Преди празниците Министерството на финансите преведе на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) нито лев за общопрактикуващите лекари. Едва в първите работни дни на 2010 г., след като те заплашиха, че започват да искат пари от пациентите си, МФ прехвърли 140,5 млн. лв по сметката на НЗОК. Това е прецедент. Откакто е създадена Здравната каса през 2000 г., джипитата винаги са си получавали изработените през ноември пари преди Коледа.
Така беше не само при управлението на ОДС, но и при Сакскобургготски и тройната коалиция. Правителството на Бойко Борисов е първото, което си позволява подобна гавра с труда на хора в здравеопазването.
<p>Защото не става въпрос само за това, че някои останаха без средства на едни от най-светлите празници. Ще припомня, че и октомврийските пари се получиха със закъснение. Това е нарушаване на правилата – по правило парите за даден месец се изплащат до края на следващия. Затова недоволството на семейните лекари, които се готвят да си искат и законните лихви върху забавените плащания, е съвсем резонно.</p>
<p>Друго обаче е по-тревожно. Финансовият министър Дянков оправда (без)действията си с предишните управляващи, финансовата криза и невъзможността да бъдат събрани дължимите здравни осигуровки. Обеща, че все пак парите ще бъдат изплатени. Едва ли ако гилдията не беше реагирала остро, това обещание щеше да бъде изпълено толкова скоро. Което показва единствено, че управляващите от ГЕРБ подхождат по същия погрешен начин към здравеопазването, както и предходните две правителства. А именно с убеждението, че те финансират сектора и са в центъра на случващото се в него. Затова смятат, че всичко им е позволено: да закриват болници, да налагат абсурдни санкции, а ако решат, и да спрат плащанията.</p>
<p>Истината обаче е различна. Парите, които лекарите получават, не идват нито от Бойко Борисов, нито от финансовия му министър. Тези пари са възнаграждение за лекарите, че съвестно лекуват своите пациенти. От своя страна, пациентите предварително са платили за своето право да бъдат лекувани, когато им се наложи, без да трябва да мислят в този момент как да заплатят за услугата. Защото когато е болен, човек трябва да мисли единствено къде да намери най-качествена медицинска помощ. Това е и причината за съществуването на институцията Здравна каса. Не лекарите или администрацията, а пациентите предопределят съществуването й – тези, които боледуват и търсят медицинска помощ. За нея плащат всички, а я получават нуждащите се в момента. И друго трябва да е ясно: лекарите могат да заработят своето възнаграждение и без наличие на здравна каса. Но това ще доведе до нарушаване на приципите на солидарност, без които много хора няма да имат достъп до каквато и да е медицинска помощ.</p>
<p>Всъщност в началото на 2010 г. всички проблеми в сектор здравеопазване отново излязоха наяве. Причината е, че последните три правителства само говорят за реформирането му. Реформа означава да се направи нещо различно от съществуващото и полезно за обществото. Именно това направи правителството на ОДС в периода 1997–2001 г. – създаде здравна каса с приципите на солидарност, превърна медицинската професия в свободна професия, създаде условия, при които всеки български гражданин да има право на избор кой и къде да го лекува и така поощри конкуренцията между лекари и лечебни заведения. Общинските и държавните болници бяха регистрирани като търговски дружества с цел приватизация. За да се наложи друг подход – на собственика, който вижда своя интерес в доброто управление на собствеността си. Накратко, тогава здравеопазването бе въведено в условията на свободен пазар, както е в нормалните страни. Беше разработена и десетгодишна стратегия за развитие на сектора. Ако тази стратегия беше следвана, вероятно ситуацията днес щеше да е значително по-добра.</p>
