- 10 Sep 2020
- 4310
- 29
Публикуваме откъс от едно от най-обстойните проучвания на задкулисието при въвеждането на демокрацията в периода на така наречения преход. Авторката Достена Лаверн е антрополог, журналист и писател. Живее и работи в Страсбург. Централно място в нейното изследване заемат малко известните на широката публика think tanks – понятие, което се тълкува като интелектуални центрове, фабрики за идеи, но също така и като „мозъчните танкове“ при износа на демокрация. Книгата на Достена Лаверн предизвика жив интерес в Европа и САЩ. Тук публикуваме откъси от изследването на Достена Лаверн, отнасящи се до личността на българския политолог Иван Кръстев и ролята му в световните мрежи и схеми за влияние.
<p><strong>Достъп до мрежите: пътят на Иван Кръстев</strong></p>
<p>Както вече отбелязах в предишните глави, Иван Кръстев произлиза от семейство на издигнал се от провинцията елит, който през комунистическата епоха успява да стигне до високоотговорни идеологически постове в БКП. Той е блестящ ученик в английската гимназия в София (където учат най-вече децата на ръководителите на комунистическата партия), а после завършва факултета по философия в СУ и се включва в дисидентските кръгове на осемдесетте. Всичко това му позволява да придобие много търсен от фондациите за подпомагане на демокрацията профил. Тези фондации се обръщат към лица, близки до академичния свят и до възходящите политически среди, произлизащи от интелектуалните кръгове на дисидентството. Произходът, кариерата и езиковите компетенции служат на Иван Кръстев като паспорт за достъп до интернационала експерти по демокрация през деветдесетте години. Това е интернационал на знанието и е съставен от членове на международните и неправителствените организации, държащи пазара на експертизата в полето на демократизацията, на пазарната икономика, на правата на човека и т.н. (Y. Dezalay, Les courtiers…, op.cit., р. 7), които обаче също са тясно свързани с политическите и икономическите кръгове на американската държава. <br />Както отбелязва И. Дезле ( Ibid., р. 17.), става дума за един вид еманация на foreign policy establishment на Съединените щати, чиито институции, изиграли важна роля в структурирането на североамериканското държавническо поле, в този момент се намират в авангарда на глобализацията.<br />Силата на тези елити е насърчаването на мобилността между три големи властови полюса: този на големите фирми и финансовите кръгове, този на държавата и този на знанието, свързан с престижните университетски кампуси на Ivy League. Затова те изнасят същия тип мрежи по целия свят, в т.ч. и чрез програмите на международните фондации и институции като Световната банка.<br /><br />***<br /><strong>Централноевропейският университет – ядро на<br />мрежите на институтите за академични изследвания</strong><br /><br /><em><strong>Иван Кръстев – привлечен в стратегическите проекти на ЦЕУ</strong></em><br /><br />Макар и да не заема официални постове в българския филиал на фондацията от стъпването ѝ в България, Иван Кръстев участва постоянно в различни програми и проекти на „Отворено общество“ и поддържа повече връзки с европейската му централа в Будапеща. Неговите последователни специализации в институтите за акаде-<br />мични изследвания (B. Wittrock, Institutes for Advanced Study: Ideas, Histories, Rationales, University) of Helsinki, 2002 в Европа и в Съединените щати, както и ролята му на лидер в изследователски проекти като „Blue Bird“( Научният Комитет на проекта „Blue Bird“ асоциира личности, мрежата институти за академични изследвания в Европа като Yehuda Elkana, ректор и президент на Централноевропейския университет (президент е на комитета); Joachim Nettelbeck, „Висеншафтсколег“ от Берлин; Gabor Klaniczay,ректор на Collegium Budapest; Bogdan Kravchenko, Централноевропейския университет Будапеща; Anca Oroveanu, New Europe College, Bucharest; Björn Wittrock, The Swedish Collegium for Advanced Study in the Social Sciences, Upsala фактически са част от развитието на кариерата му в мрежата на фондацията „Open Society“ и на Централноевропейския университет (ЦЕУ).