“Исметов съжалявал, че като ученик не е преминал границата, както са направили негови приятели, но това щял да го направи рано или късно”.
Заедно с ефр. Салиев, редник Исметов е един от основните обекти, за които донася Доган. За разлика от ефр. Салиев редник Исметов не е познат на службите до появата на аг. „Ангелов”. Благодарение на агентурните сведения на Доган редник Исметов ще се превърне в обект на ДОП (б.а. – дело за оперативна проверка) „Фанатик” и в крайна сметка ще бъде разобличен от офицерите на ДС...
<p>В рапорт от 24.10.1974 г. ст. лейтенант Стайков докладва за срещата си с аг. „Ангелов”, която слага началото на разработката на нищо неподозиращия редник Исметов. Първият мащабен донос срещу съказарменика си аг. „Ангелов” прави, след като той го е приел в дома си по време на войнишка отпуска и го е запознал със семейството и приятелите си. След срещата си с Доган последните също се превръщат в действащи лица в доноса, а по-късно ще бъдат следени и разпитвани от органите на ДС. Ето рапорта на ст. лейтенант Стайков:<br />Донасям, че на 23.X.1974 год. от 20.30 ч. до 21.30 ч. на място в близост до поделение 2570 Шумен проведох среща с аг. „Ангелов”, писмено сведение от агента не взех, тъй като обстановката не позволяваше.<br />По време на срещата той ми разказа, че през изтеклия период на два пъти е имал среща с ефр. Салиев, но не са разговаряли по въпроса около поставените му задачи, тъй като е нямало условия за това. Агентът е успял да научи някои от лицата, на които ефр. Салиев влияе и те са под негово въздействие. Единият от тях е бил редник Джемилов. За последния Салиев е бил нещо като учител и мнението му е било винаги правилно.</p>
<p>По време на срещата агентът също така ми съобщи, че на 19.X.1974 г. е ходил на гости на редник Исметов от с. Йовково (Толбухинско), за което е бил поканен лично от него, който си е отишъл в отпуск от 19.X.1974 г. Още с отиването на агента в дома на Исметов, при тях дошли няколко младежи от селото, като е присъствувал и братът на Исметов. Вечерта те са прекарали заедно, като му е направило впечатление, че всички са настроени националистически и проявяват голям фанатизъм. Те негодували от сегашната власт и са изтъкнали като крайно неправилно, че в тяхното село въпреки че половината от населението са турци, а другата половина татари, пълномощника е бил българин. Всички от присъствуващите били настроени изселнически, като братът на Исметов се е изказал, че тяхното семейство е подало документи за изселване, имат виза и очакват всеки момент да им се уреди въпросът със заминаването. Агентът е останал с впечатление, че влияние за всичко на Исметов оказва неговият брат тъй като за всичко го е слушал.</p>
<p>По време на престоя си в Йовково, агента в разговор с Исметов насаме е установил, че ако не му се разреши официално изселване ще предприеме бягство, но на всяка цена ще трябва да отиде в Турция. В това отношение е изтъкнал, че има познати от родния си край, които могат да му помогнат в случай на нужда. Такива познати е имал в селището Джебел от съседно на което село в близост до границата можело да се бяга. <br />Агентът съобщи, че на 21.X.1974 г. при идването си на работа механика на стройбазата при под. 2570 Неделчо Димитров споделил, че научил от брат си – подполковник от ДС Разград, че в близките дни е било вдигнато турско знаме в разградските села. Това той го е казал пред ел. техника Кузман Стойнев, след като двамата са започнали да злословят по адрес на турците. След това Стойнев е казал, че неговият дядо е бил (б.а. – не се чете) отговорник в Шуменските села и преди няколко дни органите на МВР срещнали голяма трудност при преименуването на помаците. Дори в едно от селата се е наложило да употребят физическа сила. Тогава той е споделил, че само боят може да ги оправи. След това е споделил, че и на турците ще им дойде реда в това отношение и ходейки между войниците от турски произход ги е „прекръствал” като ги е назовавал с български имена. Всичко това дразнело войниците и по този начин Стойнев ги е дразнел още повече.<br />След информацията за поведението на ел. техника Стойнев ДС ще го накаже със забележка. Неговият национализъм няма да стане причина за следене, проверяване на роднини и други подобни неприятности. Преименуването на българомохамедани през 1974 г. ще се окаже факт, доказан след проверка на ст. лейтенант Стайков, а за редник Исметов, чийто национализъм се корени главно в това, че желае да избяга от една тоталитарна държава, неприятностите тепърва започват. Освен всичко останало в архивите на ДС от този момент нататък ще влезе и името на мълчаливия редник Джемилов, който само заради твърдението на аг. „Ангелов”, че е приятел на ефр. Салиев, ще бъде щателно проверяван, а към него специално ще бъде прикрепен секретен сътрудник от ВКР.</p>
