ИКОНОМИСТ: Има ли светлина в тунела?

<p>Новините за икономиката също са с една идея по-добри. Строго следеният индекс за бизнес активността, базиран на наблюденията на инвестиционните мениджъри в Еврозоната, расте вече втори пореден месец. Германската икономика продължава да устоява въпреки затрудненията на страните от периферията на ЕС. Тя е нараснала с 3% през 2011, според данните на статистиката от миналата седмица. Бизнес доверието нараства през последните два месеца на миналата година, според измерванията, публикувани от изследователската група от Мюнхен &ndash; ИФО. Безработицата падна през декември до 6,8%, което е най-ниското ниво от 1991 г. насам.</p> <p>Все пак данните не са толкова оптимистични, за да повярваме, че икономиката на Еврозоната ще избегне рецесията. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия намалява през последното тримесечие на 2011, според статистиката. Френският БВП остава без промяна, според централната банка на страната. Прибавете към това лошите данни от Италия, Испания и още няколко страни и се оказва, че БВП на Еврозоната пада с 0,3&ndash;0,4%. Силният старт на годината може да означава, че настоящото тримесечие просто няма да е по-лошо от предишното, но всичко ще зависи от това дали финансовите пазари ще останат спокойни. При толкова много нерешени проблеми шансовете изглеждат нищожни.</p> <p>Неприятностите са свързани най-вече с публичните дългове. &bdquo;Барклис Кепитъл&rdquo; смята, че правителствата на страните от Еврозоната трябва да емитират дългове за 218 млрд. евро през първото тримесечие, от които 167 млрд. евро ще са необходими за изплащане на стари задължения. Още около 300 млрд. евро краткосрочни заеми също трябва да бъдат платени. Италия се очертава като най-големия длъжник: тя има две големи плащания на дълг в последните седмици на януари и февруари. Правителството, както изглежда, ще плати висока цена за заеманите пари: лихвите по 10-годишните облигации са близо 7%. По-голямото притеснение е, че инвеститорите може да се отнесат хладно към италианския аукцион за дългови книжа.</p> <p>Това би породило по-малко притеснения, ако Еврозоната имаше по-стабилна система за подсигуряване на страните, които биват отхвърляни от дълговите пазари. Но срещата на върха на ЕС през декември отложи за март дискусията за увеличаването до 500 млрд. евро на спасителния фонд на Еврозоната. Увеличението на парите във Фонда зависи от страни, в това число Франция, които са заплашени от намаляване с две степени на първокласния си рейтинг от страна на &bdquo;Стандарт енд Пуърс&rdquo;. Решението дали да бъдат намалени рейтингите на всички правителствени дългове в Еврозоната е предвидено за преди срещата през март, което е още една причина за нарастване на страховете.</p> <p>Най-голямата опасност идва от Гърция. Затъването на банките в страната продължава. Централната банка на Гърция осигури спешно средства за банките, загубили повече депозити през последното тримесечие, отколкото през цялата 2009 година. Докладът на Международния валутен фонд (МВФ) за Гърция, публикуван точно преди Коледа, беше отрезвяващ. Според него БВП на страната вероятно се е свил с 5,5&ndash;6% през миналата година и може да падне с още 3% през 2012. Задълбочаващата се рецесия прави далеч по-трудно за Гърция да постигне заложените бюджетни цели. Провеждането на реформите и приватизацията се оказаха по-бавни от очакваното. Кредитирането е недостатъчно и прекалено скъпо.</p> <p>Забавянето при постигането на споразумение за загубите, които частните кредитори трябва да претърпят от гръцките правителствени дългови книжа, няма да помогне. МВФ смята, че ако частните държатели на правителствен дълг се съгласят да &bdquo;подстрижат&rdquo; 50% (т.е. да загубят половината от стойността на книжата, които притежават) и ако Гърция успее да постигне заложените фискални цели, публичният дълг вероятно ще намалее до 120% от БВП. Това все още е твърде голямо бреме. Постигнатото споразумение за опрощаване на 50% от дълга по време на срещата на върха на ЕС през октомври е минималното изискване да се укрепи дълга. Гърция има да плаща задължения в размер на 14,4 млрд. евро на 20 март. Споразумението е нужно скоро, за да може задълженията да се разсрочат преди тази дата за по-дълъг период. По-мащабно &bdquo;подстригване&rdquo;, което едва ли ще е доброволно, ще нанесе тежък удар върху инвеститорите. А съществува и риск Гърция да не успее да посрещне задълженията си или да не постигне споразумение с &bdquo;тройката&rdquo; &ndash; ЕС, МВФ и ЕЦБ.</p> <p>Хаос на дълговите пазари, сваляне на рейтинги, задълбочаване на кризата в Гърция, или спорове относно загубите на частния сектор: всяко едно от тези неща може да взриви доверието и да предизвика много по-дълбока рецесия. Дори и да не се случат, обаче, условията са неблагоприятни за растеж. Правителствата орязват разходите и вдигат данъците в опит да успокоят инвеститорите в дългови книжа, което се прави дори от спасителите в Брюксел и Франкфурт. Банките са задължени да постигнат заложените от ЕС цели за капиталова адекватност до юни. Наливането на свежи пари е доказано лоша практика и затова банките търсят капитал чрез емитиране на акции. Те с неохота взимат нови заеми. Всичко това е знак за намаляване на доверието, което през декември отбеляза вече десетмесечен спад, твърди Европейската комисия (ЕК).</p> <p>Затрудненията се разпростират далеч отвъд Еврозоната. Шведската икономика се възстановяваше по-бързо дори от германската през 2010 г., но сега се връща към рецесия. Производството е спаднало почти с 2% през ноември. Шведската централна банка намали основната си лихва през декември в отговор на мрачните перспективи пред еврото (същото направи и Норвегия).</p> <p>На изток индустриалното производство в Полша, Унгария и Чехия бележи изненадващ възход, казва Джилиан Еджуърт от Уникредит. Но капиталовите потоци &ndash; в това число банковите заеми от Еврозоната &ndash; пресъхват, а страните с големи дефицити по текущата сметка (търговски дефицити &ndash; б.пр.), като Турция и Полша, разчитат на тях. Слабостта на валутите им е индикатор за трудностите изпитвани от региона. Турската централна банка се намеси на международните валутни пазари и позволи лихвите да се покачат, за да подкрепят лирата.</p> <p>Притеснението в Източна Европа е, че Западът и Югът са в много лошо състояние. Последният спад в стойността на еврото спрямо долара е полезен за износителите, особено от изпитващата затруднение периферия. За съжаление състоянието на Еврозоната дава много повече основания за притеснения, отколкото за радост.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>