- 10 Sep 2020
- 228
- 10
През 1973 г. в рамките на Първо главно управление (ПГУ) на ДС се създава отдел 14, или т.нар. Културно-историческо разузнаване (РИК). Година по-рано към Комитета за изкуство и култура е учредена службата „Културно наследство” – официалното прикритие за дейността на 14 отдел, а през 1975 г. ЦК на БКП постановява да се създаде и към Министерството на външните работи (МВнР) отдел с идентично име.
<strong>Както отбелязва Момчил Методиев в своята книга „Машина за легитимност”, фактическата задача на РИК е</strong> <em>„да предоставя на партийното ръководство исторически аргументи с цел повишаване на международния престиж”</em> на България и на управляващия комунистически режим. Основната цел на културно-историческото разузнаване е издирването и придобиването на документи, материали и ценности, свързани с българската история.<br /><br /><strong>Методиев прави и друг важен извод: тази структура предоставя прекрасна възможност за индулгенция на цялото разузнаване </strong>с твърдението си, че се занимава с популяризирането на българските културни постижения и българската гледна точка към историята на Балканите по света. А това от своя страна позволява на влиятелни обществени и политически фигури като директора на Националния исторически музей Божидар Димитров или президента Георги Първанов след падането на комунизма да формират общественото мнение.<br /><br /><em><strong>Началото<br /></strong></em><br /><strong>На 14 декември 1973 г. оперативният работник (ОР) Цветан Станимиров открива лична разработка на студента абсолвент от Историческия факултет на Софийския университет Божидар Димитров Стоянов.</strong> Според агентурното сведение на „Венелин” от юни същата година, адресирано до началника на 14 отдел майор Емил Александров, младежът е много надежден, амбициозен, има чудесни организаторски умения. „Венелин” е провел четири срещи с него, за да го опознае и да укрепи отношенията с него. „Смятам че по делови, обществени и научни качества (а и човешки) е годен за установяване с него на контакт от оперативен характер най-напред като агент, а след това с оглед перспективата на завършването му догодина – като ОР”.<br /><br /><strong>И така, следват предложение за вербовка и рапорт за нейното осъществяване.</strong> Решено е, че тъй като Димитров живее в самостоятелна квартира под наем, е уместно да бъде потърсен там. Първоначално капитан Цветан Станимиров се представя от името на МВнР („нашето прикритие”). Хортуват си непринудено на шише водка. Бъдещият агент споделя плановете си, заявява, че е много задължен на професор Александър Фол, който иска да го направи свой асистент. Отдавна търсел начин да е полезен на родината си, но не бил намерил още формата, бил обаче готов да изпълни каквото му се възложи.<br /><br /><strong>„Тогава точно му казах, че съм представител на органите на ДС и искаме да ни бъде сътудник за разузнаване на неща, които са зад граница”.</strong> Вербовъчната беседа приключва с успех. Божидар Димитров собственоръчно пише декларацията си за сътрудничество. „След като помисли малко, избра за свой псевдоним „Кардам”.<br />Оттук нататък „Кардам” е предаден на ръководство на оперативен работник по свръхсекретния щат – „Венелин”. „СС „Кардам” ми беше прехвърлен с уговорената парола. На 13 и 20 [февруари 1974 г.] проведох с него две срещи с обща продължителност 6 часа в две централни сладкарници, тъй като нашите стари връзки ни позволяват да се виждаме и да разговаряме на обществени места”. Обсъдени са общите задачи на отдела, важността на активните действия зад граница и необходимите качества за подобни действия. „Уточнихме на кои черти от характера си да обърне повече внимание”.<br /><br /><em><strong>„Венелин” = „Крум”<br /></strong></em><br /><strong>Тук следва да се направи едно уточнение. Обикновените оперативни работници от ДС фигурират с реалните си имена</strong> в архивните документи, докато тези по секретния или свръхсекретния щат имат оперативни имена. В конкретния случай „Венелин” е оперативното име на известна и много влиятелна фигура в политическите и научните кръгове. Повечето от докладите на „Венелин” са ръкописни, най-често писани с флумастер. Това помага да се направи интересната констатация, че „Венелин” пише и под второ оперативно име – „Крум”. Защо е така, засега остава без обяснение. По думите на бивш офицер от ПГУ подобно нещо не е нормално, дори противоречи на нормативните изисквания, но „те в 14 отдел правеха каквото си искат”. В личното агентурно дело на Божидар Димитров самоличността на „Венелин” е разкрита в една от справките. „Крум” е същото лице съгласно документи в други архивни дела – например досието на Панто Колев. Всъщност кой е „Крум”, отдавна се говори неофициално, но Комисията по досиетата няма правно основание да оповести името му, защото е покойник.<br /><br /><em><strong>Инвестицията на ДС<br /></strong></em><br /><strong>Но да се върнем към ролята на „Венелин” за научното израстване на Божидар Димитров.