"Индъстри уоч": Основното предизвикателство пред България е балансирането на бюджета

<p><strong>Рисковете от влошаване на качеството на банковите активи могат да бъдат неутрализирани от относително високите нива на капиталова адекватност на банките</strong> и при необходимост - от изградените до момента фискални буфери.<br />Началото на финансовата криза през 2007 г. съвпадна с период на бърз икономически растеж в България, движен основно от инвестиционната активност. Трудно може да се разграничи точно доколко динамиката в българската икономика е била резултат от фундаментални фактори, свързани с повишаване на производителността и подобряване на средата за бизнес, и доколко &ndash; следствие единствено от рязка кредитна експанзия.</p> <p><strong>Има поне няколко индикации, че България &bdquo;посреща&rdquo; кризата в много по-стабилно положение от голяма част от европейските икономики (и САЩ),</strong> а причините за растежа не са били единствено в "евтините пари", смятат специалистите. Правителството провеждаше за последните над 10 години политика на бюджетни излишъци, а на практика българската държава почти няма дълг, за разлика от много развиващи се икономики в региона, следвали разхлабена бюджетна политика.</p> <p><strong>Режимът на валутен борд не позволи на БНБ да насърчава и улеснява кредита,</strong> подпомагайки създаването на кредитни &bdquo;балони&rdquo; (като дори за последните години Централната банка въведе редица рестрикции), а началното ниво на задлъжнялост беше изключително ниско. <strong>За относително бедната на капитал българска икономиката нетният приток на външни спестявания е в пряка връзка с растежа.</strong> Свиването на паричното предлагане в световен мащаб доведе до съществено забавяне на притока на външни капитали в страната.<br />Преките чуждестранни инвестиции се понижиха до 17% от БВП в средата на 2009 г. при 29% в края на 2007 г. Отчита се и рязко свиване на достъпа до външни заеми. Новият кредит за реалният сектор започва да се свива още в края на 2007 г., докато търговските банки продължават да привличат нарастващ нов ресурс до края на второто тримесечие на 2008 г.</p> <p><strong>След първите ефекти от кризата върху глобалната икономика започна плавно изменение на структурата на българския износ</strong> &ndash; нараства делът на част от потребителските стоки за сметка на суровини и материали, които се използват за междинно потребление в производствения процес. Загубата на работни места по трудов договор беше концентрирана в няколко сектора на икономиката. Над 60%, или над 56 хил. от съкратените работни места бяха в преработващата промишленост. Останалите бяха в сферите на строителството и търговията. Съкращенията на заетост бяха почти 100% в частния сектор.<br />Адекватната публична политика би следвало да включи и значително редуциране на заетите в държавния сектор, смятат експертите.</p> <p><em>(По Вести.бг)</em></p> <p>&nbsp;</p>