ИКОНОМИСТ: Видимата ръка

<p>Аргументът в подкрепа на относителните ползи и от държавата, и от пазара, завладял младата Беатрис, се използва и до днес. Между 1900 и 1970 г. защитниците на държавната намеса се радват на попътен вятър. Правителствата започват с изграждането на мрежите за социално осигуряване и завършват с национализацията на огромни дялове от икономиката. Но между 1970 и 2000 година привържениците на свободните пазари направиха грандиозно завръщане. Роналд Рейгън и Маргарет Тачър станаха известни в целия западен свят с приватизацията на държавните предприятия и орязването на благата, предоставяни от държавата на благоденствието. Впоследствие Съветският съюз и неговите сателити рухнаха.</p> <p>Времената на триумф на свободните пазари отстъпват с оглушителен грохот, а кризата, докарала до фалит &bdquo;Лемън Брадърс&rdquo; през 2008, сега поглъща по-голямата част от богатите страни. Най-слабите измежду тях, като Гърция, вече са потопени в хаоса. Дори свръхмощните Съединени щати вече трета поредна година са принудени да намаляват средния доход на работниците. Канадският тинк-танк институт &bdquo;Фрейзър&rdquo;, измерващ напредъка в областта на икономическата свобода в последните четиридесет години, отбелязваше непрекъснат ръст на &bdquo;индекса на свободата&rdquo; по света от 5,5 (от 10) през 1980 до 6,7 през 2007. Но сега той е започнал да се движи в обратна посока.</p> <p>Кризата на либералния капитализъм изпъква по-ясно на фона на възхода на възможната алтернатива: държавния капитализъм, който се опитва да свърже силата на държавата със силата на капитализма. При него победителите се определят от правителството и то е основен фактор за икономическия растеж. Правителството също така е готово да ползва капиталистически инструменти, каквито са листването на държавни компании на стоковите пазари, и да прегърне глобализацията. Елементи на държавен капитализъм са се появявали и в миналото, като например възхода на Япония през 50-те години на миналия век и дори Германия през 70-те години на деветнадесети век, но никога преди той не е бил в такива мащаби и не е боравил с подобни сложни инструменти.</p> <p>Държавният капитализъм е успял да привлече най-успешната световна икономика за изтъкването на своите предимства. През последните 30 години брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай расте средно с 9,5% годишно, а обемът на международната му търговия с 18%. През последните десет години БВП на страната се е утроил и достигна 11 трлн. долара. Китай измести Япония от второто място на най-големите икономики в света и Америка като най-голям пазар за потребителски стоки. Китайската държава е най-големият собственик на акции в 150-те най-големи компании в страната и ръководи още хиляди други. Тя контролира пазара чрез намеса в определяне на стойността на валутата, налива пари в привилегировани индустрии и работи пряко с китайските компании в чужбина.</p> <p>Държавен капитализъм може също така да бъде забелязан в едни от най-мощните компании в света. Тринадесетте най-големи петролни компании, някои от които притежават повече от три четвърти от световните петролни резерви, са държавни. Така е и при най-голямата в света газова компания, руската &bdquo;Газпром&rdquo;. Но успешни държавни фирми могат да бъдат открити и в почти всяка индустрия. &bdquo;Чайна Мобайл&rdquo; е истински гигант в областта на мобилните комуникации с 600 млн. клиенти. &bdquo;Сауди Бейсик Индъстри Корпорейшън&rdquo; е една от най-печелившите в света химически компании. Руската &bdquo;Сбербанк&rdquo; е третата най-голяма банка в Европа по пазарна капитализация. &bdquo;Дубай Портс&rdquo; е третият най-голям в света пристанищен оператор. &bdquo;Емирейтс Еърлайн&rdquo; отбелязва ръст от по 20% на година.</p> <p>Държавният капитализъм е във възход, има огромни излишъци от пари и е силно окуражен от кризата на Запад. Държавни компании държат 80% от активите на стоковите пазари в Китай, 62% в Русия и 38% в Бразилия. От тях са дошли една трета от преките чуждестранни инвестиции в нововъзникващите икономики между 2003 и 2010 и огромна част от придобиванията на активи, в това число активи в най-големите фирми: три китайски държавни компании са сред десетте най-големи в света по приходи, срещу само две европейски. Прибавете към това и възможността за ползване на държавното богатство и ще ви стане ясно защо се наблюдава такова мащабно отстъпление от страна на либералния капитализъм: Крайслер Билдинг в Ню Йорк (или 90% от нея) попадна в ръцете на катарските собственици на &bdquo;Манчестър Сити&rdquo;. Китайците си имат приказка за това: &bdquo;Държавата напредва, когато частният сектор отстъпва&rdquo;. Сега това се случва в глобални мащаби.</p> <p>Този текст по-скоро е съсредоточен върху новата форма на държавен капитализъм в бързо развиващия се свят, отколкото върху стария държавен капитализъм на Европа, понеже е насочен към бъдещето, а не към миналото. Текстът обръща внимание главно на Китай, Русия и Бразилия. Скорошните протести в Русия срещу измамите на парламентарните избори, спечелени от партията на премиера Владимир Путин, повдигат няколко въпроса относно политическата стабилност в страната и в този смисъл за бъдещето на държавния капитализъм там, но на този етап, както изглежда, нищо не се е променило. Няма да бъде разглеждана детайлно Индия, въпреки че притежава някои от най-големите държавни компании в света.