</strong> Лансиран едновременно от ДС, което за обществеността тогава е неизвестно, и от авторитетния Александър Фол, СС „Кардам” получава завидни възможности за развитие още преди да се е дипломирал. На първо време е определено ДС да заплати 900 лв. (през 1974 г. това е сериозна сума) за частни уроци по френски, старогръцки и латински – 600 учебни часа по 1,50 лв. „Кардам” сам си прави план за своята езикова подготовка, а „Венелин” предлага този план да бъде утвърден, а сумите да му се изплащат периодично срещу месечни отчети. Накрая трябва да има и проверочни изпити, за чиито резултати липсват данни.<br /><br /><strong>Междувременно „Венелин” докладва за срещите с агента. В периода 1 – 16 април 1974 г. те са три</strong> – първата по време на теренно-проучвателната експедиция в Хасковски окръг, втората в София в сладкарница „Пролет” и третата в явочната квартира „Тинтява”, пак в София. Двамата решават, че разумният срок за дипломирането на студента е октомврийската сесия, защото има да пише две дипломни работи – по антична и по средновековна история. По-нататъшната му квалификация с оглед проучването на гръцки и латински средновековни извори за историята на българските земи изисква предварителна подготовка по съответните езици и препоръки от друг особено известен в чужбина български учен пред колежи във Франция и Италия. <br /><strong>ДС командирова още незавършилия студент в Париж.</strong> Преди това е запознат с оперативната обстановка в града и е получил указания за „поведение на твърди идейно-политически наши позиции”. Въведен е също в обстановката около обект с псевдоним „Издателя”, член на Ордена на йезуитите. В Париж Божидар Димитров трябва да утвърди легендата си на млад и перспективен учен и да установи контакт с „Издателя” с цел уреждане на бъдещата му палеографска подготовка. Чрез запознанството с „Издателя” и неговия кръг обаче получава и задачата да събира политическа информация за положението в страната и за нейната ориентация в сложната обстановка около президентските избори.<br /><br /><strong>С помощта на други връзки ДС урежда Димитров да бъде представен на префекта на Ватикана.</strong> Затова „Венелин” предлага командировката му в Париж да бъде продължена с изпращането му в Рим. Изяснява му оперативната обстановка в Рим и някои подробности по планираната среща с префекта – какви подаръци ще носят, в какви насоки да се води разговорът и в крайна сметка как „Кардам” трябва да бъде представен по препоръка на „Издателя” като бъдещ работник и специализант в Библиотеката на Ватикана.<br /><br /><strong>Това направо е летящ старт за Божидар Димитров!</strong> „Подходящ е за внедряване във Ватиканската библиотека и архив, но след предварителна палеографска подготовка в Париж и школата на Ватикана в Рим (...) ще бъде командирован в Париж по линия на Комитета за изкуство и култура за 8 дни от 6 май 1974 г. с изложбата „Тракийско изкуство”, но тъй като трябва да изпълнява важни „наши задачи”, командировката му трябва трябва да бъде продължена с 15 дни. Важните задачи са: „създаване на оперативни връзки с хора, които са от оперативен интерес за отдела, с цел придобиване на исторически документи и провеждане чрез чужди учени на мероприятия за пропаганда на нашата култура на запад”.<br /> <br /><strong>Следващите изречения в този доклад, носещ подписа на началника на 14 отдел Емил Александров, още по-ясно идентифицират науката с българското комунистическо разузнаване</strong>: „На връщане от Париж заедно с ръководещия го ОР „Венелин” ......” (тук е изписано на ръка името му) агентът има възможност да пребивава 7 дни в Рим отново по изпълнение на „наши задачи”. Контактът с префекта цели проучване на условията за приемането му на палеографска подготовка в Школата на Ватикана, за да бъде впоследствие внедрен във Ватиканската библиотека и архив. „На префекта ще бъде представен от (...) „Венелин”. Осигурени са му и контакти с млади италиански историци, занимаващи се с Ранно средновековие, чрез професор Дж. С., на когото отново ще бъде представен от „Венелин”. В този случай задачата е придобиване на исторически документи и договаряне на публикации в защита на българските исторически тези. Така за сметка на 14 отдел на ПГУ секретният сътрудник „Кардам” прекарва още 12 дни в Париж и 7 дни в Рим, а преди това са му дали и 100 лв. за костюм... Равносметката показва, че ДС е направила сериозна финансова инвестиция в Божидар Димитров. А що се отнася до способите, използвани в т.нар. културно-историческо разузнаване, те не се различават от тези на политическото разузнаване освен по засиленото прикритие на „научната и патриотичната окраска”.<br /><br /><em><strong>Провалът на „Кардам”<br /></strong></em><br /><strong>„Приложено ви изпращам докладна на полк. Христо Кръстев Зандов, началник на VІ районно управление, за Божидар Димитров – 2 листа, и ІІІ том избрани съчинения на Солженицин.”