<br />Както ще покажа по-долу, ЦЕУ е част от мрежата от центрове за академични изследвания, които помагат за трансформирането и професионализирането на социалните науки от двете страни на Атлантическия океан и служат като инкубатори на експерти консултанти за международните институции след Втората световна война, и най-вече след падането на Берлинската стена през 1989. Центърът за политически изследвания (ЦПИ: Center for Policy Studies, CPS) в Будапеща е създаден от ЦЕУ през 1999 г. по модела на американските think tanks и на центровете за академични изследвания. Той се превръща в едно от най-видните звена за изследвания и политически съвети на ЦЕУ, работещо в тясна връзка с изследователи от мрежата на институтите за академични изследвания и с представители на международни институции като Световната банка и американски think tanks.<br /><br />През 2003 г. Иван Кръстев, станал междувременно permanent fellow на Централноевропейския университет, е поканен да ръководи една от постоянните и „най-стратегическите“ програми на ЦПИ – Antiamericanism PROJECT (Антиамериканизма). Проектът цели да изучава причините и да се бори с ефектите от увеличаването на антиамериканизма вследствие на американската интервенция в Ирак. Той е директно свързан с едноименната програма на американския think tank „Council for Foreign Relations“ (CFR) и е част от изследователските приоритети на американското правителство. CFR е създаден през 1921 г. и първоначално е финансиран от фондациите „Карнеги“ и „Рокфелер“, а днес се ползва от фондове на фондацията на Джордж Сорос. Той всъщност е една от институциите, които са в сърцевината на естаблишмънта на външната политика на Съединените щати (CFR (Съвет по външна политика) и също е финансиран от правителството на САЩ и „United State Institute of Peace“ (самият той е един от най-активните think tanks във финансирането на организации от експерти на демокрацията в света). Представител на идеята за прогресивния международен интервенционализъм на САЩ от името на демокрацията (често асоцииран с Демократичната партия), CFR обединява представители на всички елити, включително и консервативните. Той е един от важните полититически инкубатори на американската държава, където можем да срещнем кандидати за президентските избори, членове на правителството, които работят в областта на външните работи, престижни журналисти (включително и либералната левица/ изследователи, банкери, адвокати, представители на международни фирми и т.н. Съветът е тясно свързан с работата на Тристранната комисия Bilderberg и Международния икономически форум.<br /><br />Иван Кръстев го посещава многократно при престоите си във Вашингтон и Ню Йорк. Българският експерт засилва позицията си в мрежите на ЦЕУ институти за академични изследвания – foreign policy establishment на Съединените щати, като по същото време става ръководител на родните институции, академичните среди и НПО като гаранти за регулиране на капитализма в глобален план.<br /><br />Тази логика всъщност е много сходна с тази, която поражда практиките на филантропски инвестиции в областта на образованието и на социалните науки след войната между Севера и Юга в Съединените щати. През тази епоха големите индустриалци като Андрю Карнеги, чиито заводи за стомана са заплашени от кървави работнически бунтове през 1882 г., започват да се занимават с „научна трактовка на социалните въпроси“, за да прокарат идеята за „частната алтернатива на социализма“. Фондации като „Карнеги“, „Форд“ и „Рокфелер“ инвестират в реформите на образованието, както и на местното и на федералното управление, създавайки множество неправителствени организации и асоциации, които работят с държавните институции. Както отбелязва и Джоан Рьолофс, през целия ХХ в. едни и същи големи филантропски фондации „имат тенденцията да абсорбират всички протестни, реформистки и дисидентски енергии в един прагматичен и фрагментиран модел на неправителствени организации, зависещи от финансирането на фондациите. Това е модел, който е достатъчно привлекателен, за да маргинализират на структурните промени“. Фондациите се заемат също и с реформирането на социалните науки, борейки се срещу философската и историческата традиция и фаворизирайки деполитизацията и професионализацията им чрез приемането на експерименталния метод, който трябва да осигури аксиоматичната неутралност на научния дискурс, свеждайки го до проста техничност. Това е начин за създаването на реформистки и прогресистки академични елити, които въпреки това остават интегрирани в системата. Така се раждат институтите за академични изследвания, първият от които – IAS – е създаден през 1933 г. в престижния университет от Бръшляновата лига (верига от елитни университети) в Принстън. През 1954 г. фондация „Форд“ финансира създаването на втора институция от същия тип: „Center for Advanced Study in the Behavioral Sciences“ (CASBS) в Пало Алто.