Фалшивият пророк: Защо Хеерт Вилдерс е проблем, а не решение

<p>Въпросите на съдиите бяха цинично невинни. Казал ли е господин Вилдерс наистина такива неща? Случайно ли са били изтървани тези думи? Получил ли е той юридическа консултация? Нужно ли е било да се дава пример с Доналд Дък? Упорито мълчание.</p> <p>Може би не е работа на държавата да преследва политици за техните провокативни възгледи. Но времената в Холандия вече са променени. Заплахата за живота е надвиснала над тази традиционно толерантна страна. Пим Фортайн, също антиимигрантски настроен политик, беше убит през 2002 г. Две години по-късно Тео ван Гог, антиислямистки режисьор, също стана жертва на убийство. В момента Хеерт Вилдерс се движи само с охрана и живее на място, неизвестно на широката публика.</p> <p>В допълнение той стана и силната фигура при съставянето на новото холандско правителство. Неговата партия стана трета на последните избори с 15% от гласовете и ще подкрепя правителството на малцинството, формирано от либералите и християндемократите. В замяна Вилдерс получи обещание за затягане на имиграционните закони, забрана на бурката и повече пари за възрастните хора. Вестниците наричат новото правителство &bdquo;кабинетът Вилдерс 1&ldquo;.</p> <p>Партията на Вилдерс е само една от многото антиимигрантски и антиислямистки формации, набиращи подкрепа в северноевропейските страни, досега познати със своите либерални социални отношения. &bdquo;Сделката&ldquo; при създаването на коалиционния кабинет в Холандия е копие на ситуацията в Дания, където Народната партия подкрепя правителства на малцинството от 2001 г. насам. На скорошните избори в Швеция крайнодесните</p> <p>&bdquo;Шведски демократи&rdquo; получиха парламентарно представителство за първи път, спирайки амбициите на премиера Фредрик Райнфелд за пълно мнозинство и тласкайки го към създаване на правителство на малцинството. Със своите специфични характеристики всички тези партии са различни от по-старите крайнодесни формации като френския &bdquo;Фронт Насионал&rdquo;, италианската Северна лига и от националистическите движения в Източна Европа.</p> <p>Но те имат обща черта &ndash; нетолерантността към чужденците, и особено мюсюлманите.</p> <p>Големият въпрос е дали Германия, най-изолираната от възхода на крайнодесния екстремизъм европейска страна, може да е следващата. Повод за подобен сценарий даде скорошният случай с банкера Тило Сарацин (бивш член на Социалдемократическата партия), принуден да подаде оставка от борда на Бундесбанк заради твърдения в своя книга, че емигрантите правят Германия &bdquo;по-глупава&ldquo;. Оттук и връзката с (вече) неизбежния Хеерт Вилдерс.</p> <p>По-рано този месец той беше в Берлин на основаването на нова партия, наречена Die Freiheit (&bdquo;Свобода&ldquo;), създадена от Рене Щадкевиц, бивш член на берлинската организация на християндемократите. Под овациите на събранието Вилдерс обяви, че и германците имат право да защитят своята идентичност срещу ислямизацията.<br />Хеерт Вилдерс не трябва да бъде подценяван. Обявявайки исляма, а не чужденците за свой противник и използвайки свободата, а не расата в своята реторика, сега е трудно той да бъде наречен реакционер, расист или неонацист. Вилдерс избягва асоциациите с фашизма. Той не е антисемит и открито заявява подкрепата си за Израел. Той е, при липсата на по-добър термин, радикален либерал &ndash; защитаващ женската еманципация и правата на гейовете. Той защитава западните ценности и свободи, а врагът е ислямът (не мюсюлманите), който се опитва да ги разруши.</p> <p>Подобни възгледи допадат на някои американски консерватори. Тази седмица Washington Times призова за оневиняването на Вилдерс. Даниел Пайпс, американски учен и известен критик на радикалния ислям, го нарече &bdquo;най-важният жив европеец&ldquo;. Последва и покана към Вилдерс да произнесе реч на мястото на атентатите от 11 септември 2001г. на годишнината от събитията и против изграждането на ислямски център близо до Кота Нула. И все пак американците (както и европейците) трябва да бъдат предпазливи в симпатиите си към холандския политик. Разкриването на враждебна ислямска идеология е нужно и в реда на нещата; да атакуваш исляма по принцип и Корана е опасно и глупаво и отслабва същата западна цивилизация, която Вилдерс твърди, че защитава.</p> <p>Какво трябва да направят демократичните партии, когато крайнодесните се радват на силна подкрепа от избирателите? Във времената на криза и рецесия не е лесно да се бориш с популизма. Един възможен отговор е вземането на мерки, отговарящо на легитимните притеснения на обществото от имиграцията. Никола Саркози породи доста противоречия с използването на крайнодясна реторика и политиката си спрямо ромите. Друг начин е да се използва съществуващата законова рамка за борба с езика на омразата.</p> <p>Разбира се, основното изкушение е екстремистите да бъдат изолирани дори и чрез &bdquo;голяма&ldquo; коалиция на основните партии от ляво и дясно. Това обаче поражда риска избирателите да останат с убеждението, че политиците отказват да ги слушат, което допълнително да увеличи подкрепата за екстремните партии. Някои като шведския премиер Райнфелд избират просто да игнорират крайнодесните. Холандският вариант на подкрепа за правителство на малцинството е по-стабилен и някои християндемократи се надяват, че политическото споразумение ще направи Вилдерс по-умерен. Опасността в случая е, че той получава само власт, а не задължения, което не го принуждава да се откаже от своите екстремни позиции.</p> <p>Една по-добра и по-смела стратегия би било включването на лидерите на крайнодесните в правителството, което би ги накарало да изложат практическите си идеи и управленска програма пред обществото. Това може да направи управлението малко дразнещо, но и ще смекчи крайностите на политическия екстремизъм. Така че хвърлете жребия и направете, господин Вилдерс, външен министър на Холандия &ndash; колко дълго мислите, че ще успее да продължите да повтаряте, че Коранът трябва да бъде забранен в целия свят?</p> <p><em>Превод Христо Христов</em><em><strong></strong></em><em><strong></strong></em></p>