Германски учен: Климатична катастрофа? Забравете!

<p><strong>Професорът е автор на книгата "Фалшивите пророци - нашата страст към катастрофи" и е известен с това, че постоянно коригира грешни схващания за екологията.<br /></strong><br /><strong>"В наши дни всичко, което се променя, веднага се обявява за катастрофа.</strong> Общества като немското очевидно се чувстват неспособни да реагират на промените и да се пригодят към тях. Хората тук станаха предразположени към съобщения за бедствия. Но през последните три десетилетия преживяхме без видими последствия няколко регионални и глобални катастрофи: отровите като ДДТ през 60-те години, бума на раждаемостта през 70-те, измирането на горите през 80-те. Поддръжниците на тревожните тези за промяната на климата си извадиха поуки и разтегнаха за столетия напред апокалиптичните си прогнози. Така няма да може да се провери верни ли са предвижданията им или не. Опитът от последните десетилетия обаче би трябвало да ни направи по-предпазливи и скептични", коментира Райххолф.<br /><br /><em>Според него историята показва, че през последните хилядолетия не само Европа е била изложена на сериозни климатични промени, а цялата планета.<br /></em><br /><strong>"Например топлото Средновековие от около 800 г. до 1300 г. сл. Хр, в по-стари исторически книги го наричат "средновековния климатичен оптимум"</strong>. Било е по-топло, отколкото е сега, както доказват много документи. Около 1300 г. климатът много бързо се разваля. Става ужасно влажно и студено. В Алпите се появяват изчезналите преди това ледници. През 1342 г. се случват най-големите наводнения за цялото последно хилядолетие - в Европа и в Китай. Разразява се и първата голяма унищожителна вълна от чума. Влошаването на климата през ХІV век е прелюдия към т.нар. Малка ледена епоха, предизвикала за близо 500 г., до ХVІІІ, екстремно студени зими и много лоши лета. Населението на Европа рязко намалява от глад и студ, епидемии и войни. ХІХ век носи още по-тежки турбуленции. Крайно влажни лета с мизерни реколти водят до изселване на милиони ирландци и други северноевропейци в САЩ. Унищожителната суша през 1891 г. и нейните последствия пък подготвят почвата за революцията в Русия. И така нататък", казва още професорът.<br /><br /><strong>Според него трябва да сме щастливи, че живеем във време на сравнително добър климат. Реколтите никога не са били по-добри, отколкото през последните няколко по-топли десетилетия</strong> - при това в глобален мащаб, добавя екологът.<br />На въпрос дали опитите на хората да се справят с глобалното затопляне, като намалят емисиите въглероден диоксид и създават биогорива, ще има резултат, той отговаря така:<br /><br /><strong>"Температурата не е "климатът". Към него принадлежат валежите, вятърът и годишните времена. Местните и регионални условия са много различни.</strong> Черноморското крайбрежие има съвсем друг климат от Родопите, Дунавската равнина е различна от София. CO2 е само един от газовете, причиняващи парников ефект, изпускани в атмосферата.<br />Най-важна, с голяма преднина, е водната пара, както и метанът (CH4). За разлика от въглеродния диоксид, който е незаменимо хранително вещество за растенията, метанът - с 20 пъти по-силно въздействие, не се разлага или преработва в процеса на вегетация. Той извира в огромни количества при добива на газ, от стомасите на преживните животни, най-вече говедата, чието общо тегло на Земята е по-голямо от това на хората, и от тропическите оризови полета.<br /><strong>Няма да ни се удаде да "спасим" климата на планетата чрез намаляване на емисиите CO2.</strong> Имаме нужда от алтернативни енергийни източници, най-вече слънчева енергия и земна топлина, за да намалим зависимостта от носители, свързани с фосилите. Но трансформациите трябва да се правят икономически разумно. Субсидирането изкривява коефициента на полезно действие и рентабилността".<br /><br /><strong>Йозеф Райххолф не се наема да прави прогнози как ще изглежда планетата например след 50 години.<br /></strong>"Бъдещето е отворено. Има прекалено много възможности за промени и развития, за да могат да се направят поне донякъде достоверни прогнози за периоди от 50 или 100 години. Кой би предположил през 1900 г. как ще изглежда светът през 2000 г.?", казва професорът.</p> <p>&nbsp;</p>