Какви перспективи се очертават пред Япония

<p>Но въпреки лошото представяне напоследък Япония запазва впечатляващите си властови ресурси. Тя запазва позициите си като третата най-голяма национална икономика в света, забележителната си индустриална база и остава страната с най-добре оборудваните конвенционални военни сили сред азиатските страни.</p> <p>Само допреди две десетилетия много американци изразяваха своите опасения, че ще изостанат след Япония по доход на глава от населението спрямо Съединените щати. Всички книги предсказваха създаването от страна на Япония на Тихоокеански блок, който би изключил Америка, и дори предвиждаха възможна война между двете световни икономически сили. Футурологът Херман Кан прогнозира, че Япония ще стане ядрена суперсила и че промяната в ролята й ще прилича много на онази &bdquo;промяна, дошла за европейските и световни дела след възхода на Прусия през 1870 година&rdquo;.</p> <p>Тази представа тогава се затвърди заради впечатляващите резултати на японската икономика. Днес обаче тя служи като полезно напомняне за опасността от линеарна проекция, базираща се на бързото нарастване на властовите ресурси.</p> <p>В навечерието на Втората световна война Япония произвеждаше пет процента от световната индустриална продукция. След опустошенията от войната тя не успява да се върне на предвоенните равнища до 1964 година. От 1950 до 1974 година японската икономика расте със забележителните десет процента годишно, а от 1980 година е втората най-голяма национална икономика в света с дял от петнадесет процента от световното производство.</p> <p>Япония също така се превръща в най-големия световен кредитор и в най-големия донор на чуждестранни помощи. Технологичното й развитие беше приблизително като това на Съединените щати &ndash; и дори малко по-напреднало в някои производствени браншове. Япония беше и си остава слабо въоръжена (ограничаваща военните си разходи до около един процент от БВП) и фокусирана върху икономическия растеж.</p> <p>Не за пръв път Япония прави такова впечатляващо преобразяване. Преди век и половина тя става първата незападна държава, която се приспособява успешно към модерната глобализация. След векове на изолация, в които Япония от епохата Мейджи възстановява селективния подбор за достъп до нея от страна на останалия свят, само в рамките на петдесет години страната става достатъчно силна, за да отблъсне европейските велики сили в Руско-японската война.</p> <p>Може ли Япония да се преобрази отново? През 2000 година комисията, създадена от министър-председателя, за да формулира японските цели на двадесет и първи век, говори именно за това. Но малко от нещата се случиха. При дадените обстоятелства, а именно икономическа стагнация, слабост на политическата система, застаряващо население и съпротива срещу имиграцията, фундаменталната промяна няма да е лесна.</p> <p>Но все пак Япония запазва високия си жизнен стандарт, високообразованата си работна сила, стабилното си общество и лидерството си в областта на технологиите и производството. Също така запазва своята култура (традиционна и съвременна), помощта си за развитие извън пределите на страната и подкрепя усилията на международните институции, като осигурява средства за налагането на ред чрез мека - или притегателна - сила.<br />Но изглежа много малко вероятно невъзстановена Япония в рамките поне на следващите две десетилетия да стане икономическо или военно предизвикателство за света, както се е предвиждало преди две десетилетия. Почти с размерите на Калифорния, Япония никога няма да има географската или демографската тежест на Китай или Съединените щати. А нейната мека сила е подкопана от етноцентричните нагласи и политики.&nbsp;</p> <p>Някои японски политици говорят за промяна на член 9 от Конституцията, ограничаващ японските сили да организрат собствена отбрана, а някои дори призовават за ядрено въоръжаване. На този етап и двете предложения изглеждат неразумни и е малко вероятно да се случат.</p> <p>Алтернативата е, при положение че Япония и Китай се съюзят, с обединените ресурси на двете страни да се направи мощна коалиция. През 2006 година Китай стана най-големия търговски партньор на Япония, а новосформираното през 2009 година от Демократическата партия японско правителство се стреми към подобряване на двустранните отношения.</p> <p>Но един подобен съюз също изглежда малко вероятен. Не само заради незараснала от 1930 година насам рана, но и заради противоположните възгледи на Япония и Китай за ролята и мястото на Япония в Азия и в света. Например Китай успешно блокира опитите на Япония да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. <br />Съвсем наскоро, след като японската брегова охрана арестува китайски риболовен кораб недалеч от островите Сенкаку, предмет на отдавнашен спор, Китай отговори рязко с арест на японски бизнесмен, анулиране на студентския обмен и преустановяване на износа на полезни изкопаеми, които са от ключово значение за функционирането на японската индустрия.</p> <p>Действията на Китай шокираха много японци и подкопаха усилията за подобряване на взаимоотношенията между двете страни. Както един японски професор точно описа ситуацията с термини от футбола, Китай си вкара автогол.</p> <p>При твърде малката възможност Съединените щати да се оттеглят от региона на Източна Азия, Япония би могла да се качи на китайския влак, но е по-вероятно да закрепи съюза си с Америка, за да запази независимостта си от Китай.</p> <p>Основната опасност за Япония днес е тенденцията към самоизолация въпреки прилягащата й роля на цивилизация, способна да реализира своя огромен потенциал за производство на световни блага. Например бюджетът за подпомагане на студентите се сви значително и броят на учещите отвъд пределите на страната е намалял наполовина в сравнение с преди две десетилетия. Самоизолацията на Япония ще бъде загуба за целия свят.</p> <p><strong><em>*Джоузеф Най е бивш помощник-секретар по отбраната на Съединените щати, професор в Харвардския университет и автор на книгата &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;, която ще излезе от печат през февруари.</em></strong></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &ldquo;Project Syndicate&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков<br /></em></p>