Еврозоната може да започне да се разделя с по-слабите си членове

<p>Сега рискът за Европа е, че ако не предприеме политически действия в отговор на гръцката криза, ще се върне назад в развитието си и дългият процес на интеграция може да започне да се разпилява.</p> <p><strong>ЕС винаги е процедирал, като създава икономически обосновани &bdquo;твърди факти&rdquo;, с цел да се получи политически ефект.</strong> Тази тактика работи още от 50-те години, тогава той е само скромна общност за въглища и стомана, която по-късно се превърна в общ пазар и съюз на 27 страни със свои собствен парламент, съд и външна политика.</p> <p>Когато се създаваше общият пазар през 80-те, тогавашният президент на ЕК Жак Делор заяви директно: <strong>&bdquo;Не сме се събрали тук просто за да създадем общ пазар. Това не ме интересува. Трябва да създадем политически съюз&rdquo;. </strong>Създаването на общия пазар включваше огромна експанзия на европейски закони и по този начин причини ерозия на националния суверенитет на страните членки.</p> <p>Същата политическа мисъл се крие и зад създаването на общата европейска валута през 90-те. Както наскоро писа бившият член на борда на Европейската централна банка Томазо Падоа-Скиопа:<strong> &bdquo;Основателите си представяха еврото като първа стъпка към създаването на един политически съюз&rdquo;.</strong></p> <p>Този стремеж към политически съюз се засили към края на Студената война. Франция се опасяваше, че обединена Германия може отново да доминира Европа. Нейният отговор на тази заплаха беше да обвърже Германия с европейската конструкция чрез създаването на обща валута. Германското правителство охотно прие това в замяна на обещание за сериозен напредък към политически съюз в Европа, което беше тяхна дългогодишна национална цел. <strong>(Колкото до гражданите на Германия, те не бяха попитани за това. Пропуск, който може да се стовари сега върху еврото.)</strong></p> <p>Герхард Шрьодер, германският канцлер, по чието време еврото за първи път се появи в обращение, вярваше, че монетарният съюз изисква &bdquo;решителни стъпки към политически съюз&rdquo;. Някои политици, като Романо Проди, наследника на Делор като председател на ЕК, дори предвидиха, че евентуална криза в еврозоната ще бъде събитието, което ще предизвика тези &bdquo;решителни стъпки&rdquo;.</p> <p><strong>Сега кризата се случи и големите политически стъпки, за които говореха основателите на ЕС се очакват.</strong> Логичен политически отговор на гръцката неплатежоспособност и заплахата от подобни кризи в Испания, Португалия и евентуално Италия би могъл да бъде създаването на общи европейски данъци и механизъм за големи фискални трансфери между страните членки. Това са мерки, които помагат за функционирането на валутния съюз в САЩ, но засега не съществуват в Европа. До момента няма индикации за подобни ходове. Европа е блокирала. Какво се обърка? Проблемът е, че методът "първо икономиката, после политиката" е почти марксистки в предположението си, че е неизбежно икономиката да диктува определени политически действия. Само че политиката в демократичните държави включва наличието на право на избор.</p> <p><strong>Традиционният европейски метод може да работи само когато политическите промени, предизвикани от по-ранни икономически решения, не изглеждат дълбоко противоречиви или нечестни в очите на обикновените избиратели. </strong>Политическата интеграция, налагана от ситуацията с еврото обаче, засяга обикновените граждани на ЕС сериозно, тъй като изисква да се направи важен избор &ndash; като облагането с данъци и изразходването на средства.</p> <p>В резултат на това си проличава една истина, която ревностните проевропейци отказват да признаят. <strong>Повечето граждани на ЕС все още се чувстват много по-привързани към собствената си държава, отколкото към Европейския съюз.</strong> "Европейците" одобряват спасителни планове по-скоро за своите сънародници, отколкото за някоя друга страна в Съюза. Западна Германия похарчи милиарди, за да преобърне развитието на Източна. В същото време няма много позитивни реакции това да се направи в момента и за Гърция с перспектива за Испания и Италия. <strong>По принцип германците могат да се чувстват големи европейци, но когато бъдат помолени да подпишат големи чекове в помощ на банкрутиралата Гърция, те се чувстват по-скоро германци.</strong></p> <p>Колкото до гърците, те също са смятани за едни от най-ревностните проевропейци в Съюза. Цената на всеки европейски спасителен план за Гърция вероятно ще бъде предприемането на сурови мерки под контрола на брюкселски чиновници. Това ще се възприеме по-скоро като колонизация, отколкото като доброволен "политически съюз".</p> <p><strong>Какво ще се случи?</strong> Възможно е Гърция да се провре през кризата, но в свят на бързо нарастващи държавни дългове следващата криза може да е съвсем скоро. На този етап, страните, членки на еврозоната, отново ще бъдат изправени пред въпроса &ndash; какво ще направят и колко ще платят, за да си помогнат един на друг. <strong>Ако отговорът отново е "не много", то еврозоната може да започне да се разделя с някои от по-слабите си членове.</strong><br />Последствията от това ще имат отзвук отвъд общата европейска валута. Европейският съюз ще бъде изправен пред криза на доверието, а действията му в сферата на имиграцията или социалната политика например ще са под въпрос. В гръцката криза е заложено на карта много повече от пари.</p> <p>Превод от английски език Славчо Гаврилов</p>