Инфлационна тревога

<p>Германските инфлационни тревоги тласнаха правителството към втвърдяване на позициите по решаването на дълговите проблеми на Европа. В Китай страхът от инфлация породи огромно недоволство.</p> <p>Страхът от инфлация беше факт още преди новите предизвикателства на 2011, свързани с повдигането на въпроса за дългосрочните цени на енергийните ресурси. Когато продемократичните протести разклатиха арабските авторитарни режими, перспективите за продължителен конфликт застрашиха възстановяването на глобалната икономика, все още зависеща от петрола, а последиците от разрушителното земетресение в Япония и ядрения инцидент възкресиха дълбоките съмнения за сигурността на ядрената енергия.</p> <p>Главната опора в монетарната политика на централните банки през последните двайсет години беше политиката за стимулиране на инфлационни процеси, която се развива в академични разработки по проблемите на целенасочените монетарни действия. След успешните експерименти в по-малките икономики, като новозеландската през 1990 и канадската през 1991, а по-късно и в шведската и в тази на Великобритания, всеобщото убеждение беше, че новият подход представлява най-добрият начин за справяне с проблема за инфлационните очаквания.</p> <p>Основните световни валути &ndash; доларът, еврото и йената &ndash; никога не са се водили само и единствено от тези принципи. Но централните банки в Европа и Съединените щати мислеха, че 2% годишна инфлация би могла да бъде една доста приемлива и лесна за постигане цел (за Европа дори и желана максимална цел).</p> <p>Винаги е съществувал проблем с този подход, а именно, че общото ценово равнище е една абстракция. Той е от полза само в контекста на обща стабилност, но особено по време на криза или вследствие от големи шокове се наблюдават резки движения в цените на борсово търгуемите стоки.</p> <p>В такива моменти е много по-лесно да се пригаждаш към движенията, като оставяш цените да растат, но до определена степен. Някои иконометрични експерименти са правени, за да се различават дъгите цикли на инфлационен и монетарен ръст. Икономистът Лука Бенати е открил подобен ускорен ръст на скритата инфлация в десетилетията преди Втората световна война, в края на 30-те, в края на 60-те и 70-те. Той също така открива данни за ускоряването на скритата инфлация във Великобритания и Съединените щати в началото на този век.</p> <p>Дебатът през 70-те &ndash; периодът на последното голямо увеличение на инфлацията &ndash; би бил актуален и днес. По онова време, често се е спорело, че резките скокове в цените на петрола или други борсови стоки някак си са били &bdquo;извънсистемни&rdquo; и не оказват влияние на базисните монетарни политики в индустриализираните страни. Следователно анализите на инфлацията не трябва да включват цените на храните и енергията. Днес дебатът е върху &bdquo;същинската инфлация&rdquo;, която не включва цените на храните и енергията, понеже са твърде неустойчиви.</p> <p>Но ценовият шок, който настъпва след 1973, отчасти е и в резултат от монетарната политика на големите индустриални държави от края на 60-те и началото на 70-те. Цените на петрола, както изглеждаше, щяха да продължат да се покачват и драматичните действия на страните производителки на петрол през 1973 са част от усилията им да предотвратят това. Цените на други борсови стоки нарастват рязко в началото на 70-те като пряка последица от разхлабването на монетарната политика в Съединените щати и други страни. Недостигът на природен газ подклажда неконтролируемо увеличаване на цената му, тласкайки нагоре и цените на храните.</p> <p>Това води до протести в много от по-бедните страни и до политически действия по извличането на допълнителни печалби от износа на други стоки.</p> <p>Има доста повече общи черти, отколкото изглежда на пръв поглед, между привидно новите проблеми от 2010&ndash;2011 и онези от 70-те. Цените на храните и петрола е доста вероятно да са били повлияни от монетарната политика. А те са базовото икономическо условие за възникване на недоволство, което изигра в края на краищата решаваща роля в избухването на протестите по време на &bdquo;арабското пробуждане&rdquo;.</p> <p>Имайки предвид, че цените на храните и енергията се влияят от монетарните действия, и това е естествено, концепцията за &bdquo;същинската инфлация&rdquo; очевидно става доста проблематична. Доказателство за това е, че сега Фед се опитва да я избегне. Алтернативен начин за изследването й е като се опитаме да уловим промените в потребителските нагласи, анализирайки ги в исторически план.</p> <p>По този начин инфлацията непрекъснато трябва да бъде предефинирана. Във Великобритания индексът на потребителските цени постоянно се преизчислява, за да могат да бъдат включвани и нови продукти като комуникационните услуги. Лесно можем да се досетим, че това не е просто приемане на променящите се социални навици, но също така е израз на желанието да бъдат включени колкото е възможно повече стоки и услуги с намаляващи цени.</p> <p>Този метод не е толкова радикален като приетия от Аржентина, където високите нива на инфлацията освен че се превръщат в безпрецедентен кошмар, са и голямо предизвикателство. Тамошното правителство, чиято статистическа агенция представя нива на годишната инфлация от 10%, наказва икономистите от частния сектор, които дават доста по-високи оценки от нейните &ndash; обикновено около 25% &ndash; с тежки глоби. Финансовият им министър твърдеше, че няма &bdquo;структурна инфлация&rdquo;.</p> <p>Когато чрез статистическите манипулации се представят неверни данни за инфлацията, доверието неизбежно ще бъде подкопано. По-добрият подход е да погледнем в исторически план как са се променяли цените на борсовите стоки, които не са обхванати от индекса на потребителските цени.</p> <p>Проблемът става особено актуален непосредствено след всеобхватната криза на имотния пазар. До 2007 много хора финансираха покупките на стоки с дълготрайна употреба, чийто цени бяха повече или по-малко стабилни, чрез заеми обезпечени с ипотека на домовете им, чиято стойност нарастваше постоянно. Затова изглеждаше, че потребителските стоки излизат доста евтино.</p> <p>Днес обаче, за разлика от тогава, цените на храните и бензините растат заради съществуващия икономически бум в нововъзникващите пазари, докато цените на имотите продължават да падат рязко. Ето защо се тревожим за цените на борсово търгуваните стоки и трябва да се противопоставим на монетарната политика, особено когато централните банки не предлагат адекватен отговор на нашите тревоги.</p> <p><em>*Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в Университета Принстън, САЩ, и професор по история в Изследователския институт на Европейския университет във Флоренция, Италия.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>