<p>Вместо да се огледат нещата в детайли, да се отстранят неминуемо съществуващите дефекти, цялата реформа беше поставена под съмнение. От средата на 2001 г. здравеопазването тръгна стремително назад и надолу. Здравната каса постепенно загуби своя обществен характер и се превърна в нещо като финансова агенция към МФ. Първо бяха въведени лимити на общопрактикуващите лекари по отношение насочването на пациентите към специализирана помощ и лабораторни изследвания, после – на специалистите в извънболничната помощ. Накрая ограничиха пациентите, които може да приема всяка болница, както и броя на клиничните пътеки, които може да изработи. Изборът на общопрактикуващ лекар загуби своето значение, защото заплащането на дейността му се определя не от броя на предпочелите го пациенти, а от безсмислено отчитане на нереални профилактични прегледи и диспансеризации. Болниците си останаха общинска или държавна собственост с ръководства, назначавани от управляващите в съответствие със съотношението на политическите сили на национално или общинско равнище. Голяма част от тези болници бяха превърнати в партийни каси, чиято цел беше не да лекуват, а да отчитат прегледи.</p>
<p>Резултатът е значително влошаване на качеството на медицинските услуги на всички нива. За сметка на пациентите и тяхното здраве в центъра на здравеопазването се настаниха бюрокрацията, раздутият административен апарат, амбулаторните листове, направленията и талоните. Слушалките и скалпелът бяха заменени от химикалки или компютър. Лекарите бяха принудени или да отказват на пациентите си направления и прием в болниците, или да бъдат глобявани от служителите на вече одържавената здравна каса. Съвсем естествено се появиха и списъците с чакащи, корупцията и доплащането. Тук е мястото да се каже, че всички разкрити случаи на корупция бяха в държавни или общински болници, където лекарите получават само малка част от полагащото им се възнаграждение, а останалото отива в джобовете на назначените от политиците директори и администрацията им. На финала изчезна и рамковото договаряне...</p>
<p>ГЕРБ може и да се хвали, че за пръв път от 2006 г. има сключен рамков договор, но какви събития предшестваха този договор? За се съгласи съсловната организация на лекарите да го подпише, тя беше изнудвана дълго време с един проектозакон, в който се предвиждаха санкции от най-различен порядък. Като се започне от глобите от по пет хиляди лева и се стигне до заплахите, че едва ли не всички болници извън тези в най-големите градове ще бъдат поголовно закрити. Сякаш в условията на свободен пазар друго освен волята на пациентите може да закрие дадена болница! Това категорично показа, че ГЕРБ всъщност няма понятие от свободен пазар. Освен това рамковият договор не решава нито един от натрупаните проблеми. Лимитите за направления и изследвания в първичната извънболнична медицинска помощ са още по-рестриктивни. Отново се залага на безсмисленото писане на профилактични и диспансерни прегледи, вместо да се помисли за провеждането на реална профилактика. Ограниченията за болниците са заменени с абсурдното понятие „делегирани бюджети”. Въвежда се изискване болниците да работят 24 часа, сякаш може да има полудневни болници! Не е решен въпросът с 24-часовото разположение в извънболничната помощ, със собствеността върху сградния фонд на бившите поликлиники и здравни служби, с повишаването на квалификацията на общопрактикуващите лекари и придобиването на специалност. Сякаш не стана ясно, че не може едновременно да се ходи на курсове за специалност и да се работи с пациенти.</p>
<p>Нито старите, нито настоящите проблеми в здравеопазването ще бъдат решени от ГЕРБ. Причината е проста: не са наясно с философията на проведената преди 10 години реформа и затова нямат цялостна стратегия за действие. Ние, лекарите, имаме един принцип: „Преди всичко не вреди”. Ако един лекар не е наясно с диагнозата и лечението на даден пациент, по-добре да не предприема никакви действия и да остави друг да лекува болния. А в момента един от тежкоболните пациенти в България е здравеопазването. ГЕРБ обаче не се проявява като подходящия „лекар” с нужните компетенции. Напротив, това е поредното правителство, което води здравеопазването ни стремително към дъното. Към тоталната разруха. И не е изненада, че сме на първо място по смъртност в ЕС.</p>
<p>Нека все пак завърша по-отимистично. Свободата и демокрацията предполагат възможността да сменим тези, които ни управляват, ако не сме доволни от тях. И не е нужно да чакаме 4 години. Въпросът е час по-скоро да намерим разумна алтернатива.<br /><br /><em>*Д-р Петър Петров e завършил медицина през 1993 г. в София. От 2000 г. е общопрактикуващ лекар, в момента специализира обща медицина. Член на УС на Сдружение за развитие на българското здравеопазване. Член на ГИ „Справедливост”.<br /></em></p>