<p>В рапорта си ст. лейтенант Стайков отразява и поредните задачи, които е поставил на аг. „Ангелов”, и предлага поредните мероприятия, които трябва да бъдат организирани от ДС: <br />Поставени задачи:<br />1. Да изясни имената на останалите войници, на които влияе ефр. Салиев и провежда ли той националистическа дейност пред тях.<br />За целта да посещава често ефр. Салиев, прекарва свободното си време в неговата компания и изяснява по какви въпроси те разговарят.<br />2. Да изясни смята ли да предприема бягство зад граница ред. Исметов през времето докато е в казармата, ако не му се разреши официално изселване в Турция.<br />За целта да му каже, че документите, които се подават за изселване не винаги се подготвят така бързо и той не може да бъде сигурен дали въпросът ще се уреди тъй бързо. В това отношение да му даде пример с негов познат, който е чакал няколко години да му разрешат, въпреки че и неговата работа е била сигурна.<br />3. Да изясни в какво точно се изразяват изказванията на Стойнев против турците и ангажира ли войниците с тия въпроси.<br />За целта използвайки доверието си пред него да му каже, че той не може да търси вина в това поколение, което няма нищо общо с турското робство, а колкото се отнася до преименуването на турците, това не може да стане, тъй като за помаците е доказано, че са българи, което съвсем не се отнася за турците. <br /><br />Мероприятия:<br />1. Лицето редник Джемилов ще бъде проучено по месторождение и местослужене и ще се насочи по него с. с. Хамидов.<br />2. По редник Исметов ще разработя мероприятия според изясняване на намеренията му, като същия ще го заведа на сигнал за бягство през граница.<br />3. Чрез аг. „Ангелов” ще създам условия за документиране изказванията на лицето Стойнев и същият след това ще бъде предупреден<br />Забележка:<br />От проверка в ДС – Шумен изясних, че в с. Климент при преименуването на помаците, същите са оказали известно упорство и се е наложило те да бъдат принудени да приемат българските имена.<br />Ст. лейтенант Стайков<br />24 X 1974 год. – Шумен<br />На 1.11.1974 г. аг. „Ангелов” предава поредното си агентурно сведение срещу редник Исметов, което ще даде на ДС още поводи за проверки и разработки. <br />Един мой приятел ми разказа, че на 31.X.1974 год. в стаята си от 20.30 ч. до 24.00 ч. e провел разговор с редник Исметов във връзка с неговите приятели и познати. По време на разговора в първата част, на който е присъствал и редник Османов от с. Дръндар Исметов е споделил, че бил родом от с. Самовила (квартал на Кърджали). Имал е близки в село Токачка, а приятели в с. Бук, Кърджалийско. В това село се е намирало лицето, чиито трима сина са избягали в Турция. Между тия две села, които се намирали на пет-шест километра едно от друго е имало военно поделение с висока кула. Исметов е бил запознат с реда на охраняване на това поделение, тъй като много пъти е ходил там. По време на разговора Исметов е споделил на приятеля ми, че съжалява много за това, че като ученик не е преминал границата, но това щял да го стори рано или късно. Той отново е казал, че ако техният въпрос през месец декември не се уреди и условията в казармата се влошават, ще помисли по-сериозно по този въпрос да избяга и като войник. В тази връзка е споделил, че по време на новогодишните празници има намерение да отиде към Кърджали. Пред приятеля ми е казал само, че има двама негови познати, които се намират в САЩ. Единият от тях имал брат, живущ в момента в с. Йовково, с когото приятелят ми е имал възможност да се запознае. Исметов едва сега споделил за съществуването на такъв човек. По време на разговора също така е споделил, че в Кърджалийския край се познава с един милиционер на име Орханов, приятел на баща му, на когото се надява, че може да му помогне да се придвижи до границата без открит лист. По време на разговора редник Османов не взе никакво отношение. За него приятелят ми може да каже, че са големи приятели с Исметов и той е запознат отчасти с намеренията на последния. <br />„Ангелов”<br />1.XI.1974 г.<br />гр. Шумен</p>
