Капитализмът е по-добрата алтернатива

<p><strong>Не по-малко неубедително звучат спекулациите за това, какво би казал Джон Мейнард Кейнс, ако беше жив днес.</strong> Като предварителна стъпка към по-продуктивен анализ, нека припомним, че не много отдавна Japan Inc. *(бел.ред. жаргонен израз за корпоративния свят на Япония след икономическия бум през &rsquo;80-те г.), моделът Райнланд (става въпрос за германската провинция Рейнланд - Пфалц) и други разновидности на капитализма бяха възхвалявани като по-добра алтернатива на по-пазарно ориентириентирания англо-саксонски вариант на тази система.</p> <p>От тогава, въз основа на солидни емпирични изследвания се породи вълна от дерегулации на стоковия и трудовия пазар, а Европейският съюз си постави амбициозните цели на Лисабонската стратегия.</p> <p><strong>Сблъсквайки се с високата структурна безработица, фискален натиск и застаряващи общества, много от западните икономики започнаха да реформират своите раздути социални държави.</strong> Китай и Индия ускориха растежа си, благодарение на намаляване на политическия контрол над своите икономики. Страните от Централна и Източна Европа показват, че колкото повече пазарни реформи една страна акумулира, толкова по-бързо реализира дългосрочен икономически растеж. Тези и други инициативи намалиха зависимостта от нездравословния държавен подход в икономиката и разшириха ролята на пазарите и гражданското общество. Настоящата криза означава, че ние трябва да предприемем по-нататъшни мерки за освобождаване/стимулиране на предприемаческия капитализъм, компенсирайки спадът на брутния вътрешен продукт, причинен от финансовата криза и наследството от опитите за нейното управление - силно увеличилият се държавен дълг.</p> <p><strong>Нека обаче се запитаме: Изключение ли е финансовият сектор? Може ли кризата да се тълкува като чисто пазарен провал, който изисква повече държавна намеса?</strong> Човек лесно ще се съгласи с фактите &ndash; повишаване на ливъридж балона в много икономики, както и сериозни грешки, допуснати в управлението на огромни финансови конгломерати. Все пак симптомите не бива да се бъркат с причините. А именно сред причините се крият сериозни противоречия. Аргументът, че сме свидетели на чисто пазарен неуспех се проваля и при най-елементарните изследвания. Финансовите институции и пазари действат в рамките на макроикономическа, регулаторна и политическа рамка, създадена и поддържана от публични институции и емпирично погледнато, не е трудно да посочим сериозните недостатъци на тази рамка, допринесли за развитието на сегашната криза. Бихме могли да направим по-задълбочен анализ за относителния принос на &ldquo;леката&rdquo; парична политика на Федералния резерв на САЩ в началото на 2000 г. и &ldquo;преситеността със спестявания&rdquo; в някои развиващи се икономики. С по-рестриктивна политика на Фед (и с по-дисциплинирана фискална политика, при Джордж У. Буш), първоначално би имало по-слаб растеж, но по-малко увеличение на спестяванията на по-късен етап, по-малко финансови дисбаланси и в резултат по-малко пречки за растеж.</p> <p><strong>Излишната ликвидност насърчава разпространението на мощни краткосрочни стимули във финансовите институции.</strong> Fannie Mae и Freddie Mac са до голяма степен инструменти за политическа намеса на жилищния пазар в САЩ. Някои финансови регулации може да са ускорили разпространението на модела &ldquo;създай и разпространи&rdquo;, който е упрекван за увеличаване на ливъриджа и прикриване на разпределението на риска. Някои страни от ЕС като Великобритания, Ирландия, Испания развиха/създадоха екстремни ипотечни балони, като стимулираха търсенето на жилища, чрез данъчни отстъпки.<br />Поуките или по-скоро уроците, които можем да извлечем анализирайки сегашната криза, трябва да се съсредоточат върху преосмисляне и промяна на досегашните макроикономически и регулаторни рамки на финансовите пазари, с такива, които да намалят риска от опасни &ldquo;бумове&rdquo; (бързо покачване на цените) и последващите ги банкрути. Политиките, които допринасят за появата и растежа на огромни финансови конгломерати, които, след като изпднат в криза застрашават финансовата стабилност на цялата държава трябва да бъдат идентифицирани и премахнати.</p> <p><strong>Тези предложения нямат нищо общо с грандиозните схеми за преоткриването/преосмислянето на пазарния капитализъм.</strong> Въпреки това, всяка криза причинява шок за масовите убеждения и по този начин може да има политически последици. В условията на демокрация, последствията от икономическите кризи се интерпретират от конкурентни тълкувания на интелектуалци и политици предадени от медиите. Съществува риск, че емпирично съмнителни, но емоционално привлекателни интерпретации, които осъждат пазара и призовават за повече етатизъм, биха могли да спечелят популярност. Това би навредило на дългосрочния растеж в засегнатите страни и би могло да доведе до сериозни геополитически последствия, ако големите западни икономики, особено САЩ, която вече е обременена с наследството на кризата, влошат положението си, докато Китай продължава своите реформи.</p> <p><strong>Мизес, Хайек, Шумпетер, Нозик и други мислители са посочвали, че в условия на демократичен капитализъм, винаги има влиятелни интелектуалци, които упрекват капитализма и призовават държавата да ограничи пазарите. </strong>Такава дейност не носи риск и може да бъде много благотворна. (Това силно контрастира&nbsp; с последиците от критиките за социализма, докато живееш в условията на социализъм.) <br />Един динамичен и предприемачески капитализъм в днешно време няма сериозни външни врагове. Той може да бъде отслабен само от вътре.&nbsp;Това трябва да се разглежда като призив за действие &ndash; за онези, които вярват, че благоденствието и достойнството на всеки човек са най-добре осигурени при управление с ограничена държавна намеса.</p> <p>Превод: Славчо Гаврилов</p> <p><em><strong>&nbsp;Financial Times</strong></em></p> <p><strong><em></em></strong></p>