Как няколко страни на ръба на фалита успяха да оцелеят

<p>От Бюджетната служба към Конгреса на САЩ предупреждават, че публичният дълг на страната ще е близо 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., което е двойно повече от средното ниво за последните 40 години (36% от БВП). Това заедно с пенсионирането на поколението на бейби бумърите през следващите 15-20 години се очаква да повиши държавния дълг на САЩ до 181% от БВП до 2035 г.<br /><br />Въпреки застрашителния размер на бюджетния дефицит и на публичния дълг правителството на САЩ все така настоява, че държавата трябва да продължава да стимулира икономиката с допълнителни разходи, и предупреждава, че затягането на фискалната политика на този етап би могло да влоши състоянието на икономиката.<br /><br />Много страни в миналото са имали подобни фискални трудности, но все пак са успели да ги преодолеят с подходящата държавна политика. В рамките на последните 20-30 години в пример за успешни фискални обрати се превръщат Канада, Дания, Финландия, Ирландия и Швеция.<br /><br /><strong>"Кленовото чудо" (1994-1998 г.)</strong><br /><br />Най-интересно е канадското чудо от 1994 до 1998 г. От началото на 60-те години на XX век до 1994 г. страната поддържа хронични бюджетни дефицити, в резултат на което натрупва дълг от 70% от БВП и е на ръба на финансова криза. Нещата се усложняват с Мексиканската криза от есента на 1994 г. Тогава Wall Street Journal прави предположение, че канадската валута ще последва съдбата на песото.<br /><br />Следват рязко поевтиняване на канадския долар и масови разпродажби на канадски финансови активи, а Moody's отнема топ инвестиционния рейтинг на страната. С бюджета от 1995 г. обаче всичко се променя - правителството прави драстични съкращения от 25% сред заетите в държавния сектор, намалява разходите за социални грижи, замразява заплати, приватизира компании, делегира повече отговорности на провинциите, но без да прибягва до увеличаване на данъците.<br /><br />Успоредно с това канадското правителство разяснява на обществеността колко е погрешно да се краде от бъдещите поколения, за да се финансира текущо потребление. То използва ясни и опростени годишни цели за дефицита. В резултат от усилията на правителството, но и на възстановяването на световната икономика от кризите в края на 90-те Канада превръща своя хроничен бюджетен дефицит в излишък (от 1997 до 2008 г.).<br /><br />Държавният дълг на страната пада от близо 70% от БВП през 1995-96 г. до около 29% през 2008-09 г. Постигнатите резултати само в рамките на десет години са впечатляващи, но не бива да се забравя, че благодарение на икономическото възстановяване Канада, за разлика от страните в настоящата криза, има много повече пространство за действие.<br /><br /><strong>Бързият фискален обрат на Дания (1982-1986 г.)</strong><br /><br />Следващият пример е Дания, която изживява фискален обрат в периода от 1982 до 1986 г. Държавният дълг на страната скача от 29% от БВП през 1980 г. до 65% през 1982 г. заради разходите за стимулиране на икономиката след глобалната рецесия от началото на 80-те години. В отговор на силния натиск от страна на рейтинговите агенции, които заплашват да намалят нейния AAA рейтинг, Дания рязко свива държавните разходи, включително тези за социални плащания, и в същото време повишава данъците.<br /><br />Всичко това, за разлика от случилото се в Канада, протича в период на рецесия. В съчетание със строги мерки срещу инфлацията и подходяща парична политика само четири години по-късно правителството е намалило значително нивото на бюджетния дефицит и държавния дълг. Така страната успява да се възползва от настъпилия подем в световната икономика и понижението на лихвените проценти.<br /><br /><strong>Фискалната трансформация на Финландия (1992-2000 г.)</strong><br /><br />Финландия е следващият пример - кризата в банковия сектор на страната се случва в период на забавен растеж на световната икономика. Правителството без колебание предприема решителни мерки по време на рецесията в страната и за периода от 1992 до 2000 г. преобразява публичните финанси и в същото време се справя с предизвикателствата от застаряването на населението.<br /><br />Бюджетният дефицит на страната скача до 8% от БВП през 1993 г., а държавният дълг - до 70% от БВП през 1997 г. В стремежа си да се присъедини към еврозоната обаче правителството съкращава разходите си рязко, което допринася за 85% от подобрението на бюджета. Данъците са увеличени, в това число и тези за образование и здравни услуги, прави се данъчна реформа и се въвежда ДДС. Корекции се внасят и в пенсионната система, като размерът на пенсията става функция на заплатите по последните десет, а не четири години.<br /><br />В същото време централната банка прибягва до обезценка на валутата и антиинфлационна политика. До 1997 г. икономиката се възстановява от тежката рецесия и през 2000 г. Финландия е сред малкото страни в ЕС, които имат бюджетен излишък. Държавният дълг пада до под 45% от БВП при изискуем от ЕС таван от 60%. Страната стабилизира и банковия сектор чрез издаването на гаранции за вложителите и другите кредитори на банките.<br /><br /><strong>Успех в Ирландия - от втори опит (1987-1989 г.)</strong><br /><br />Ирландия прави неуспешен опит да намали фискалния си дефицит в началото на 80-те години, като за тази цел прибягва до класическото лекарство - увеличаване на данъците, които и без това са достатъчно високи. Предприетите мерки обаче само задълбочават рецесията в страната и делът на държавния дълг от БВП се увеличава. Правителството губи обществената подкрепа, но през 1987 г. се връща на власт и този път вместо да увеличава данъците, прибягва до съкращение на разходите.<br /><br />Централната банка обезценява рязко местната валута, преди правителството да приложи заплануваните мерки. Държавният дълг на страната се свива от 120% от БВП през 1987 г. до 90% пет години след това.<br /><br /><strong>Шведската горчивка (1992-2000 г.)</strong><br /><br />Швеция подобно на Финландия изживява криза в банковия сектор и икономиката в началото на 90-те години. Държавният дълг скача до 70% от БВП в средата на 90-те години, а бюджетният дефицит е 11% от БВП. Още по време на рецесията обаче правителството обявява програма за свиване на своите разходи и издава гаранции за активите в банковия сектор. През 1999 г. е направена драстична реформа в пенсионната система.<br /><br />По този начин бюджетният дефицит на страната пада до 5% от БВП, а дългът - до 53% от БВП. Голямата част от подобрението е постигната именно чрез съкращение на държавните разходи.<br /><br /><strong>Изводите</strong><br /><br />Всички тези примери показват, че е добре правителствата на задлъжнелите страни да разработят отсега надежден план и цели за възстановяване на фискалната стабилност, защото, колкото по-скоро се вземат мерки, толкова по-малко драконовски ще бъдат те и по-малко болезнени ще са последиците за всички.<br /><br />На този етап състоянието на световната икономика остава нестабилно, макар че повечето развити страни излязоха от рецесията през втората половина на миналата година. Но това не пречи да се въведат цели в средносрочен план още на този етап и да се възстанови доверието към фискалната политика. Защото е по-добре да се започне сега и доброволно, отколкото след време и принудително, което би било далеч по-тежко за икономиката, т.е. за данъкоплатеца.</p> <p>Текстът е публикуван във в. "Сега"</p>