Европа отново е разделена

<p>Възможностите на Франция да повлияе за решаването на тези проблеми са крайно ограничени заради нейната зависимост от близкото й сътрудничество с Германия, с нейния кредитен рейтинг ААА.</p> <p>Германия стовари отговорността за кризата върху страните, които загубиха своята конкурентоспособност и увеличиха драстично дълговете си. След това се опита да наложи тежки ограничения на страните длъжници. Но това пак пренебрегва основната отговорност на Германия за валутната и банковата криза, а също така и за дълговата.</p> <p>Когато еврото беше въведено, се очакваше то да спомогне за по-доброто функциониране и сближаване на икономиките на страните от Еврозоната. Вместо това то донесе разделение. Европейската централна банка третира дълговете на всички страни членки в основата си като нискорискови и приема издаваните от тях държавни облигации, с техните финансови параметри, за равнопоставени. Това докара на банките, които бяха задължени да държат нискорискови активи, за да могат да поддържат своята ликвидност, печалба от няколко процента отгоре само от закупуването на дълг от закъсалите държави.</p> <p>Ниските равнища на основната лихва в т.нар. страни PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания) и спукалия се имотен балон се оказаха цената на обединението, което пък принуди Германия да затегне колана си. Причина за това беше различните нива на конкурентоспособност и банковата криза в Европа, което засегна германските банки много повече от останалите.</p> <p>Всъщност Германия подкрепи силно задлъжнелите страни, като просто защити собствената си банкова система. Например огромният публичен дълг на Ирландия нарасна, защото лидерите от Еврозоната, в стремежа си да спасят банковата система, принудиха ирландците да национализират банките си като условие да бъдат подпомогнати финансово. И понеже условията, налагани от Германия, защитаваха банковата система от заплахата публичните дългове да бъдат обявени за неизплатими, задлъжнелите страни трябваше да поемат цялата тежест на налаганите ограничения.</p> <p>Това е повторение на международната банкова криза от 1982 година, когато Световната банка и Международния валутен фонд отпуснаха достатъчно средства на задлъжнелите страни, за да могат да обслужват своите дългове, докато банките успееха да натрупат достатъчно резерви за обръщане на лошите си задължения в брейди облигации през 1989 година. Това беше наречено &bdquo;изгубеното десетилетие&rdquo; на латиноамериканските икономики. Всъщност налаганите сега условия наказват страните длъжници много повече, отколкото през 80-те, защото те ще трябва да платят огромни рискови премии след 2013 година.</p> <p>Има нещо нелогично в това първо да спасяваш от фалит банковата система, а после да компенсираш държателите на публичен дълг след 2013 година чрез въвеждането на клауза за съвместно понасяне на дълговата тежест. Нещо повече, изискванията за конкурентоспособност, предлагани от Германия, ще бъдат наложени върху неравнопоставени играчи, изисквания, поставящи страните с дефицит в неизгодна позиция, такива като затъналата Испания, която навлезе в кризата на еврото с по-малък размер на дълга, отколкото беше този на Германия. В резултат на това Европейският съюз ще претърпи допълнителни щети и ще продължат да съществуват икономическите неравновесия, при които страните с излишъци ще просперират, докато страните с дефицит ще затъват още повече, трупайки дългове.</p> <p>Германия налага тези условия под известен вътрешен натиск, но на германското общество не е казана цялата истина и точно затова то е объркано. Тъй като правилата ще бъдат наложени в края на март, това ще бетонира концепцията за Европа на две скорости и ще породи негодувание, което ще изложи на риск политическото единство на Европейската общност.</p> <p>Категорично са необходими фундаментални промени. Първо, Европейският фонд за финансова стабилност трябва да помогне за спасяването на банковата система заедно с държавите членки. Това ще позволи публичните дългове да бъдат преструктурирани, без да бъде предизвикана банкова криза. Въпреки тази допълнителна задача размерът на спасителния пакет трябва да остане същият, защото всяка сума, използвана за рекапитализиране или за наливане на ликвидност в банките, ще намали сумата необходима за финансиране на правителствата.</p> <p>Поставяйки банковата система под европейски надзор вместо в ръцете на националните власти, нещата ще се подобрят значително и ще се помогне да бъде възвърнато доверието. А това ще даде допълнителни аргументи за убеждаване на германското общество в истинските цели на спасителния план.</p> <p>Второ, за да създадем равни условия, рисковите премии върху правителствените заеми за страните, които ще се нуждаят от тях, трябва да бъдат гъвкави. Това ще стане чрез обръщане на размера на публичния им дълг в еврооблигации. Отделните страни обаче ще трябва да емитират собствени облигации според условията за колективни действия, плащайки рискова премия само върху сумата, която превишава нивата на публичния дълг (60% от БВП), определени от Маастрихтските критерии.</p> <p>Първата стъпка може и трябва да бъде предприета незабавно, докато втората може да почака. Германското общество все още не е готово да я одобри, затова е крайно необходимо да бъдат възстановени разклатените основи на Европа.</p> <p>Европейската общност е градена стъпка по стъпка, като нейните архитекти са знаели, че всяка стъпка е недостатъчна и че ще са нужни още. Те обаче са били напълно сигурни, че когато дойде времето за допълване на липсващото, ще има необходимата политическа воля за това.</p> <p>Този път обаче перспективите за Европа на две скорости може да се окажат пречка пред по-дълбокото политическо свързване &ndash; а това би било необходимо, когато трябва да се действа в унисон. Ето защо е необходимо да бъде направена следващата стъпка в европейската интеграция, а именно да бъде прието изпълнението на новите правила. В противен случай страните с дефицит не могат да се надяват, че ще успеят да преодолеят затрудненията, колкото и да се мъчат.</p> <p><em>*Джордж Сорос е председател на Soros Fund Management.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>