Елементарно, Уотсън

Елементарно, Уотсън
Както обикновено, войната стигна до нас чрез синия екран, но този път тя беше безкръвна, от което схватката не стана по-малко драматична. Напротив, тя се оказа фатална, безпощадно съдбоносна. В определен смисъл не беше заложена съдбата на страни и народи, а на хората изобщо – така да се каже на Homo sapiens. За да изяснят доколко сме разумни, мъдреците от IBM направиха състезание между човека и машината. В този дуел в оръжие се превърна викторината Jeopardy (в Русия аналогичното предаване е „Своя игра”). Нас, хората, ни защитаваха най-добрите представители на расата. Кен Дженингс – 33-годишен мормон от Сиатъл, и 36-годишният гений от Пенсилвания Брад Ратер.
Независимо че всеки от тях е заработил в Jeopardy повече от три милиона, усмихнатите шампиони не изглеждат тъжни зубрачи и дори не носят очила. Затова пък съперникът им е напълно лишен от обаяние. Това е правоъгълен шкаф със сини глобуси вместо очи и мек, но синтетичен глас с такъв безпогрешен акцент, с какъвто се отличават роботите от старите филми. От всичко човешко у него е само името му &ndash; Уотсън, но и за него той е задължен не на приятеля си Шерлок Холмс, а на неговия адаш, основател на IBM.<br /> <p>Разбира се, всички помнят, че машината вече за втори път се сражава с хора. Първият двубой се състоя върху шахматната дъска, зад която Гари Каспаров загуби от &bdquo;Синия гигант&rdquo;. Само че пред Уотсън стоеше много по-трудна задача. Всички шахматисти &ndash; и тези от месо, и силиконовите &ndash; говорят на един и същ изкуствен език: Е2-Е4. Нашата реч е несравнимо по-сложна от шахматната грамотност. Заради това към машината се обръщаме на специален език, говорейки с нея, като с чужденец, дете или луд. Опростявайки до крайност въпроса, изключваме всичко, което превръща общуването ни в ценно. Тук няма място за двусмислици, шеги, намеци и цинизми. Свикнали да смятат компютъра за дъбова глава, хората слизат на неговото равнище, за да запазят своето.</p> <p>Само че заставайки на старта, Уотсън се отказа от преднината. За да се състезава наравно с хората, той трябваше да отговаря на обичайни, т.е. главоломни въпроси. Авторите им се стремят максимално да объркат всички, заради това използват каламбури, омоними и често някакво измъчено остроумие като това, с което ни забавляваха масовиците смешници. (Къде не гори Сена? В Париж. Какво прави слонът, когато идва на полето? Яде трева.)</p> <p>Смисълът на експеримента, разбира се, не е в това да забавлява зрителя. Научавайки се да отгатва на развратните йезуитските въпроси, компютърът може да отговори и на всички останали. Казано по нашему, умната машина ще отмени голяма част от професионалистите, които отговарят за пари на въпросите. Сред тях, както с гордост или ужас предсказват учените, ще има не само безлик справочен персонал, но и лекари психотерапевти, свещеници изповедници и майстори на телефонния секс. Така, отдавна вече отменила голяма част от ръчния ни труд, машината посяга и на останалото. Тя обещава да остави без работа голяма част и от тези, които са я измислили.</p> <p>И все пак победата в междувидовата война никога няма да бъде окончателна. Ние имаме преимущество, което няма да позволи на компютъра да притисне хората към края на еволюцията. Тайната е толкова проста, че както и всичко очевидно, не можеш лесно да я подмениш. Колкото по-умна става машината, толкова по-трудно й се дава това, към което толкова често е задължен прогресът &ndash; изкуството да грешиш.</p> <p>Христофор Колумб неправилно изчислил диаметъра на земното кълбо, съкращавайки го едва ли не двойно. Точно заради това той тръгнал на Запад, надявайки се да намери Индия там, където тя изобщо не можела да бъде. Резултатът &ndash; именно и само &ndash; от тази изключителна грешка е Америка. Уотсън знае твърде много, за да я открие.<br />Не е трудно да се предскаже равносметката от състезанието. Такава викторина е все едно атлет да се състезава с трактор. Уотсън, разбира се, изпреварва хората, но това още не означава, че той може да ни измести. На мен дори ми стана жал за него, когато на самия край, вече на титрите, живите участници във викторината започнаха оживено да говорят и да се смеят, а забравеният в триумфа си Уотсън мълчаливо стоеше между тях като пъпчив отличник на ученически танци.</p> <p><em>Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи