Изгубени в здравната реформа

<p>Колкото до Националната здравна карта - първите й 8 части (от 8 области) трябваше отдавна да са готови и болниците в тях да са преструктурирани, за да може "добрият опит" да се приложи и в останалите общини. Е, това също остава за някакъв следващ период.<br /><br />И все пак управляващите въведоха някои промени. Първо вдигнаха здравната вноска от 6 на 8%, като натовариха допълнително както гражданите, така и бизнеса. И то в период на криза. Ефектът от тази мярка за здравеопазването е никакъв - допълнителните 2% не се използват за плащане на медицински услуги за пациентите, а отидоха директно в консолидирания бюджет на държавата, за да запълват дупки, които нямат нищо общо със здравето.<br /><br />Въпреки обещанията, че всички пари от осигуровки ще се използват само за лечение. ГЕРБ се готви да повтори това упражнение и през 2011 г. (здравната вноска вероятно ще стане 10%), като ще се оправдае с недостига на средства. Само че опитът показа, че по-високите вноски отказват още хора от осигурителната система.<br /><br />А броят на неосигурените вече надхвърля 1.2 млн. души. Освен това през 2010 г. държавата отказа да плаща вноските на над 4 милиона души - пенсионери, военни, инвалиди и деца, за които отговаря по закон. Парите за техните осигуровки също отидоха във фискалния резерв, а това доведе до намаляване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с близо 500 млн. лв.<br /><br />В същото време средствата за разплащане с болниците непрекъснато не достигат и се бавят с един-два месеца. Резултатът е недоволство от страна на лекарите и финансов натиск върху пациентите.<br /><br />Опитът за затягане на финансовата дисциплина също се оказа без резултат. Новосъздадената агенция "Медицински одит" откри това, което в касата отдавна знаят - в болниците се приемат пациенти, които могат да се лекуват и вкъщи.<br /><br />Само че въпреки завишения контрол хоспитализациите продължават да се увеличават и затова отчасти е виновно поредното необмислено решение, този път на здравната каса. Шефовете на институцията намалиха броя на направленията за специалист и изследвания с 30%, което веднага рефлектира в увеличен прием в болниците.<br /><br />Защото, когато човек не може да се диагностицира и лекува в извънболнчната помощ, влиза в клиниката, където терапията излиза поне 10 пъти по-скъпо на НЗОК. Пример: възрастна жена пада и си чупи двете ръце. След седмица трябва да отиде на контролен преглед в "Пирогов", само че джипито е привършило направленията и вместо за две снимки й дава талон само за една.<br /><br />Но обещава следващия месец жената да получи направление за снимка и на другата ръка. И това ако не е парадокс. Вариантите в този случай са два - или пациентката да си плати прегледа и едната снимка, или да полежи 5-6 дни в болница.<br /><br />Така заявената основна цел на реформата в програмата на ГЕРБ - "ограничаване на изтичането на средства от системата чрез повишаване на контрола", остава на хартия.<br /><br />Друга недобре обмислена идея е въвеждането на делегирани бюджети за болниците. Досега те бяха само прогнозни и касата плащаше всичко, което изработят медиците. Сега на лечебниците се определя точна сума пари, над която НЗОК просто няма да плаща.<br /><br />Лимитите обаче съвсем скоро ще доведат до листи на чакащи, което пък ще влезе в противоречие с останалите цели на управляващите - повишаване на достъпа на пациентите до лечение и увеличаване на удовлетвореността им от здравната система.<br /><br />По последния показател българите са на опашката в Европа. Тази мярка със сигурност ще ограничи разходите на касата, но пък ще увеличи дълговете на болниците, а единственият начин за компенсация е увеличаване на цените на прегледите и таксата за избор на екип. Добрите мениджъри го знаят и няма да допуснат лечебните заведения, за които отговарят, да фалират. Само че някъде тук между непрекъснатите кешови плащания се губи смисълът на осигуряването.<br /><br />Освен това административно определените бюджети на практика ще унищожат конкуренцията между болниците - точно както по времето на социализма няма да има значение колко и как се работи - парите са предварително осигурени. И ще се окаже, че поредното реформиране на системата ще унищожи самата реформа, която беше започната през 2000 г. и стопирана през 2001.<br /><br />Системата на делегирания бюджет има и някои добри страни. Тя ще намали приема на хора, които нямат нужда от лечение и ще спре свръхстроителството на нови болници, което е факт през последните години. Но ограничените средства могат да доведат и до отказ от лечение, ако лимитът е свършил. Което може да е фатално.<br /><br />Въпреки обявената дясна политика в сферата на здравеопазването решенията на ГЕРБ стават все по-леви. С последните законодателни промени здравната каса всъщност е напълно одържавена - директорът й се избира от парламента, т.е. от управляващото мнозинство, а в надзорния й съвет влизат предимно зам.-министри. Харченето на средствата поне през тази година изцяло се дирижира от финансовия министър.<br /><br />А това води до пълното унищожаване на обществения характер на институцията. Решенията се вземат някъде горе и НЗОК се превръща само в изпълнител. Самите осигурени губят правото да решават как да се изразходват парите им. А пациентът остава изгубен в бюрократичните приумици.<br /><br />Иначе управляващите от ГЕРБ продължават да твърдят, че здравеопазването за тях е приоритет и че имат политическа воля да извършат реформите. Остава и да го докажат.</p> <p><em>Текстът е публикуван във в. "Дневник"</em></p>