Как Б.Д. успя да превърне Б.Б. в турско мекере

<p>Б. Д. е доблестен рицар на възвишените пози и не понася сгънатите на две в кръста. Обича да се ежи на велики, по-малко велики и съвсем незначителни балкански сили, но владее безупречно и линията на смиреното публично разкаяние. Б. Д. е мечтател, но е склонен да трансформира мечтите си, за да поддържа чувството си за благополучие. Роден е, за да бъде министър на културата. Винаги е бил готов и най-готов именно за този пост, но прие безропотно възможността да остане само &bdquo;тих и скромен депутат&rdquo; или просто министър без протфейл. <br />Б. Д. има два смислообразуващи центъра &ndash; величието на българската нация и устрема на собствената му кариера. Неуместното му националистическо политиканстване и популистката му риторика маркират проблематичната българска идентичност, нейните&nbsp; уталожени страхове и прикритите й комплекси.</p> <p>Последното му изявление, че България ще наложи вето върху европейското членство на Турция, ако южната ни съседка не изплати компенсации на тракийските бежанци, успя да предизвика международен скандал и да оголи липсата на ясна държавна позиция по този въпрос. Тежкият дипломатически гаф принуди Б. Б. да размаха пръст на медийния историк. Изплашен от отправеното последно предупреждение и от опасността да се раздели с поста си, Б. Д. склони глава и пророни опитомено: &bdquo;Очевидно съм сбъркал, признавам, че аз съм сгафилият...&rdquo;.<br />Всъщност Б. Д. и Б. Б. са приятели и немалко си приличат. И двамата са широко скроени натури. Обожават да се пъчат пред камери и микрофони и да приковават вниманието на обърканата аудитория. Умеят да се репчат пред по-малките и да се снишават пред по-големите.</p> <p>Изправен пред опасността да дава обяснения за непремерените изявления на своя министър без портфейл пред европейските си батковци, Б. Б. нахока популярния с патриотарското си говорене историк. Схватката се оказа съвършено излишна за родния Батман и пропука светлия му и грижливо изграждан популистки образ. Тъмните националистически стереотипи и неизлекуваната омраза към турското отприщиха агресивния патос на доскоро славословещата публика. &bdquo;Клякането&rdquo; на българския премиер пред Анкара силно разгневи форумните мислители, които започнаха да мятат кресливите си реплики по най-новия Крали Марко на управлението&nbsp; &ndash; &bdquo;Бойко козирува&rdquo;, &bdquo;за жалост Б. Б. се оказа турско мекере, а така вярвахме, че е достоен Българин&rdquo;, &bdquo;в името на интереса Б. Б. се кланя на феса&rdquo;... За сметка на това пък наруганият Б. Д. се оказа &bdquo;най-големият и актуален пич измежду всички министри досега&rdquo;, &bdquo;единственият политик, който изрече на глас онова, което всички българи си казват наум&rdquo;, &bdquo;много, много умен и мъдър човек, който осъзна, че трябва да им тропнем по масата на комшиите, за да разберат, че и от нас нещо зависи на този свят&rdquo;...</p> <p>Форумните разисквания в интернет илюстрират красноречиво отзвука от соловата акция на Б. Д. &ndash; изобилно националистическо мърморене и тук-таме самотни забележки за несъгласуваните действия на правителството, за удивителните импровизации на тема външна политика и история. Очевидно и този път политическата безвкусица и инфантилността на управляващите не успяха да родят истински дебат за необходимостта от изграждане на гражданско общество, за толерантното отношение към различните национални идентичности и разумните граници на всеки патриотизъм. Поредната натрапената шумотевица ни кара да се питаме единствено дали да плачем, или да се смеем.</p>