<p>Поставените задачи и предложените мероприятия от ст. лейтенант Стайков този път са придружени и с бележка от полк. Стоянов от ДС, която активира бдителността и на оперативните работници от МВР – Кърджали.<br />Поставени задачи:<br />1. Да изясни на каква основа почива дружбата между редник Исметов и редник Османов и как последният оценява намеренията на първия.<br />За целта като негов селски да сподели, че не всичко, за което говори Исметов може да стане, тъй като това е сериозна работа и според него не може да се мисли за такива неща особено докато са в казармата.<br /><br />Мероприятия:<br />1. Чрез ДС – Кърджали да се установи съществува ли лице от с. Бук, който да има трима сина – изменници на родината, съществува ли военно поделение между селата Бук и Токачка.<br />2. Ще проуча редник Османов от с. Дръндар по месторождение и местослужене и ще го включа в контингента.<br />Ст. лейтенант Стайков<br />4.ХI.1974 г.<br />Шумен<br /><br />Да се предупредят другарите от МВР Кърджали за намеренията на Исметов да използва милиционера за придвижване към границата. Със случая да се влезе в договореност как да действа, ако случайно при него отиде Исметов.<br />полк. Стоянов<br />12. ХI.1974 г.<br />Преданото сътрудничество на аг. „Ангелов” не е причина офицерите от ДС да му се доверят безрезервно. И така, докато агентът слуша и докладва откровенията на редник Исметов, органите на репресивния апарат вече са монтирали подслушвателни устройства, които наричат мероприятия „Родопи”, и с тяхна помощ проверяват достоверността на предоставената информация. Навръх Рождество Христово неуморният ст. лейтенант Стайков докладва за осъществено подслушване на разговори между аг. “Ангелов” и редник Исметов от 29 и 30.10.1974 г.</p>
<p>Ето и рапорта:<br />Донасям, че по данни на „М – Родопи” проведено на 29 и 30 . 1974 год. по агент „Ангелов” и обекта на сигнала редник Исметов се вижда, че последният по време на разговора си с агента споделя за изостаналостта на населението в Кърджалийския край, за факта, че има хора, които не са виждали нито ел. ток, нито влак. Говори за случаи около границата, включително и за бягство зад граница, за лице, което е имало 2000 лв., избягало е зад граница и след това се е върнало обратно в България. Обектът споделя за случки от ученическите години, когато е имало негови приятели, избягали зад граница.<br />При среща проведена на 31.Х.1974 год. агент „Ангелов” потвърди данните от „М – Родопи”. Той сподели, че са имали обширен разговор с редник Исметов на 30.Х.1974 год., когато са говорили по различни въпроси от живота. Изтъкнал е за изостаналостта на населението от родния му край, за факта, че имало хора, които не са виждали ел. ток и влак. Исметов съжалявал, че като ученик не е преминал границата, както са направили негови приятели, но това щял да го направи рано или късно. Говорил е за свои приятели от Кърджалийския край, като ги назовава поименно, а също така и за селата и градовете, където живеят.<br />Сравнявайки данните от „М – Родопи” и данните на агент „Ангелов” се вижда, че те се покриват. Горното говори за честно отношение на агента към органите на ДС, на когото за в бъдеще може да се вярва.<br />Горното за сведение.<br />Ст. лейтенант Стайков<br />25.XII.1974 г.</p>
<p>Какво се случва с редник Исметов след всичко това, е въпрос, чийто първи отговор идва на 03.02.1975 г. В поредното си агентурно сведение аг. „Ангелов” информира за промяна в поведението на своята жертва. Тази промяна е вследствие на масираните мероприятия, които ДС провежда, за да обезвреди опасния враг редник Исметов. Ето и поредния донос на неуморния аг. „Ангелов”, който продължава да задълбочава и без това нелеката ситуация, очертаваща се пред редник Исметов:<br />Един мой приятел ми разказа, че през периода след завръщането на редник Исметов от отпуск за Нова година е забелязал известна промяна в поведението на същия. Той се е движел често умислен, не споделял пред приятеля ми въпросите, които го вълнуват, пазел се от избухвания и спречквания с отделни войници, което преди това е било характерно за него. След завръщането си от отпуск, Исметов е споделил, че полагаемия си отпуск той желае да го вземе накрая на службата си. На 28.I.1975 г. той получава телеграма от брат си, че майка му е тежко болна, въз основа на която си отива в домашен отпуск до 20.II.1975 год. В разговор с писара на поделението, приятелят ми обаче разбира, че Исметов е очаквал телеграмата предварително и същата той я използвал пред командира на поделението като повод да вземе полагаемия си отпуск, за което много е настоявал. Телеграмата е била със следния текст: „Майка ми е болна тръгни веднага. Шукри”.<br />На приятеля ми е направило впечатление, че Исметов не е споделил нищо с него по този въпрос, което друг път е характерно за него. <br />Приятелят ми сподели, че преди 3-4 месеца редник Лютфиев е нанесъл побой над редник Джананов от под. 2423 – Шумен, въз основа на което последният е бил в болница до преди няколко дни. Този факт се е знаел от всички в поделението, като в последно време се е носел слух, че родителите на Джананов са отнесли въпроса до прокурора и че Лютфиев ще бъде осъден. В тази връзка, преди няколко дни той е дошъл при приятеля ми и е споделил, че в побоя е участвал и редник Исметов, което не се знаело от никого. Лютфиев е споделил това, като се е допитал до приятеля ми да сподели ли за участието на Исметов пред следствените органи, за което последният го посъветвал, че по принцип трябва да поддържа истината. <br />„Ангелов”<br />3.II.1975 г.</p>
