Еврото е в криза

<p>Като за начало ще спомена, че няма как ситуацията да се размине без още спасителни финансови инжекции, като Португалия е на първо място в списъка. С нейния годишен икономически растеж под един процент през последното десетилетие и определено най-стагниралия трудов пазар в цяла Европа, е трудно да си представиш как може да се измъкне от огромното си дългово бреме.</p> <p>Това бреме включва публичния дълг (правителствения дълг) и външния дълг (дългът на страната като цяло към чужденци). Португалците с право недоволстват, когато се сравнява ситуацията при тях с бедственото положение в Гърция, което може да бъде определено като колапс. Но равнищата на португалския дълг все още са силно проблематични в исторически план (според съвместното ни изследване с Кармен Райнхард). Прогнозите за продължаваща рецесия и бавен растеж съпроводени от строга фискална дисциплина за години напред, вероятно ще накарат Португалия да прибегне до помощ по-скоро от предвиденото.</p> <p>Испания е дори по-сложен случай. Централното правителство все още е платежоспособно, но огромна част от местните и провинциални банки, както изглежда, затъват в дългове. Големият въпрос в Испания е дали, както е в Ирландия, централното правителство ще може да си позволи да поеме частните (в това число и общинските) дългове. И тук историята не ни дава повод за оптимизъм. Изключително трудно се оказва за централното правителство да седи отстрани, когато ключови икономически играчи са на ръба на фалита.</p> <p>Но финансовите инжекции за Португалия и Испания са просто следващата &ndash; и в никакъв случай последната &ndash; фаза на кризата. В края на краищата, вероятно ще се наложи значително преструктуриране на частния и/или публичния дълг във всички изпаднали в дългова криза страни от еврозоната. И все пак финансовите инжекции от ЕС и МВФ са само временна мярка: дори нищожните заеми рано или късно трябва да се връщат.</p> <p>Вече регистрирали силно забавен растеж и преди фискалната строгост да е дала резултат, т.нар. PIGS (Португалия, Ирландия, Гърция и Испания) са изправени пред перспективата на &bdquo;изгубеното десетилетие&rdquo;, дори в по-голяма степен от това, което се случи с Латинска Америка през 80-те години на миналия век. Истинското и динамично възстановяване на растежа и модернизиране на икономиката на Латинска Америка, дойде едва след като по Плана &bdquo;Брейди&rdquo; от 1987 година бяха дирижирани огромни отписвания на дългове в целия регион.</p> <p>Несъмнено най-добрият сценарий, който може да се реализира, е подобно мащабно преструктуриране на дълговете.</p> <p>Понякога изглежда, че единственият лидер в еврозоната, който има волята да се справи с едно бъдещо преструктуриране на дълговете, е германският канцлер Ангела Меркел. Германците са остро критикувани заради позицията си, че Европа няма ясно разписани механизми за намиране на решение относно правителствените дългове на отделните държави, членки на Европейския съюз, и че определено има нужда от изработването им. Много пундити (политически съветници, експерти, анализатори &ndash; б.пр.) са на мнение, че Ирландия би могла да се измъкне невредима и без недомислените германски предложения.</p> <p>Това е пълен абсурд. С огромния си частен дълг, с падащите цени на имотите и с външни задължения, надхвърлящи повече от десет пъти националния доход (според първичните данни на Райнхард&ndash;Рогоф), измъкването няма да бъде никак лесно. Позволяването на дълговите проблеми на Европа да нарастват и да гноясват, като просто ги замитаме под килима чрез излишно театралничене, може само да влоши нещата. <br />Сериозно недоумение буди направеното в страните от еврозоната в края на юли голямо шоу с финансовия &bdquo;стрес тест&rdquo; на банките, направен от почти всички, в това число и в Ирландия, което показа, че сметките са чисти.</p> <p>Отричането не е успешна политика за справяне с финансовата криза. Истината е, че дълговите проблеми на Европа все още могат да бъдат овладяни, но само при условие че се осъществи преструктуриране и отписване на дългове.</p> <p>Но финансовата помощ, отпусната наскоро на Ирландия, е доста смущаваща. Всъщност това, което направиха Европейският съюз и МВФ, е, че превърнаха проблема с частния дълг в проблем на публичния дълг.</p> <p>Притежателите на частен дълг, физически и юридически лица, даващи назаем на банките, бяха направо поканени да си поискат парите от държавата. Наистина ли европейците си помислиха, че по-лесно ще се справят с публичния дълг, или само си представят, че това е възможно да се случи?</p> <p>С национализацията на частния дълг Европа следва добре утъпкания път на дълговата криза в Латинска Америка от 80-те години на миналия век. Там също имаше огромен държавно гарантиран частен дълг, който впоследствие стана просрочен. Накрая, според препоръките на Плана &bdquo;Брейди&rdquo;, бяха отписани приблизително 30 процента от дълговете и това стана цели четири години след като кризата удари с пълна сила.</p> <p>Казаното от политиците след&nbsp; кризите в Латинска Америка навежда на мисълта, че всички участващи във вземането на решения са съжалявали, че не са се съгласили доста по-рано с частичното опрощаване на дългове. Латинска Америка е можело да се върне към растеж далеч по-рано, отколкото това се е случило в действителност.</p> <p>И накрая кредиторите е можело да получат повече.</p> <p>Вместо европейските политици да се мятат отчаяно от едно отричане към друго, е добре да започнат да гледат малко по-реалистично на ситуацията. И както всеки алкохолик, съгласил се да започне лечение, би им казал, първата стъпка е да признаеш, както това беше сторено от Меркел, че Европа има проблем.</p> <p><em>*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>