- 10 Sep 2020
- 58
- 2
Послание до участниците в срещата, посветена на делото ЮКОС, организирана от Ели Визелей на 23 юни в Ню Йорк
Искрено съжалявам, че възрастта и здравето не ми позволяват да се възползвам от поканата на Марион и Ели Визелей и да присъствам на закуската, която дават в защита на Ходорковски. Благодаря им за поканата, но още повече благодаря на тях и помощниците им за организирането на тази среща. Смятам тази среща за много важна и значима проява на загрижеността не само на американската, но и на световната общественост за съдбата на всички от т.нар. „дело ЮКОС” – не само за съдбата на Михаил Ходорковски и Платон Лебедев, които в момента са подсъдими в Москва.
<p>Нямаме право да забравяме никого от това дело. Затова искам днес освен за тези двама достойни за дълбокото ни уважение хора да ви напомня още две имена на личности, които се нуждаят от спешната ви защита. Това е очакващият дело тежко болен Алексанян. И това е Алексей Пичугин, осъден на доживотен затвор и вече изкарал 7 години при тежки условия в руските лагери.</p>
<p>Четох внимателно, без да пропускам нито един, репортажите на Вера Васильова за делото на Пичугин. По същия начин четях и репортажите на Вера Челишчева за първия съдебен процес над Ходорковски и Лебедев и репортажите от вървящия в момента втори процес.</p>
<p>Във всичките тези процеси за непредубедения читател на репортажите е ясно, че съдията не изпълнява главното изискване за всеки съдебен процес – равноправието на обвинението и защитата – и дава предпочитанията си на прокурора в ущърб на правата на адвоката. А за самото обвинение мога само да повторя думите на Жак Косцюшко-Моризе, бившия председател на съвета на директорите на ЮКОС: „За мене това обвинение е безсмислица, безсмислица, безсмислица”.</p>
<p>По количество на лъжливите обвинения към затворниците то може да бъде сравнено с най-високото здание в света – с Дубайската кула. Тя има 160 етажа. Но колко етажа лъжи, неистини, подставени, наплашени свидетели призоваха за изслушване. Така че това обвинение е напълно достойно да бъде наречено „кула от лъжи” и както кулата в Дубай, може да кандидатства за рекордите на Гинес.</p>
<p>Делото ЮКОС стана известно по целия свят с финансовата си грандиозност. То е като висок връх, който се вижда отдалеч. При това много се говори, макар и безадресно, за тези, които са откраднали милиардите. И на всички е ясно, че са ги откраднали не тези, които съдят. Но в държавата се случиха още много несправедливи присъди.</p>
<p>Следствието, прокурорите и съдът осъдиха на много години (фактически за общуване с чужденци) учените Игор Сутягин, Валентин Данилов, Игор Решетин, Сергей Визир, Михаил Иванов, Александър Рожкин.</p>
<p>Много дребни и средни бизнесмени са осъдени неправилно, а собствеността им по неясни пътища е отишла в ръцете на хора, които са покровителствани от властта. Пример за това е делото на Питер Винс, основател на наградата „Андрей Сахаров” за журналистика. Бизнесът му отиде в ръцете на тези, които възбудиха углавно дело срещу него. А самият той не попадна след делото в затвора само защото успя да замине за САЩ, чийто гражданин е.</p>
<p>Току-що на съдебното дело за изложбата „Забраненото изкуство – 2006”, проведена в Музея на Сахаров, прокурорът при явната поддръжка на представители на православието поиска за обвиняемите Ерофеев и Самодуров три години лагер. Обвинението е изградено въз основа на лъжесвидетели, чиито религиозни чувства са били оскърбени, макар че самите те не са видели експонатите в изложбата, а също и на заключения на абсолютно некомпетентни експерти. И това се случва в страна, където според конституцията Църквата е отделена от държавата.</p>
<p>Едновременно с това в различни кръгове, не винаги близки по мироглед и светоусещане до Сахаров, възниква идея за негов паметник. Тя ту идва от Академията на науките – за паметник в Москва. Ту някой от членовете на управата в Кировска област решава да му издигне паметник в родния си град. А истинският паметник на Сахаров, ако съдът удовлетвори претенциите на прокуратурата, ще са трите години лагер за Самодуров, който с неуморния си личен труд и с този на ръководените от него специалисти създаде в Москва музей и архив на Сахаров.</p>
<p>В Русия с ускорени темпове върви не модернизация, а процес на разрушаване на независимата съдебна система. Съдът, като най-важна държавна институция, призван не само да наказва нарушенията на закона, но да създава и поддържа климат на доверие между властта и обществото. Доверието е дотолкова разрушено, че неминуемо ще доведе до разрушаване на самата държава. Да се говори за срокове е безсмислено. Както знаем от миналото, понякога историческият прогрес върви много бавно. Но понякога е внезапен, както падането на Берлинската стена.</p>
<p>Но съм сигурна, че обявеното от администрацията на САЩ „претоварване”, което фактически изключи от програмата си отношенията с Русия, свързани с правата на човека и в частност съдебната система – като най-важна част от защитата им, няма да помогнат за демократичното развитие на Русия.</p>
<p>Преди много години в лекцията си пред Нобеловия комитет Сахаров каза: „Светът, прогресът, правата на човека – това са три неразривно свързани цели, не бива да развиваме някоя от тях, пренебрегвайки другите”. Днес тези думи са толкова верни, както и преди трийсет и пет години.<br /><em></em></p>
<p><em>*Елена Бонер е бивш съветски дисидент и съпруга на руския учен и дисидент от времето на СССР акад. Андрей Сахаров</em></p>
<p><em>Грани.ру<br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>