<p>Това е първото сведение на аг. „Ангелов” по адрес на редник Исметов, под което последният е записан от оперативните работници на ДС като ДОП „Фанатик”. Вероятно информацията за побоя над редник Джананов би била най-важна за едно нормално военно разузнаване, грижещо се за живота и здравето на военнослужещите. ВКР обаче не е нормално разузнаване и най-важното за него е дали майката на редник Исметов наистина е болна или не. В тази посока са и основните задачи, които ст. лейтенант Стайков поставя на своя агент на 8.02.1975 г.: <br />1. Да изясни запознат ли е с някои подробности около внезапното отиване в отпуск от страна на редник Исметов редник Османов и каква оценка дава последният на неговите националистически изказвания.<br />За целта в разговор с него да сподели за побоя от страна на редник Лютфиев и редник Исметов, с който въпрос той е запознат и да му каже, че може би да се е уплашил и затова да си е заминал, за да търси съвет и помощ. Да сподели и за промяната на поведението на редник Исметов в последно време.<br />3. Да изясни дали редник Фикретов поддържа връзка със Салиев (б.а. – по това време редник Салиев вече е отслужил военната си служба, но това не пречи на ВКР да продължава да се интересува от него. Целта на задачата е по-скоро проверка на редник Фикрето, отколкото изтръгване на информация за Салиев, който вероятно е прехвърлен за наблюдение от други управления на ДС) с какви впечатления е останал той от него.<br />За целта в подходящ момент да се интересува дали има някаква вест от Салиев, да му каже, че те с него си пишат, но в скоро време не е получавал писмо и не знае къде последно се е устроил. Да му каже, че са били верни приятели, но Салиев понякога не се съобразявал с действителността, изпускал някои неща, за които не трябвало да говори.<br /><br />Мероприятия: <br />1. Ще уведомя незабавно ДС – Толбухин и ДС – Кърджали за пребиваването на Исметов в техните райони и вземане на мерки по неговото наблюдение.<br />2. Ще проуча чрез командира на под. 2570 как стои въпросът с нанесения побой от страна на ред. Лютфиев и дали се знае, че в същия е участвал Исмаилов.<br />Забележка:<br />Предупредих агента при други случаи на отиване в отпуск за лицата, по които работи да ме уведомява незабавно, когато това е станало непредвидено или при особени условия, подобни на случая с Исметов, като за целта използува начините за бърза връзка с мен.<br />По време на срещата агентът бе въведен в Я/К (б.а. – явочна квартира) „Панела”, където в бъдеще ще го срещам.<br />Ст. лейтенант Стайков<br />3.II.1975 г.<br />Поредните бележки на полк. Владинов свидетелстват за истинската функция на ВКР в българските казарми по времето на комунизма. Тя е свързани главно с доноси, преследване, всяване на страх сред войниците и оползотворяване на всяка възможност за смачкване на достойнството на човешката личност. Всъщност това е функцията на целия репресивен апарат на комунистическия режим, чиито управления се различават само по стила на писане на доноси. Ето и бележките на полк. Владинов, които започват със строг тон по отношение на ст. лейтенант Стайков и завършват с откъслечно споменаване на побоя над ред. Джананов, който е наречен миловидно „някакво нараняване на войник”:<br />Др. Стайков, това, че обектът ред. Исметов е заминал в домашен отпуск без да бъдеш уведомен предварително както от обекта, така и от командира му, говори за много сериозни слабости в работата и по същество е провал, за което ти правя сериозно предупреждение. <br />Незабавно следва да се вземат мерки чрез ДС – Толбухин за проверка майката болна ли е и в зависимост от резултата бързо да се вземат мерки чрез ДС – Кърджали и Крумовград. Веднага да се издири телеграмата, за да се види от къде е пусната и изясни, защо командирът го е пуснал в домашен отпуск без да се допита до нас, след като е говорено с него за официална охрана на обекта.<br />Полк. Владинов<br />3.II.1975 г.<br />гр. Шумен</p>
<p>Забележка: Направена е веднага проверка чрез ДС – Толбухин в с. Йовково, Толбухинско, и се установи, че лицето се намира там и майка му е болна.<br />Проведен бе и разговор в присъствието на началник отделението с командира на под. 2570, който каза, че съм го предупредил за съгласуване с нас за всяка отпуска на ред. Исметов, но сега е пропуснал да ми каже. На обекта ще му бъде прекратен отпускът, като за това има естествен повод, тъй като същият трябва да се яви в поделението като свидетел във връзка с някакво нараняване на войник”. <br /></p>