Китай забавя ход

<p>Трябва ли да приемем на сериозно тази цел за растеж от 7%? Все пак в сравнение с поставените цели за последните пет години за растеж в рамките само на 7,5%, китайските власти не демонстрират никаква склонност да слагат юзди на икономиката, когато растежът надхвърля предварително поставените цели. Напротив, те необуздано раздаваха банкови кредити точно когато световното търсене беше най-слабо през 2008 година. И станаха пословично известни с нежеланието си да позволят на юана да поскъпне като един от вариантите за удържане на ръста на износа.</p> <p>Разбира се, напълно безполезно е да критикуваме предишните китайски политики. Растежът на страната не беше някакво краткотрайно чудо. Политиките, провеждани след 2008 година, позволиха на Китай да избегне последствията от глобалната рецесия. И няма нищо изненадващо в действията на властите, които всъщност обещават по-малко от това, което могат да изпълнят.</p> <p>Дали китайските лидери отново подценяват възможностите за икономически растеж? Или може би техните прогнози за по-бавен растеж са просто поредната макиавелистка маневра за отклоняване на чуждестранния натиск за вдигане на стойността на юана?</p> <p>Няма причина да мислим така, защото този път китайските власти наистина се тревожат, че забавянето е на прага им.</p> <p>Китай успяваше да расте толкова бурно заради възможността да привлича огромен брой стоящи без работа хора от земеделските райони и да ги вкарва във фабриките. Също така правеше огромни инвестиции, някъде от порядъка на 45% от БВП. И стимулираше износа чрез поддържането с всички възможни средства на ниска стойност на валутата си.</p> <p>Но в резултат на чуждестранния и вътрешния натиск Китай ще трябва да възстанови баланса на своята икономика, като премести фокуса на вниманието си от производството и експорта към услугите и вътрешното потребление. При всички положения китайските работници ще започнат да предявяват претенции за по-високи надници и намаляване на работната седмица. Повече консумация ще означава по-малко инвестиции. Всичко това предполага забавяне на растежа.</p> <p>Китайските власти отлично разбират, че се задават промени. Всъщност те показват своето разбиране в последния си петгодишен план, оповестен по-рано този месец.</p> <p>Затова въпросът е не дали китайският растеж ще се забави, а кога. В едно скорошно изследване Куано Шин от Корейския университет и аз проучихме 39 случая, в които бързорастящи икономики с доход на глава от населението поне 10 хил. долара са изпитали остър и продължителен икономически спад. Открихме, че бързорастящите икономики забавят ход, когато доходът на глава от населението достигне до 16&nbsp;500 долара, измерено по цени в Съединените щати през 2005 година. Ако Китай беше продължил да расте с по 10% годишно, щеше да достигне този праг през 2014 година.</p> <p>Разбира се, не може да се каже, че има някакъв железен закон за забавянето. Не всички бързорастящи страни забавят ход, когато достигнат някакъв определен праг на дохода на глава от населението. Забавянето идва по-скоро в страни с по-висок процент на възрастните хора, отколко на тези в активна възраст, които в случая с Китай нарастват, благодарение на нарасналите житейски перспективи и на политиката за едно дете, наложена през 70-те години на миналия век.</p> <p>Забавянията също така са по-вероятни в страни, където делът на производствения сектор надвишава 20%, което поражда необходимост от преливане на работници от сферата на услугите, където продуктивността е по-ниска. Това също го има в случая с Китай и се отразява на предишния успех в разширяването на производствената база на страната.</p> <p>Най-удивителното е, че забавянето настъпва по-рано в икономики със системно подценявана валута. Една от причините е, че страните разчитат, че ниските стойности на валутата им може да сработват като механизъм за провокиране на бурен растеж в ранните стадии на развитието, когато страната разчита на мигрирането на своята работна сила от земеделието към фабриките, но този механизъм спира да работи на по-късен етап, когато растежът започне да се основава на иновациите.</p> <p>Накрая, поддържането на стойността на валутата на ниски нива може да причини дисбаланси и излишъците в експортно ориентираното производство да намалеят, както се случва в Корея през 90-те години на миналия век, което прави забавянето на растежа още по-вероятно.</p> <p>Поради всички посочени причини забавянето на растежа в Китай няма как да не се случи. Въпросът е дали светът е готов за това и дали другите страни, вървящи по стъпките на Китай, ще захранват света с икономическата динамика, която бяхме свикнали да търсим и да очакваме от Народната република.</p> <p><em>Бари Айхенгрийн е професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет, Бъркли.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>