<br /><br /><strong>Логиката на мрежите<br /></strong><br />Центърът въплъщава идеята на своя спонсор, че „бихейвиористите биха могли да допринесат за контролиране на демократизацията“. През 1960–1980 г. в Съединените щати, а и в Европа, където след 1963 г. фондация „Форд“ инвестира в създаването на Институт за академични изследвания по социални науки във Виена (IHS), по същия модел се появяват и други центрове. Директор на IHS е Пол Лазарсфелд, един от видните представители на социалните науки в Западна Европа, който още преди това е участвал в програмата за евроамерикански интелектуален обмен, организирана от фондация „Форд“ през втората половина на петдесетте години. Освен идеята за стимулиране на интелектуалното приятелство от двете страни на Атлантическия океан, този тип обмени има за цел да подкрепи структурирането на опозиция на европейските интелектуални традиции, възприемани като идеологически, и да фаворизира институционалните и политическите промени, способни да имунизират европейските страни срещу комунистическото изкушение.<br /><br />Така центровете за академични изследванияв Съединените щати и в Европа (сред които са и NIAS в Нидерландия, SCASS, Collegium Helveticum и т.н.) твърдят, че работата им в мрежа цели да се насърчават върховите постижения (excellence) и интердисциплинарният подход и да се реформират социалните науки и системата на висшето образование в Европа. Центровете за академични изследвания, на които се спрях в предишните глави, функционират едновременно като изследователски центрове, канещи млади стипендианти от Европа да работят в рамките на различни научни проекти, и като think tanks, получаващи финансиране от филантропски фондации, определящи темите и методите им на работа, тясно свързани с пазара на проектите. ЦЕУ на Джордж Сорос е създаден през 1992 г., за да „спомогне за създаването на нов управляващ елит в Централна Европа“, и работи в руслото на академично–политическите европейски мрежи, приведени в действие по време на Студената война от фондация „Форд“ и от други филантропски мрежи във връзка с правителствената политика на Съединените щати.<br />Университетът дели множество проекти и изследователи с мрежата на центровете за академични изследвания, с които се сближава най-вече посредством класическите дисциплини на социалните науки. Фактически двойната стратегия на ЦЕУ се състои в развиването, от една страна, на икономически курсове, които формират „бъдещото поколение икономисти“ в Източна Европа в съответствие с предписанията на Вашингтонския консенсус, на Световната банка и на други международни организми, а от друга страна, в привличането на либерални интелектуалци и млади изследователи по социални науки. Така ЦЕУ конкурира държавните университети, където голяма част от персонала продължава да е същият от епохата на комунистическия режим. За да легитимира преобладаващо икономическото и неолибералното обучение, ЦЕУ показва, че е достоен за интелектуално доверие чрез специалности като история и философия, и дори сравнителна литература. И все пак преподаването на тези материи и правенето на свързаните с тях изследвания в рамките на ЦЕУ или на другите центрове за академични изследвания има своята специфика: интердисциплинарността на проектите, целящи също така деконструирането на националните наративи. Изследователите развиват усещането за принадлежност към една международна и постнационална интелектуална общност, както и към една policy oriented научна общност, обърната към експертизата, която е свързана с международните организации. На кръстопътя на политическия, научния и икономическия свят, ЦЕУ и мрежата на центровете за академични изследвания се превръщат в едни от двигателите в областта на трансформирането на изследователската дейност в Европа.