</p> <p>Днешният държавен капитализъм освен това дава значими предимства пред своя предшественик в няколко отношения. Първо, той се развива върху много по-широка база: в Китай живее една пета от световното население. Второ, те успяха да го развият много по-бързо, съревновавайки се: Китай и Русия развиха свои собствени форми на държавен капитализъм само в рамките на едно десетилетие. И трето, те имаха много по-усъвършенствани инструменти на разположение за постигане на целите. Днешната държава е много по-мощна от всичко виждано досега: например Китайската комунистическа партия притежава огромно количество данни за своите граждани. Тя също така използва доста по-добре предимствата на капитализма за постигане на желаните цели. Вместо да оставя отделните индустрии в ръцете на бюрократите или на свои приближени, тя ги превърна в компании, управлявани от професионални мениджъри.</p> <p><strong>Завръщането на историята</strong></p> <p>Този текст отправя критичен поглед към държавния капитализъм. Съмненията към него като система, способна да капитализира собствения си успех, ще нарастват, особено когато дойде времето за обновяване и за поправяне на последиците при поемане в грешната посока. Управлението на системните грешки по време на силен икономически ръст е един от проблемите, пред който държавният капитализъм ще се изправи. Поправянето им, когато настъпят трудни времена, е трудна задача. А и трябва да имаме предвид, че държавният капитализъм е пропит от шуробаджанащина и корупция.</p> <p>Но текстът също така дава да се разбере, че държавният капитализъм е най-жилавият враг, пред който някога въобще се е изправял либералният капитализъм. Привържениците на държавния капитализъм грешат в увереността си, че той е комбинация от най-доброто от двата свята, но те обаче успяха да разберат как да избегнат някои от капаните на по-раншните форми на поддържан от държавата икономически растеж. В настоящия момент държавният капитализъм избуява на динамичните пазари на новоизгряващите икономики, които растат средно с по 5,5% на година, за разлика от богатите страни, чиито растеж не надхвърля 1,6% през последните няколко години, и е много вероятно тези икономики да започнат да произвеждат половината от световния брутен вътрешен продукт до 2020.</p> <p>Държавният капитализъм, както изглежда, става все по-популярен. Бразилското правителство увеличава натиска върху собственика на &bdquo;Вейл&rdquo;, минен гигант, заради това, че е твърде независим. Френското правителство сложи ръка върху държавните фондове. Южноафриканското правителство говори без притеснение за национализация на компании и създаване на национални индустриални гиганти. А младите икономисти в Световната банка и други международни институции сложиха начало на дискусия по проблемите на новата индустриална политика.</p> <p>Това повдига някои щекотливи въпроси за глобалната икономическа система. Как може да се осигури справедлива търговска система, когато някои компании се радват на подкрепата, явна или скрита, на националните правителства? Как могат да бъдат спрени правителствата да използват компаниите като инструмент за демонстрация на военна сила? И как ще се разсеят справедливите опасения относно използването им за насаждане на ксенофобия и прокарване на протекционизъм? В някои от най-големите търговски спорове през последните години &ndash; например за опитите на Китайската национална офшорна петролна компания да купи американската компания &bdquo;Унокал&rdquo; през 2005 и за покупката от страна на &bdquo;Дубай Портс&rdquo; на няколко американски пристанища &ndash; са замесени държавни предприятия. Вероятно в бъдеще случаите ще бъдат много повече.</p> <p>Възходът на държавния капитализъм също така върна назад процеса на глобализацията. Кеничи Оме твърдеше, че националните държави вече не съществуват. Томас Фридман пък казваше, че на правителствата се е наложило да надянат златната усмирителна риза на пазарния ред. Наоми Клайн отбелязваше, че най-големите компании в света са по-богати от някои страни. А Франсис Фукуяма заявяваше, че с триумфа на демократичния капитализъм е дошъл краят на историята. Днес в по-голямата част от света държавите надделяват над пазарите, а автокрациите заместват демокрациите.</p> <p>Иън Бремър, президент на &bdquo;Евразия груп&rdquo;, консултантска компания по политически риск, твърди в своята книга, че е дошъл &bdquo;краят на свободния пазар&rdquo;, озаглавена по същия начин. Разбира се, това е доста преувеличено. Но той е прав за това, че нарастващ брой правителства, особено в бързо развиващия се свят, са се научили как да използват пазара за постигане на политически цели. Невидимата ръка на пазара вече се е превърнала в твърде видимата и доста авторитарна ръка на държавния капитализъм.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>