Какво ще получи Обама от Русия след отказа от ПРО?

<p><strong>Като изтъргуваха предаността на поляците и чехите срещу готовността си да задоволи руските претенции в сферата на сигурността,</strong> САЩ сигнализираха, че вече не оспорват правото на Москва да отстоява своите интереси в Източна Европа. Шансовете на Украйна и Грузия да влязат в НАТО въпреки възраженията на Русия намаляха драстично. Изборът на момента, в който бе оповестен отказът от ПРО се оказа особено пагубен за Украйна, отчитайки решивостта на Кремъл да даде обратен ход на прозападната "оранжева революция" и да осигури победа на проруския кандидат на предстоящите през януари президентски избори.</p> <p><strong>Балтийските страни, които вече са в НАТО, ще бъдат притеснени, наблюдавайки все по-напористата Русия. </strong>Естония, Латвия и Литва са най-гръмогласните критици на Кремъл, но генералният секретар на североатлантическия алианс Андерс Фог Расмусен вече провъзгласи като свой висш приоритет установяването на "истинско стратегическо партньорство" с Русия.</p> <p><strong>Администрацията на Буш обичаше да набляга на своите отношения с "нова Европа" в лицето на страните от бившия съветски блок - често в ущърб на външнополитическите си връзки с непокорната "стара Европа", представена от Германия и Франция.<br /></strong>Обама показа, че САЩ повече няма да играят такива игри. Той има нужда от помощта на Русия по отношение на Афганистан и Иран и затова предлага на Европа да гради сама отношенията си с Москва по всички въпроси - от енергийната сигурност до урегулирането на историческите спорове.</p> <p><strong>На Кремъл все още му е трудно да повярва в своя успех. Обама натисна копчето "презареждане"</strong> за подобряване на отношенията с Русия, но в отговор не получи нищо, освен разрешението американски самолети да преминават през руското въздушно пространство, както и снабдяването през руска територия на американските войски, воюващи в Афганистан.<br />Това бе основният резултат от московската среща на Обама с президента Медведев през юли. Днес на дневен ред е споразумението, което трябва да смени Договора за ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения, който изтича на 5 декември тази година. Възможно е двете страни да проявят по-голяма щедрост и решително да съкратят запасите си от ядрени ракети.</p> <p><strong>Но остава особено важният въпрос: какво да се прави с ядрените амбиции на Иран?</strong> Русия не желае да отстъпи и да подкрепи нови санкции срещу Техеран. Москва също така не анулира контракта за продажба на Иран на противовъздушния комплекс ракети С-300. Известният израелски депутат Зеев Елкин в интервю пред руският в. "Комерсант" предупреди, че Тел Авив може да бъде принуден да нанесе предупреждаващ военен удар по ядрените обекти на Иран, ако се появят признаци, че Москва възнамерява наистина да достави на Техеран комплекса с ракети С-300.</p> <p><strong>Секретността, в която тъне случаят с предполагаемото отвличане на кораба Arctic Sea, издига на преден плас опасността от конфликт</strong>, който може да бъде провокиран от евентуални действия по нелегални доставки на оръжие.<br />Русия упорито твърди, че Иран не представлява опасност и че системата за противоракетна отбрана, състояща се от радар в Чехия и 10 ракети прехващачи в Полша, е насочена преди всичко срещу нейната сигурност. <strong>Отменайки проекта за ПРО, Обама явно се е съгласил с тези аргументи.</strong></p> <p><strong>Възможно е Обама наистина да вярва, че това решение ще подтикне президента Медведев да подкрепи по-твърди действия срещу иранската ядрена програма,</strong> когато пристигне идната седмица в САЩ за срещата на Г-20 и заседанието на Генералната асамблея на ООН. Но Обама още през юли бе принуден, за своя изненада, <strong>да разбере, че в Москва главният, както и преди, е Путин, а не Медведев.</strong><br />В крайна сметка, сега Москва може да стане още по-непреклонна по отношение на Иран, с аргумента, че Вашингтон сам не вярва в тази заплаха, след като се отказва от ПРО. Но всяко едно заявление от този род само ще усили решимостта на Израел да действа.</p> <p><strong>Някои руски анализатори вече започнаха циничво да задават въпроса дали Кремъл няма да има изгода от една война в Иран.</strong> Те твърдят, че една такава война ще повиши рязко цените на нефта и Русия ще може да напълни държавната си хазна, значително олекнала заради световната икономическа криза.</p> <p><strong>В последните години Кремъл заема все по-силни антизападни позиции и продължава да обвинява Америка</strong> за разразилата се световна криза, която накарала Русия да похарчи своите огромни резерви, за да предотврати икономически крах. Може би привържениците на твърдата линия смятат, че един конфликт в Иран ще възмезди Русия за загубите, които трябваше да понесе заради икономическата неумереност на Америка?</p> <p><strong>За Путин изводите от решението на Обама са пределно ясни.</strong> Непреклонността и непримиримостта носят дивиденти, защото на САЩ и Европейския съюз не им достигат търпение и решителност да укротят Москва. <strong><em>Tова е урок, който ще прати тревожни сигнали в коридорите на властта в бившите съветски доминиони.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p>