Икономическите последици от арабските революции

<p>Иранската революция през 1989 година доведе до подобно стагфлационно нарастване на цените на петрола, завършило като рецесията от 1980&ndash;81 година. А нахлуването на Ирак в Кувейт през август 1990 доведе до скок в цените на петрола точно по времето, когато кризата в американската банкова система вече беше потопила Съединените щати в рецесия.</p> <p>Цените на петрола също така изиграха своята роля в последната глобална финансова рецесия. През лятото на 2008, точно преди срива на &bdquo;Лемън Брадърс&rdquo;, цените на петрола бяха скочили два пъти в рамките на 12 месеца, достигайки връхната точка от 148 долара за барел, нанасяйки смъртоносен удар на и без това крехката и едва държаща се на крака по онова време глобална икономика.</p> <p>Все още не знаем дали политическата зараза в Близкия изток ще се разпростре и към други страни. Вълненията все пак може и да бъдат овладени и да утихнат, запращайки петролните цени обратно до нормалните им равнища. Но също така има сериозен риск бунтовете да се разраснат, дестабилизирайки по този начин Бахрейн, Алжир, Оман, Йордания, Йемен и накрая дори Саудитска Арабия.</p> <p>Дори и преди политическите сътресения в Близкия изток цените на петрола нараснаха до около 80&ndash;90 долара за барел, движени нагоре не само от жадните за енергия нововъзникващи пазарни икономики, но също така и от второстепенни фактори като огромното количество свободни капитали, преследващи активи и потребители от нововъзникващите пазари, възникнали в резултат на политиката на почти нулеви лихви и увеличаването на паричната маса в развитите икономики; като импулсивното и стадно поведение; и като ограничените и невъзстановими петролни резерви. Ако заплахата за прекъсване на петролните доставки се разпростре извън Либия, дори минимален сигнал за понижаване на производството може да отключи рефлекса за &bdquo;презастраховане&rdquo; чрез презапасяване с петрол от страна на инвеститорите и крайните потребители.</p> <p>Последните повишения на петролните цени &ndash; и свързаното с това покачване на цените на останалите потребителски стоки, особено на храните &ndash; предизвикват няколко негативни последици (дори и да оставим настрана риска от нови граждански протести).</p> <p>Първо, инфлационният натиск във вече прегрелите нововъзникващи икономики, където разходите за петрол и храни представляват над 2/3 от потребителската кошница, ще расте. Със съществуващото обаче слабо търсене и бавен растеж в напредналите икономики растящите цени на потребителските стоки може да доведат само до първоначален слаб скок на инфлацията там, със съвсем малък вторичен скок по-нататък. Но все пак напредналите икономики няма да успеят да се измъкнат съвсем невредими от това.</p> <p>Втората последица от по-високите цени на петрола е, че те &ndash; нарушавайки търговският баланс и стопявайки разполагаемия доход,&nbsp;засягайки по този начин в значителна степен всички страни, внасящи енергия и потребителски стоки &ndash; ще ударят напредналите икономики особено силно в момент, когато с мъка се измъкват от рецесията и все още са в процес на бавно възстановяване.</p> <p>Третата последица е, че растящите цени на петрола намаляват доверието на инвеститорите и увеличават предпазливостта им, което води до борсови понижения на цените на активите с негативен ефект върху потреблението и капиталовите разходи. Доверието на бизнеса и потребителите също има вероятност да бъде подкопано, което допълнително ще намали търсенето.</p> <p>Ако цените на петрола продължат да растат още &ndash; достигайки пиковите цени от 2008 &ndash; напредналите икономики рязко ще забавят ход, като много от тях дори ще влязат отново в рецесия. Но дори и да останат на тези нива за по-дълго време, глобалният растеж ще бъде слаб, а инфлацията ще расте.</p> <p>Какви политически мерки са подходящи за намаляване на риска от стагфлация? В краткосрочен план те са няколко: Саудитска Арабия &ndash; единствената страна от ОПЕК с голям капацитет за производство &ndash; би могла да увеличи своя добив, а Съединените щати е добре да използват стратегическия си петролен резерв, за да осигурят доставката на недостигащите количества петрол.</p> <p>В дългосрочен план &ndash; което може да отнеме години &ndash;&nbsp;големите страни, потребителки на петрол, биха могли да инвестират в алтернативните енергийни източници и да намалят търсенето на фосилни горива чрез въвеждането на въглеводороден данък и нови технологии. Тъй като енергийната и хранителната сигурност са същността на икономиката, особено за социалната и политическата стабилност, прокарването на политики, действащи в посока на стабилизиране на потребителските цени, ще бъде в интерес и на производителите, и на потребителите.</p> <p>Но времето да се действа е настъпило. Преходът от авторитаризъм към демокрация в Близкия изток вероятно ще е труден и нестабилен, в най-добрия случай. В страни с дълго потискани желания за по-високи доходи и благосъстояние поривът към демокрация би довел до огромен бюджетен дефицит, прекомерни искания за увеличаване на заплащането и висока инфлация, което в края на краищата ще доведе до тежка икономическа криза.</p> <p>Затова трябва да бъде изготвена смела нова програма за региона по модела на Плана &bdquo;Маршал&rdquo; за Западна Европа след Втората световна война или подобно на подкрепата, дадена на Източна Европа след падането на Берлинската стена. Финансирането трябва да бъде осигурено от МВФ, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, с многостранна подкрепа от Съединените щати, ЕС, Китай и страните от Персийския залив. Целта трябва да бъде стабилизирането на икономиките на тези страни в процеса на осъществяването на деликатния политически преход.</p> <p>Залозите са високи. Един нестабилен политически преход може да доведе в голяма степен до социална дезориентация, до организирано насилие и/или до гражданска война, и най-накрая да предизвика нови икономически и политически сътресения. При сегашните чувствителни и нестабилни цени на петрола болезнените трудности едва ли ще се ограничат само до Близкия изток.</p> <p><em>*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към Нюйоркския университет и съавтор на книгата &bdquo;Икономики в криза&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>