Глъчката за данъчните съкращения

Глъчката за данъчните съкращения
„Порядъчната средна класа, за която говорите, каза Мич Макконъл, лидер на малцинството в Сената, би била възмутена, ако нещо се случи с тях (имат се предвид данъчните съкращения – б.пр.)”. Разбира се, той не каза точно това, но би го направил, защото точно това предполага настоящият спор за данъците. Г-н Макконъл, убеден защитник на премахването на бюджетния дефицит още от следващия ден, сега иска да „издуха” същия дефицит с големи данъчни съкращения за богатите. Но няма нужните гласове. Затова възнамерява да го постигне, насочвайки оръжието си  към главите на семействата от средната класа, заплашвайки да се засили натискът за скок на техните данъци, ако не получат отстъпки за излизащите твърде скъпо данъчни облекчения за заможните.
<p>Повечето спорове от битката за данъците са фокусирани или върху икономиката, или върху политиката. Всяко едно от двете предполага демократите да се държат твърдо, което е както в техен интерес, така и в интерес на страната. Но тук има един доста по-голям проблем &ndash; въпросът за границите на допустимото поведение в американския политически живот. В политиката няма ограничения, но все пак трябва да се прави разлика между свободата на изразяване и откровеното изнудване, каквото г-н Макконъл прави в момента. И ако той успее, това ще създаде един катастрофален прецедент.</p> <p><strong>Как стигнахме до това положение?</strong></p> <p>Повърхностният отговор е в тактиката, чрез която администрацията на Буш-младши успя да пробута данъчните съкращения. Задълбоченият отговор се корени в радикализацията на Републиканската партия, в трансформацията й като движеща сила при поставянето на икономиката и нацията в риск, за да си осигурят нечестна победа.</p> <p>А сега да поговорим за прословутите данъчни съкращения. През 2001 година администрацията на Буш представи пакет от огромни данъчни съкращения за богатите американци заедно с пакет от много по-малки съкращения за средната класа, след което заяви, че тези съкращения били направени главно заради обиковените семейства. Същевременно заобиколи сенатските правила с намерение да избегне противопоставянето на безотговорните си фискални действия &ndash; правила, които щяха да принудят администрацията да направи съкращения на бюджетните разходи, които да балансират 1,3-те трилиона долара от данъчните съкращения &ndash; чрез отдалечаването на срока на действие на пакета до 31 декември 2010, за цялата сума. И сега крайният срок тегне над нас. Ако Конгресът не действа, данъчните съкращения на Буш ще ни сварят неподготвени в края на тази година, с размери на данъците от времето на Бил Клинтън.</p> <p>В отговор президентът Обама предложи закон, който би запазил данъчните равнища по същество непроменени за 98% от американците, но позволяващ покачване на данъците за най-богатите &ndash; останалите 2% от населението. Но републиканците заплашват да блокират този закон чрез натиск за повишаване на данъците за средната класа, ако не постигнат данъчни облекчения за своите богати приятели.<br />Това е странно поведение. Почти всички са съгласни, че вдигането на данъците за средната класа по време на икономическа криза е лоша идея, освен ако не се компенсира с програми за създаване на работни места, които републиканците също блокират. Така всъщност G.O.P. (Grand Old Party &ndash; популярно название на републиканците) заплашват да потопят&nbsp; американската икономика обратно в рецесията, ако демократите не направят исканите отстъпки.</p> <p>Какъв тип политическа партия би използвала подобен тип нагнетяване на напрежението, за да получи отстъпки? Отговорът е, същият тип партия, която блокира напълно действията на федералното правителство през 1995 година в опит да изнуди президента Бил Клинтън да се съгласи на драстично орязване на една от здравните програми (Medicare) и опитвайки се сега чрез активна дискусия да стори същото с г-н Обама. Затова, както казах, дълбоките основания за радикализацията на Републиканската партия са данъчните съкращения и битката за тях приема фанатични измерения.</p> <p><strong>Трябва ли демократите да им позволят подобно нещо?</strong></p> <p>От гледна точка на икономиката отговорът е категорично не. Точно сега страховете за бюджетния дефицит са попреминали, но това не означава, че трябва напълно да пренебрегваме проблемите, които го засягат. А планът на G.O.P.-итата би добавил огромна сума пари към дефицита &ndash; около 700 млрд. долара в рамките на следващите десет години &ndash; докато би имал нищожна полза за икономиката. В нито един вид финансови анализи тези последствия не се вземат предвид.</p> <p>А между другото, компромисно решение като временното удължаване на данъчните облекчения за богатите не е по-добро. То би струвало малко, но би донесло още по-малко за икономиката. <br />От гледна точка на политиката отговорът също е категорично не. Проучвания на общественото мнение показват, че мнозинството американци са противници на запазването на данъчните облекчения за богатите. Но въпреки това няма достатъчно време демократите да отиграят проблема без щети &ndash; ако частичните избори се провеждаха днес, те биха изгубили категорично. Те се нуждаят от изтъкване на разликите с G.O.P.-итата и това, което твърдо трябва да противопоставят на републиканските искания, е проблемът с огромните бонуси на Уолстрийт и корпоративните мениджъри.</p> <p>Но това, което е много по-важно, са принципите на демократичната политика. Да заплашваш, че ще пострадат невинни хора, ако твоят политически противник не ти даде това, което искаш, е отвъд всякаква легитимност и отвъд всички демократични принципи. Отправянето на подобни заплахи би било икономическа и политическа грешка, но по-важното е, че е неморално и ще поощри отправянето на други подобни заплахи в бъдеще. <br />Време е демократите да се изправят и да кажат &bdquo;не&rdquo; на изнудванията на G.O.P.-итата.</p> <p><em><strong>Превод от английски Георги Киряков<br /></strong></em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи