Храна срещу революция

<p>Тази година страните, членки на Г-8, проведоха дебат по наистина интересни, но твърде периферни проблеми, какъвто е икономическото влияние на интернет. Дори по-лошо, те разговаряха за важни проблеми като сигурността на продоволственото обезпечаване, но по доста заобиколен начин. </p> <p>Проблемът с изхранването излиза напред за пръв път като основна тема през юли 2009, на срещата на върха в Акуила, Италия, в отговор на търговския бум, започнал своя залез, но който оттогава насам продължава да връхлита като ураган. Сега Г-8 дискутира финансиране, но на палиативни мерки. </p> <p>Проблемът с изхранването обаче е тясно свързан с цял комплекс от сложни икономически проблеми, които международната общност не е способна да разреши. Въпреки че състоянието на световната икономика днес като цяло изглежда сравнително стабилно, международното икономическо сътрудничество сега е по-крехко от когато и да било от Втората световна война насам. </p> <p>Слабото продоволствено обезпечаване напълно разкрива основния проблем на неподредения съвременен свят. Съществува заплаха от икономически и финансов национализъм. Става дума за валутни войни, национално управление и национални банкови регулации и нарастващи искания за по-високи нива на търговска защита. И всички тези проблеми са взаимно свързани. </p> <p>Дискусията за монетарната политика е особено спорна. Заради ниските лихвени равнища в Съединените щати, основните финансови институции могат да взимат евтини заеми в долари и след това да преследват по-висока възвръщаемост в бързо развиващите се икономики. </p> <p>В резултат на това възниква неразрешима дилема за много от най-динамично развиващите се икономики в света. Ако решат да затегнат дисциплината чрез увеличаване на лихвените равнища в собствените си страни, те ще удържат наплива на капиталовите потоци, но също така ще накажат собствените си износители и ще увеличат безработицата. Политиците в бързо развиващите се пазари на големите страни като Бразилия, Китай и Турция периодично обвиняват Съединените щати и тяхната монетарна политика, определяйки я като източник на инфлация, социално напрежение и политическа нестабилност. </p> <p>Най-очевидната и опасна последица от ниските лихвени равнища в основните индустриални държави е сблъсъкът им с цените на борсово търгуемите продукти и по-специално на храните и горивата. Както много икономисти, и по-специално Джефри Франкъл, отбелязват, цените на тези пазари се основават на процес, приличащ на търг. В резултат на това, стоковите пазари възприемат ефекта от монетарните мерки доста бързо. И обратно, марковите продукти, в които производителите инвестират много, за да ги защитят от пазара, са с доста по-стабилни цени и не се повлияват от ефектите от монетарната политика толкова бързо. </p> <p>По-високите цени на храните се влияят главно от разширяването на обработваемите площи в много страни и водят до по-високи нива на производителност по целия свят. Бразилия, Русия и Китай, но също така Алжир, Египет и Южна Африка – и въобще всички африкански страни, които имат добре функциониращи управления – отбелязват значително нарастване на добивите през последното десетилетие. </p> <p>Това трябва да е радостна новина: сега светът би трябвало да е по-способен да се самоизхранва. Но икономическите стимули, които подкрепиха по-високата производителност, водят и до проблеми с доставките, намаляване на жизнения стандарт и силно социално недоволство, особено в градските центрове. Това е важно да се знае, тъй като повишаващите се цени на храните в исторически план винаги са били предпоставка за разпалване на политически революции. Трите революции във Франция, Русия и Китай, оформили съвременния свят, водят своето начало от недостига на хранителни продукти, опасността от гладна смърт и спорове за цените на храните. </p> <p>Хлебните бунтове, които заливат Франция през 1789, и неспособността на управлението да осигури доставки събарят стария режим. Луи XVI е наричан презрително „Пекаря”. Военновременната инфлация подкопава стабилността в Руската империя през 1917, когато фермерите, притеснени за обезценяването на парите си скриват продукцията си и оставят хората в градовете да умрат от глад. Болшевиките идват на власт с обещанието да осигурят хляб (и мир) на народа. Китай също е парализиран от инфлацията след Втората световна война, оставайки уязвим за хранителни бунтове. </p> <p>Последиците от цените на храните обикновено не се ограничават до една отделна страна. Масови революции заливат Европа през 1848 в резултат на провалената реколта, а най-известният пример в историята от този период е Ирландският глад. Ценовият ръст е основна причина за възникването на масово недоволство в Близкия изток и Северна Африка през тази година. Макар че египетската и тунизийската икономики се представиха доста добре, хората трябваше да плащат доста повече за хранителни продукти. </p> <p>Нещо повече, би било грешно да разглеждаме това като чисто регионален феномен, ограничен в рамките на т.нар. Арабска пролет. Подобни вълнения, в които провинцията се изправя срещу града с искания за повече права и от двете страни, могат да подкопаят политическия ред в Китай и в други големи нововъзникващи пазарни икономики. </p> <p>Последните десетилетия са наситени с тежки финансови кризи, пренасящи хаос от една страна в друга. Ефектът от глобализираните пари сега поражда нови вихри. През следващите години, да не кажа месеци, е много вероятно да станем свидетели на нови видове ефекти на доминото. Както се случи през 1848, борбата за храна предизвика недоволство, надхвърлило националните граници, постави под заплаха установените режими и подхрани народните стремежи за по-справедлив политически ред. </p> <p><em><strong>*Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в Университета в Принстън, САЩ и професор по история в Изследователския институт на Европейския университет във Флоренция, Италия. </strong></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”. </em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков </em></p>