими и слаби стават страната, държавата и народът. Оцеляването на Израел с военни средства е възможно само за ограничен период от време; израелската държава може да просъществува само на терена на политиката. В перспектива правото на съществуване на Израел не може да се подсигури с ракети и атомно оръжие, нито пък от ЕС и Америка. Както всяка друга държава, Израел ще оцелее само ако признае своите граждани - &ldquo;може би не всички, но преобладаващото мнозинство&rdquo; - и съседите си, на първо място палестинците. В противен случай Израел е обречен на гибел. <br /><br /><strong>Холокостът като запазен периметър</strong><br /><br />Какво общо има всичко това с холокоста и Хитлер? Бург обяснява: &ldquo;Ние превърнахме холокоста в най-обикновен инструмент на политиката. Направихме от холокоста средство в служба на еврейския народ. Превърнахме го дори в оръжие, по-силно от израелската армия. Холокостът стана наша запазена собственост. Хвърляме огромни усилия, щото никой друг да не проникне в &lsquo;нашата&rsquo; светая светих. Израел винаги е заставал на страната на турското правителство, когато е ставало дума за отричането на холокоста срещу арменците. За това имало уж стратегически причини: поддържането на добри отношения с единствения ислямски съюзник на Израел. Но всеки, който познава добре израелската психика, знае, че ние отричаме холокоста срещу арменците, за да си остане холокостът срещу евреите наша собственост. Ние сме се заклели, че никога повече няма да има холокост. &lsquo;Никога повече&rsquo; е нашата мантра. &lsquo;Никога повече&rsquo; е нашата мания. &lsquo;Ескимосите и арменците не ни интересуват, само евреите&rsquo;, беше казал веднъж шефът на канцеларията на министър-председателя.&rdquo;<br /><br />Този дълъг пасаж разкрива пределно ясно защо публикуването на книгата на Бург в Израел преди две години предизвика такава вълна от възмущение, защо неговите критици го обвиняват в държавна измяна и търсят законов начин да осуетят полагащото му се един ден погребение в специалния сектор на държавното гробище в Йерусалим: Бург поставя под въпрос не само политическите устои на еврейската държава, но в по-широк смисъл и нейната политическа култура. Той апелира например да се отмени законът за правото на завръщане на евреите, защото &ldquo;той е просто огледално отражение на расовата политика на Хитлер към евреите&rdquo; и отживелица каквато е вървящият заедно с него &ldquo;катастрофически ционизъм&rdquo;. С последното Бург има предвид духовната и политическа зависимост от създадения от ционистите мит за вечната страдалческа история на евреите. Този възглед запречва погледа към бъдещето и поражда мания за преследване. &ldquo;Аз не искам повече Хитлер да определя моята идентичност&rdquo;, заявява авторът. <br /><br />Бург не е съгласен и с конституционната дефиниция на Израел като еврейска държава. Според него това бележи края на просветения ционизъм, тъй като превръща израелското общество в расистко общество и го лишава от хуманистичните му ценности: &ldquo;Юдейската ориентация на държавата отвори вратите за радикалното месианство &ndash; едно съчетание, което се превърна в политически динамит, нямащ нищо общо с принципите на демокрацията.&rdquo; Главният прицел на автора са религиозните фанатици &ndash; но не само те. Най-тъжното, според Бург, е, че милитаризацията е повредила цялото общество, заличавайки юдейските традиции на откритост и толерантност. Най-тежкото му обвинение гласи, че израелското общество става все по-фашистко и империалистическо, докато на другия полюс нараства все по-неудържимо омразата на арабите. <br /><br /><strong>Един фалшив пророк?</strong><br /><br />Бург разказва по съвсем различен начин и процеса срещу Айхман от 1961. Като се позовава на документи от правителствените заседания преди и по време на процеса, той, подобно на прочутата книга на Хана Арендт, една друга недолюбвана от Израел еврейка, поставя под въпрос цялото дело. Бург твърди, че цялата работа е била преди всичко &ldquo;вътрешнополитическа спасителна акция за управляващата коалиция на Бен Гурион&rdquo;, която била под силен натиск от дясно. Тезата на автора е, че в последна сметка процесът и екзекуцията на някогашния оберщурмбанфюрер центрирали съзнанието и чувствата на израелския народ изключително върху холокоста и затвърдили нереалистичната предпоставка на държавния резон, че е стояща извън времето алтернатива на холокоста. &ldquo;Тази фиксация предизвика пагубно скъсване с действителността и направи Израел неспособен на мир с палестинците и другите му арабски съседи.&rdquo; <br /><br />Онова, което дразни в така важната книга на Авраам Бург, е неговият тон, натежалият от прокоба глас на библейския пророк. Историята на Израел познава наистина много пророци, но не малко от тях са били фалшиви. Въпреки това Бург не се стеснява от пророческата си роля, напротив. &ldquo;Моите усилия &ndash; пише той &ndash; целят да върнат народа ми в правия път, от който той се отклони през последните години, пътя, прокаран от неговите предци и основатели.&rdquo; Централно място в неговата секуларизирана есхатология заема йерусалимският мемориал на жертвите на холокоста Яд Вашем, но с ново, общочовешко предназначение: там ще се почита паметта не само на избитите от нацистите евреи, а на всички жертви на геноциди &ndash; тутсите в Руанда, арменците в Турция, племето хереро в някогашна германска Югозападна Африка.&nbsp; <br /><br /><em><strong>Avraham Burg: Hitler besiegen. Campus</strong></em><br />