И странни, и чужди

<p><strong>Къде &bdquo;напред&rdquo;? И коя е тази &bdquo;Русия&rdquo; &ndash; знае ли той? По повод на Медведев у мене възникват множество мисли. </strong>Струва ми се, че той никога не е бил нито в милиция, нито в затвор. Дори като посетител. Навярно не е виждал и руски завод, мръсничко, селско някакво заводче. На пазар, мисля си, той също никога не е ходил. Съществуват всички основания да се предполага, че човекът, който ни дадоха за президент, е типично стайно растение. Когато говори за живота ни говори за абстрактни за него понятия. Бедният човек, този Медведев, президентът. Струва ми се, че у него няма нито любов, нито ненавист към хората. Като слушам речите му, как старателно натъртва на местата, които са му посочили или самият той смята, че трябва да се натърти, разбирам, че смисълът на страданието или на насладата е неведом за него.</p> <p><strong>Дали някога е бил влюбен? Струва ми се &ndash; не. Дали ненавижда някого? Струва ми се &ndash; не.</strong> Интересно, дали може да си изпържи сам яйца? Представете си, сигурен съм, че не може. Дори ми и трудно де си го представя с жена, макар че е женен.</p> <p><strong>Между другото, Путин също беше странен. Някакъв такъв изкуствен и дори не много сигурен в себе си, боязлив някак си.</strong> С годините тази несигурност изчезна под патината на властта, появиха се подскачащи подутини по скулите, поглед изпод вежди. След селския, напълно разпознаваем руски тип на Елцин, Путин известно време изглеждаше като извънземен, печален ботаник. С времето заеманата длъжност на абсолютна власт взе връх. А Медведев все още натъртва, не е убедителен за никого, и е възможно, така и никога да не стане убедителен.</p> <p><strong>Ей Богу, странни, странни хора дойдоха. Ето, самият аз не съм простоват тип, но у мене има къде повече допир с тълпите от народа ни.</strong> Никога не съм се отказвал от чашката и жените (въпреки твърденията на тези, които се опитват да ме описват като героя на романа &bdquo;Това съм аз, Е...&rdquo;) заемат в живота ми централно място. Само погледнете жените ми! А у странните президенти не се вижда какви са жените им. Тава само така, между другото. Опитвам се да разбера феномена странни президенти. Президентът е много важен за нас, сто и четирийсет и няколко милиона души живеят в държавата, управлявана но него. Той задава тона на живота. При неталантлив президент и животът е неталантлив, при злобен &ndash; преобладава злобата. Ако президентът е красив и носи хубави костюми и нацията се постяга като него, облича се по-добре и изглежда добре. Когато на този пост в САЩ идва красивият денди Джон Кенеди, съвременниците казват, че нацията се подмладила и станала с &bdquo;ярко изразена мускулатура&rdquo;, т.е. &bdquo;мачо&rdquo;. Студент &ndash; аспирант &ndash; преподавател &ndash; зам. главен администратор &ndash; главен администратор &ndash; президент. Това е жизненият път на Дмитрий Анатолиевич.</p> <p><strong>Скучноват жизнен път. Единственият жив детайл, между другото, точно заради това и подчертан в официалната биография на президента в сайта му е: &bdquo;ходил на бригада за картофи&rdquo;.</strong> &bdquo;През време на следването си много пъти е ходил на студентски бригади за картофи, които ръководел преподавателят по гражданско право Анатолий Собчак.&rdquo; Путин също в същността си е човек без приключения и биография. Нека психопатите и да го закклеймяват като &bdquo;чекист&rdquo;, но той просто е умирал от скука, прехвърляйки документи няколко години в гедееровския Дрезден, а КГБ през тези години си е просто министерство като другите министерства.</p> <p><strong>А Медведев вече е такъв, че ходенето му за картофи се споменава като най-важното жизнено събитие. </strong>Професорски син, аспирант, чиновник. Не ни провървя, граждани, на тази порода хора начело на Русия е съдено да загробят талантите ни. У тях няма нито ум, нито въображение, за да направят живота ни по-весел и по-активен. Ще сме принудени да преживяваме тези години в тъга, скука и апатия, надявайки се, че скоро, че остава много малко време, и тези &bdquo;добри&rdquo; и скучни ученици няма да догледат нещо и ще се лишат от властта. И никой няма да им помогне. Скучният студент - аспирант се опитва да се хареса на народа, който не и помирисвал. Само дето е ходил за картофи редом със Собчак. &bdquo;И на кур не сме помръднали!&rdquo; &ndash; разпалено съобщава предварително подготвеното. Трогателно е това &bdquo;и на кур&rdquo;, от което той навярно се изчервява. За него това е грубост. Идеите на президента поразяват с убогата си грандиозност.</p> <p><strong>Предложението му да се продава бира само в бутилки от 0.33 мг. може смело да се нарече &bdquo;стратегия 33&ldquo;.</strong> Ако не бях толкова скромен човек, какъвто съм, бих решил, че медведевската &bdquo;Стратегия 33&rdquo; е отговор на моята известна &bdquo;Стратегия 31&rdquo;. Но шегата настрана, тези странни, чужди ни хора във властта ни пречат да живеем. Да си неталантлив, банален, като Медведев и Путин, това вече е престъпление против Русия. Неталантливият стаен президент обрича на тъга и скука 140 милиона съотечественици. Обрича ги насилствено. Талантливият и гениалният ще придаде ярък смисъл на живота на милиони.</p> <p><strong>Съветвам Дмитрий Медведев да се събуди от щастливия си скучен сън. Най-добрият начин за него е да посети на разсъмване някой затвор със строг режим.</strong> Или дори обикновен, за да не е така рязко. Той е президент, той може изненадващо, че да не успеят да се подготвят. Всяка врата ще му отворят, няма да посмеят да не отворят. Нека да види хорските страдания. И ако не може да ги облекчи, да си ходи. Толкова далеко, колкото може, а ние ще управляваме държавата си, ръководейки се от опита, справедливостта и състраданието.</p> <p><em>Превод от руски - Веселина Гюлева</em></p> <p>&nbsp;</p>