<br /><br />За да илюстрирам думите си, ще се спра на кариерата на две личности: Йехуда Елкана, президент и ректор на ЦЕУ след 1999 г., и Хелга Новотни, президент на консултативния комитет за планиране на ЦЕУ (2002–2004). Техните кариери илюстрират не само тесните връзки на университета на Джордж Сорос с центровете за<br />академични изследвания в Европа, но и влиянието на тези лаборатории за експерти над международните организации като Световната банка и Европейския съюз, особено в областта на реформата на образованието и на научните изследвания. И Елкана, и Новотни получават университетското си образование в Съединените щати, след това заемат различни постове в центровете за академични изследвания в Европа, и накрая са назначени в екипите на ЦЕУ. И двамата са специализирали в областта на теорията на социалните науки и са спомогнали за модернизирането на социалните науки в Европа по начина, насърчаван от Съединените щати, с финансовата помощ на филантропски фондации като „Форд“, „Карнеги“, „Рокфелер“ и т.н. Хелга Новотни става един от<br />най-цитираните експерти в областта на университетската реформа в Европа, използвайки понятия като мениджмънт на знанието и икономика, основана на знанието: парадигми, които целят да подчинят знанието на една пряка социална и политическа полезност и които се налагат чрез официалните документи на Световната банка, ОИСР, ЮНЕСКО, Европейската комисия и т.н. теорията и социалните науки. Тя е назначена за директор на Специализирания институт по социални науки в Университета във Виена (1987–1994). Пътят, който е изминала като научен изследовател и университетски администратор, е пряко свързан с мрежата от институти за напреднало обучение в Европа: между 1981–1982 г. е стипендиант във „Висеншафтсколег“ в Берлин, от 1986 г. е член на консултативния съвет на Swedish Collegium for Advanced Study in the Social Sciences (SCASSS), през 1988 г. е резидент в Центъра за обучение в Беладжио на фондация „Рокфелер“, от 1998 до 2002 г. е директор на университета „Collegium Helveticum“, от 2001 до 2006 г. е президент на научния съвет в „Collegium Budapest“, където работи като постоянен научен изследовател от 1992 г. Тя е един от реномираните специалисти в сферата<br />на реформите на социалните науки, достига до постове на експерт в международни организации и в Европейската комисия.<br /><br />Можем да дадем много примери за постоянните връзки между мрежата на ЦЕУ и тези международни организации. Ще се спра на тесните връзки между ЦЕУ и Световната банка, на първо място, защото директно препращат към Иван Кръстев, а също и защото подчертават появата на международен елит, в който „компетенциите на отговорните политически кадри, на икономическите ръководители, на международните бюрократи и на активистите на НПО стават взаимозаменяеми“.</p>
<p>Още от самото създаване на университета на Джордж Сорос в Будапеща Световната банка допринася за започването на семинари за изучаването на процеса на приватизация и организира множество общи събития и мероприятия с университета. През 1999 г. тя съдейства за създаването на Center for Policy Studies на университета, а през 2002 г. помага в управлението и финансирането на неговото бизнес училище. Тези институционални връзки впоследствие се превръщат в мостове за кариерите: така координаторката на мрежата GDN на Световната банка Даяна Стоун е един от членовете съоснователи на магистърската програма по публични политики в ЦЕУ, а Иван Кръстев, чиито многобройни функции в ЦЕУ вече изброих, е поканен да участва в основаването на мрежата GDN и често получава, лично или чрез ЦЛС, експертни мисии от полза на Световната банка. Натрупаният чрез тези постове мрежови капитал автоматично го прави все по-избираем за други мисии и експертни постове в Европейския съюз, ПРООН, Пакта за стабилност и т.