</strong> Адресатът е началникът на ПГУ, подписът е на началника на Софийско градско управление, а датата 16 юни 1974 г. <br />От докладната става ясно, че в дома на студентка стипендиантка на МВР в Ленинград, чиито родители са служители на ДС, се намират два тома произведения на Солженицин, които са й дадени от Божидар Димитров. Димитров се сдобил с тях и ги пренесъл в България. Раздал томовете на свои състуденти и приятели. Дал на въпросната студентка и указания, ако я хванат, да поддържа версията, че книгите са намерени от нея на пейка в парка.<br /><br /><strong>Следва справка за „Кардам”, в която е обяснено как през февруари 1974 г. агентът е предаден на ръководство на ОР „Венелин”, който усилено го подготвя за заминаване в Париж и Рим по планови задачи,</strong> които успешно са изпълнени. Докато е в Париж обаче, „Кардам” си позволил да вземе от книжарница безплатно произведения на забранения автор Солженицин, без да уведоми за това своя водещ офицер. След разкриването на деянието му „Венелин” водил целенасочен разговор с него и го предупредил за последствията. Но Кардам не взел предвид казаното, не прибрал томовете и дори си позволил да вдига скандали на ОР, че те го били предали на МВР, „с което се проявил отново като недисциплиниран сътрудник”. Поради това Цветан Станимиров предлага да бъде прекъсната оперативната връзка с „Кардам” и той да бъде изключен от сътрудническия апарат на ПГУ. Предложението е одобрено от началника на 14 отдел Емил Александров. На 18 декември 1974 г. личната разработка е закрита, Божидар Димитров повече не представлява интерес, тъй като не може да бъде ползван. <br /><br /><em><strong>„Кардам” става „Тервел”, а кой е „Богдан”?<br /></strong></em><br /><strong>Така СС „Кардам” вече не съществува, как обаче да бъде спряна задвижената от ДС машина за изпращането му на квалификационни курсове в Париж и Ватикана?</strong> Как да кажат на ангажираните с препоръчването му видни френски и италиански учени, че перспективният Божидар Димитров няма да специализира палеография, защото е забил нож в гърба на своя работодател – комунистическото разузнаване? Невъзможно. Доста неудобна ситуация. Изходът е агентът да бъде възстановен, твърде много е инвестирано в него, заложени са имената на авторитетни личности. Въпросът е да се докаже, че действията му не са имали вражески умисъл, нито антипартийна насоченост, че те са извършени поради политическа неукрепналост, неосъзнаване на сериозността на постъпката и стремеж към оригиналност.<br /><br /><strong>Според документите разговори с него водят ОР „Крум” (оттук нататък „Венелин” се среща по-често като „Крум”) и лично шефът на 14 отдел Александров.</strong> Извод: „Кардам” е разбрал грешката си и съжалява. „Крум” го въпитава с няколко политически беседи и тъй като резултатите от досегашното му обучение са отлични и се е открила възможност да работи в архивите на Ватикана, „Кардам” е възстановен като СС „Тервел” през април 1976 г. Всъщност първоначално машинописно е записан псевдонимът „Богдан”, а отгоре с почерка на „Крум” стои „Тервел”.<br /><br /><em><strong>Неоповестеният псевдоним на Божидар Димитров<br /></strong></em><br /><strong>Първоначално бях учудена защо комисията по досиетата в решението си не споменава този псевдоним на Б. Димитров.</strong> Отговорът се оказа прост – той не е регистриран никъде под това агентурно име, въпреки че с него са подписани най-много от собственоръчно написаните му сведения, да не кажа всички. Дори и в архива на МВнР се намират негови доклади (виж факсимилето, чието копие ни беше любезно предоставено от М. Методиев). Още една особеност е налице в конкретния казус. Съгласно закона комисията би следвало да обяви оперативните работници, които са ръководили всеки един разкрит секретен сътрудник. Защо не нито „Венелин”, нито „Крум” фигурират в решението на комисията? И тук е възможно с определено тълкуване на закона да бъде оправдана липсата им. Регистрацията на Божидар Димитров като агент е направена от офицери, които не са от секретния щат, техните имена са оповестени – Цветан Станимиров, Атанас Атанасов и Тодор Костов. Формално нарушение на закона няма. Остава обаче неприятният привкус за продължаващо съобразяване със секретността на ДС заради необявяването на основния „патрон” на Божидар Димитров в ДС – „Венелин”/„Крум”. Има, разбира се, и друго обяснение, просто членовете на комисията не са прочели внимателно документите от делото.<br /><br /><strong>Както и да е. Докато Божидар Димитров е в Париж и в Рим, той е „Богдан”, среща се с „Крум”, а докладите на двамата се приемат от ОР Тодор Костов</strong> или лично от Емил Александров (когото „Крум” неофициално нарича Еми). Сами по себе си тези сведения са интересни, но губят от историческата си стойност, защото не можем да публикуваме имената на третите лица, които третират. Който има право като изследовател или журналист, нека ги прочете, струва си, включително и заради изводите, които могат да бъдат направени за човека Божидар Димитров.<br />За сметка на това обаче в личното дело на агент „Кардам” („Тервел”/„Богдан”) има други документи, които могат да бъдат публикувани без цензура и които поставят сериозни въпроси от различно естество.<br /><br /><em>Следва продължение...<br /></em>
