- 10 Sep 2020
- 108
- 12
Силовата акция на израелската армия от понеделник предизвика гневни реакции в цял свят. При нея загинаха 15 души, а десетки бяха ранени. Тя беше заклеймена от ООН, ЕС и обичайните заподозрени страни в региона. Засега реакцията на САЩ е по-скоро изчаквателна. Прави впечатление, че основният противник на Израел – Иран, този път не беше толкова яростен, както сме свикнали да очакваме от Ахмадинеджад. Естествено, най-остро беше турското правителство и общество, защото именно Турция беше страната, която даде най-много жертви в злополучната хуманитарна акция.
Премиерът Ердоган повтори острите си критики към Израел, познати ни отпреди две години, когато в Давос публично нападна израелския президент Шимон Перес. Ако се абстрахираме за момент от целия медиен шум около трагедията, ще забележим, че в Близкия изток започва ново пренареждане на силите. Събитията от понеделник могат да се погледнат от няколко ъгъла.
<p>Първо, няма никакво съмнение, че т.нар. „Флотилия на мира” е получила логистична, финансова и политическа подкрепа от страна на Турция. Една от неправителствените организации, участващи в кампанията, е Фондът за хуманитарна помощ, който е регистриран през 1995 г. в Истанбул. Според доклад на френското разузнаване лидерът на организацията Бюлент Йълдрим е набирал доброволци през 90-те години с цел те да участват в „свещена война”. През 1996 г. ЦРУ посочва, че ФХП има връзки с ирански и алжирски групи, а според палестинското разузнаване организацията е сред най-големите поддръжници на „Хамас”. Това поведение на турската страна не е изненадващо. След последната война в Газа отношението й към Израел рязко се промени, най-вече като публично говорене. Това поведение на управляващата партия в Турция й печели все повече поддръжници във вътрешен план.</p>
<p>Очевидно „хуманитарната акция” беше добре замислена и изпълнена и в крайна сметка постигна целта си. Израел е заклеймен от целия свят, а САЩ са на път да променят отношението си към еврейската държава. Би могло да се каже, че последният сблъсък между Турция и Израел е поредната стъпка напред в турската стратегия за превръщането на страната в основен регионален лидер. Наред с втвърдяването на тона към Израел, Турция започна да нормализира отношението си с останалите арабски страни в региона. Част от тази стратегия са и действията по отношение на Иран, чрез които Турция иска да играе ролята на международен посредник по ядрения въпрос. Както писа във вторник вестник „Йерусалим Пост”, вниманието, което получи турската позиция, е добър пример за ползите във вътрешен и външнополитически план, които носи Газа на Турция. В своя статия изследователят по средиземноморските въпроси Анат Лапидот-Фирила от Института „Ван Леер” в Йерусалим заяви: „Турция под ръководството на ПСР се превръща в световния лидер на сунитите и натискът върху Израел ще се засили”.</p>
<p>Според него тактиката на Турция е особено успешна, защото делегитимира израелските власти и прави палестинската кауза международна. С този ход се маргинализират останалите арабски страни, които се превръщат в обикновени наблюдатели. От друга страна, породените спорни отношения на останалите страни с Израел помагат на Турция да бъде водещата мюсюлманска страна и да пресира психологически още повече ЕС и САЩ да приемат исканията й за регионално и международно влияние. Въпреки всичко това в цялата тази конструкция малко се подценява ролята на Иран и Саудитска Арабия. В момента Турця и Иран изглеждат като съюзници или най-малкото като страни, които имат общи интереси – икономически и енергийни. Но ако Турция се готви да стане най-влиятелният играч в региона, рано или късно тя ще се сблъска с амбициите на Иран, който има същите аспирации. Другият важен играч в региона е Саудитска Арабия. За момента тя изчаква и се опитва да предусети позицията на САЩ, но също има не по-малки амбиции да бъде лидер на сунитите в региона. Очертава се заплетен възел в Близкия изток – от една страна са трите мюсюлмански държави Турция, Иран и Саудитска Арабия, по средата е Израел, а от другата страна са ЕС (затънал в нерешителност), САЩ и Русия. Между тези шест сили се преплитат сложни и различни икономически и политически интереси и нищо чудно инцидентът от началото на седмицата да е само началото на поредица от предизвикателни ходове.</p>
<p>ЕС, както обикновено, е бавен в реакцията си и без реални предложения за изход от кризата. Това може би е краят на френската инициатива за средиземноморски съюз, промотирана от Саркози преди две години. Друг е въпросът с европейското членство на Турция. Мнозина в ЕС се надяват, че Турция може да бъде мостът между Европа и мюсюлманския свят. Но както пише и в блога Charlemagne на „Economist”, „демокрацията може да отведе Турция и в други посоки. Европа все още не е изгубила Турция, но ако това се случи един ден или пък тя реши да поеме по друг път вследствие на европейски отказ, всички можем да си припомним ТВ репортажите от вчера и онзи ден от Истанбул, за да си представим какво би станало с развитието на демокрацията там”.</p>
<p>За Израел последствията от тази криза са огромни и във вътрешен, и във външен план. Във вътрешен план страната е изправена пред падане на кабинета и правителствена криза, което ще я постави в несигурност. Във външен план щетите също са огромни. Първо Израел ще изпадне в международна изолация и заплаха от санкции. Със задълбочаването на проблема в Газа натискът към Израел от всички страни, включително и от единствения доскорошен мюсюлмански съюзник, Турция, ще бъде огромен. Израелските заплахи към Иран ще бъдат разглеждани по различен начин от целия свят, а израелската представа за Иран ще бъде все по-малко меродавна. С две думи, Израел загуби много, а мирният процес изглежда съвсем зацикли. Или както пише Джордж Фридман от института „Стратфор”: „Хуманитарната флотилия” изпълни своята стратегическа мисия. Предизвика Израел да предприеме силови действия срещу нея. Като направи това, Израел се удари в собствения си юмрук”.</p>