н. През 2004–2005 г. Иван Кръстев става изпълнителен директор на Третата карнегиева анкета за бъдещето на Балканите също благодарение на това, че мрежата ЦЕУ – Световна банка е<br />тясно свързана с мрежата „Карнеги“2 и с други фондации, които започват процеса. Както и Втората анкета за Балканите, която публикува доклада и препоръките си точно след подписването на Дейтънските споразумения през 1995 г., е финансирана основно от фондацията „Карнеги“, Третата анкета също е съставена от множество политически личности като Карл Билд, бивш премиер на Швеция и бивш специален представител на ООН в Босна, Авис Болен, заместник-министър на външните работи на Съединените щати, Мирча Джоана, министър на външните работи на Румъния, Илир Мета, бивш премиер на Албания, Ричард фон Вайцзекер, президент на ФРГ от 1984 до 1994 г., и т.н. Интересно е обаче да отбележим, че тези личности са заемали или заемат и постове в областта на НПО и на международните организации (ОИСР, Световната<br />банка, Европейската комисия и т.н.). Освен всичко, в Комисията за Балканите техните имена са редом с тези на активистите на американските think tanks или на отговарящите за тайните служби или за военните мисии на Съединените щати.<br /><br />Така активисткият академичен и експертен капитал на Иван Кръстев в неправителствената област е превърнат в политически капитал в областта на международните отношения: нещо, което е възможно тъкмо благодарение на функционирането на мрежите, в които участва ЦЕУ и които осигуряват циркулацията на хора, понятия, доктрини, финансиране и престижни постове между националните и международните политически, икономически и академични сфери. Този модел за интеграция на социалните науки и на НПО в мрежите на властта всъщност е резултат от дълго трансформиране на социалните науки и на модела на взаимодействие между тях и политическия и икономическия свят. Както вече отбелязах, този тип взаимодействие се е превърнал в един от експортните продукти и в един от привилегированите инструменти на американското културно и политическо влияние в Европа. Така ЦЕУ, и по-общо мрежата на фондациите „Сорос“, е продължение на външната политика на Съединените щати. Тя съдейства не само за интегрирането на множество изследователи и експерти в мрежите на интернационала на експертите, създадени от Съединените щати, а и за изнасянето, най-вече в страните в преход, на модела на взаимодействие между академичния и артистичния свят, финансовите и международните институции, НПО и държавите.<br /><br /><strong>Националната мрежа на ЦЛС: отражение на мрежите на ЦЕУ<br /></strong><br />В главите, в които беше анализирана връзката между think tanks и политическия, икономическия, медийния и академичния свят в България, описах в основни линии националната мрежа на Иван Кръстев и на ЦЛС. Тук само ще резюмирам цялостната картина, като подчертая факта, че тази мрежа изглежда възпроизвежда логиките на международните мрежи, в които се вписват лично Иван Кръстев и ЦЕУ като институция.<br /><br />* * *<br />Ще се спра накратко върху най-очевидните огледални ефекти, които илюстрират тази логическа транспозиция. Както вече отбелязах, заедно с икономическите и политическите специалности, целящи формирането на новите елити на прехода на Изток, ЦЕУ в Будапеща развива също курсове и програми в областта на литературата и<br />на изкуствата. От 2005 г. Десислава Гаврилова става директор на Центъра за изкуство и култура на ЦЕУ. След като завършва театрознание в Москва и в София, тя завършва магистърска програма по публични политики в ЦЕУ, а от 1994 г. работи в Центъра за изкуства „Сорос“ в София, където от 1997 г. се заема с изграждането на артистична мрежа в Източна Европа и в бившите съветски републики. Тази биография ѝ позволява след това да основе „Червената къща“, организираща културни дебати – това е, както беше посочено, една от ключовите институции на артистичния и интелектуалния живот в българската столица. Забелязваме, че постовете, които Иван Кръстев и Десислава Гаврилова заемат в ЦЕУ – единият в политическото и стратегическото поле, а другият в художественото поле – отговарят на еквивалентните постове на национално ниво: директор на ЦЛС и директор на „Червената къща“. Още повече че както това се случва и в ЦЕУ, много общи проекти създават връзки между тези две полета, интегрирайки ги в една обща идеологическа, финансова, институционална и лична мрежа. И докато ЦЕУ поддържа непрекъснато връзките си с мрежата на институтите (центровете) за академични изследвания в Европа, то ЦЛС и „Червената къща“ си сътрудничат тясно с ЦАИ, който е въплъщението на смесването между академични, художествени и политически проекти. ЦЛС, ЦАИ и „Червената къща“, във връзка с „Отворено общество“ и Нов български университет (създаден по модела на ЦЕУ с финансовата помощ на Джордж Сорос), фактически формират мощно поле, което успява да интегрира в една или друга степен повечето от хората на изкуството и изследователите в областта на социалните науки в България. Ако изследваме и начина, по който това поле функционира във връзка с политическите институции, НПО, медиите и бизнес средите, забелязваме, че то е резултат от изнасяне не само на финансиране и на дискурси, а също и на структурни логики. На макрониво става дума за система, която, приближавайки все повече и повече НПО, изследователския свят и света на изкуствата с международните финансови и политически организации, цели да<br />стабилизира политическия и икономическия ред на неолибералната глобализация. Тя успява да го стори, тъй като успява да овладее както доминиращите дискурси, така и дискурсите, които отричат ефектите на капиталистическата глобализация. Не е случайно, че ЦЕУ развива силен департамент по науки за околната среда, който възпитава екологични убеждения, често влизащи в конфликт с парадигмата на развитието. Той създава също и департаменти по gender studies и по права на човека, които са свързани едновременно със света на НПО и със стратегическите изисквания на международните организации. И докато университетът в Будапеща защитава предписанията на Вашингтонския консенсус чрез програми за обучение на икономически мениджъри, неговият създател Джордж Сорос, преминал всички стъпала на финансовата капиталистическа система, все по-често критикува капиталистическата глобализация и ненамесата в делата на пазара като заплахи за равновесието и мира на планетата, обявявайки се за верен наследник на теориите за регулацията и за „безпокойството на капитала“ на Хайек и Попър. По време на моите теренни проучвания редовно си задавах въпроса за идеологически противоречивите позиции, заемани от Иван Кръстев – днес ми се струва, че те възпроизвеждат идеологическата амбивалентност, изменчивост и способността за интегриране на критиката, характеризиращи международната мрежа, от която той е част. Неговите статии, които критикуват функционирането на кампаниите за борба против корупцията като инструменти за подпомагане на капиталистическите интереси на Съединените щати, са само един от многото примери за заемане на позиции, противоречащи на интересите на могъщите донори като Световната банка. Само по този начин Иван Кръстев може да бъде признат в различни национални, регионални и международни, интелектуални, политически и неправителствени мрежи и може да играе ролята на консенсусна фигура. По този начин той претендира за ролята на трибун на интересите на балканските общества пред „западняците“ и си спечелва аурата на независим и оригинален интелектуалец, който помага за чуването на „другата гледна точка“.</p>
<p>Но големият теоретик на демократичните преходи на Изток Томас Каротърс, вицепрезидент на комитета „Глоубъл Полиси“ във фондацията „Карнеги Ендаумънт фор Интърнашънъл Пийс“, който освен всичко е цитиран често от лидерите на българските think tanks, изразява съвсем ясно границите на този „локален принос“,<br />подчертавайки тъкмо, че активистите на локалното гражданско общество са огледален образ на „западните групи“, а критичният им дискурс само подпомага доминиращите парадигми: Повечето от новите актьори на транснационалното гражданско общество са Western groups [западни групи], които се проецират в развиващите се общества или в обществата в преход. Понякога е възможно да работят в партньорство с групи от тези страни, но ценностите и следваните приоритети са техните. Поради тази причина транснационалното гражданско общество е „глобално“, но все пак е част от една и съща система на политическа и икономическа власт, която тези активисти на гражданското общество в други случаи критикуват.</p>
<p><strong>Из книгата на Достена Лаверн "Експертите на прехода“, Издателство "Изток-Запад"</strong></p>
