Египет: Разделена опозиция пред бъдещ преход

<p>Религиозните лозунги са малцинство.</p> <p>Носителят на Нобелова награда за мир Мохамед ел Барадей вече обяви, че е готов "да осигури демократичния преход". Във вторник той отхвърли поканата на новия премиер Ахмед Шафик и на вицепрезидента Омар Сюлейман да преговаря за реформи, докато Мубарак е на власт. Но неговият отказ не дава отговор на въпроса:</p> <p><strong>Кой ще преговаря?</strong></p> <p>Основните легални партии, либералите от Нео-Уафд, насъристите и марксистите от Тагаму, се дискредитираха през годините заради компромисите, които направиха с режима, за да получат няколко почетни длъжности. Невъзможно е да се прецени реалната им тежест в една страна, в която участието на последните избори не надхвърли 10 на сто, според независими наблюдатели.</p> <p>Забраненото, но толерирано движение "Мюсюлмански братя" изглежда най-добре организирано, но нито режимът, нито армията са склонни да дискутират с ислямистите, черна овца в очите на вицепрезидента Омар Сюлейман, бивш шеф на египетските тайни служби, посветил последните 20 г. от живота си да се бори с тях.<br />Подложено на силни репресии след изборния им пробив през 2005 г. (тогава те спечелиха 20 на сто от местата в парламента), сега Братството не яхна протестната вълна, въпреки че режимът се опита да му припише вината за насилието в страната през последната седмица. От началото на протестите религиозните лозунги останаха изключително малко спрямо общия хор от патриотични песни.</p> <p>"Мюсюлманските братя" призоваха опозицията да се обедини зад Мохамед ел Барадей, очаквайки, несъмнено, да измерят истинската си тежест чрез урните. Нобеловият лауреат за мир, който издигна борбата за демокрация и социална справедливост като свой лозунг след завръщането си в Египет миналата година след 30 г. в чужбина, последните дванадесет от които като шеф на Международната агенция за атомна енергия, може да бъде водачът, който жестоко липсва на опозицията, дори и да няма много голяма обществена популярност. В неделя идването му на площад "Тахрир" не ентусиазира особено тълпата. На този фон мощният подем на Ел Барадей и вниманието на международните медии, на което той се радва, предизвикват още повече завист от страна на опозицията, разделена от дребнави сметки и лични амбиции.</p> <p>Междувременно много египетски християни, православни и католици, се опасяват от все по-силното присъствие на "Мюсюлманските братя" в протестите, както и че ако Мубарак падне, ислямистите ще дойдат на власт и ще наложат шариата. Според други обаче този страх е преувеличен. "Вярно е, че има все повече братя в демонстрациите, но не трябва да се страхуваме от тях, казва Мишел Емил, лекар от Александрия. Истинският враг на християните в Египет днес е Мубарак. От 30 г. той отказва строежа на църкви и ни държи далеч от властта, а ние представляваме 10 на сто от населението на страната. Всъщност той използва "Мюсюлманските братя" и "Ал Кайда" като плашила в момента, в който поискаме повече права за нашата общност, и твърди, че е истинската защитна крепост срещу екстремистите".</p> <p><strong>"Мюсюлманските братя" &ndash; добре вкоренената опозиция</strong></p> <p>Братството се бори за установяването на ислямска държава в Египет и въвеждането на шариата, или "Божия закон". Пуританството, за което се обявяват, отхвърля алкохола и хазартните игри, те са враждебно настроени срещу всяко нормализиране на отношенията с Израел. В замяна се отказаха от въоръжената борба през 70-те г. на миналия век.</p> <p>Организацията е създадена през 1928 г., време, когато Египет е под британски мандат. Основателят на "Мюсюлманските братя" Хасан ал Банна критикува корумпиращото според него влияние на окупаторите и желае да наложи ценностите на исляма, използвайки политическата власт. Тази спойка на политиката с религията го превръща във вдъхновителя на съвременния сунитски ислямизъм.</p> <p>През 1948 г. членове на "Мюсюманските братя" убиват министър-председателя Махмуд Фахми ал Нукрахи. На следващата година, при последвалите репресии от страна на властите, е убит самият Ал Банна. Президентът Гамал Абдел Насър нанася тежки удари на братството в периода 1954&ndash;1970 след опит за атентат срещу него, приписан на организацията. В стремежа си да се разграничи от насъристката идеология, през 1970 г. президентът Садат обявява обща амнистия и освобождава затворените членове на "Мюсюлманските братя". През 1987 г., вече при президентството на Хосни Мубарак, организацията се превръща в главната опозиционна сила с 37 депутати в парламента.</p> <p><strong>Вътрешна организация и представителство</strong></p> <p>Днес "Мюсюлманските братя" са разделени между едно реформаторско крило, готово да участва в политическата игра, и едно консервативно течение, което предпочита да се концентрира върху по-дълбоката ислямизация на обществото. Миналата година за осми върховен лидер на братството бе избран 67-годишният консерватор Мохамед Бади.</p> <p>"Мюсюлманските братя" са най-добре структурираната опозиционна сила в Египет. Въпреки това обаче те не са политическа партия, тъй като египетската Конституция забранява партиите на религиозна основа. Когато се явяват на избори, братята участват като независими кандидати. Така през 2005 г. те спечелиха 88 места, т.е. една пета от всички депутати в парламента. На изборите миналата година властите попречиха на братята да повторят този успех, като арестуваха хиляди членове на оранизацията между двата тура.Така че в сегашния парламент те нямат никакво представителство.</p> <p>"Мюсюлманските братя" имат обаче около 100 хиляди активни членове и милиони привърженици в Египет. Те извличат своята легитимност от една гъста социална мрежа, която компенсира несъстоятелността на египетската държава в очите на най-бедните. Братството е особено активно в джамиите, университетите и синдикатите. Братята контролират също "Гамиа шария", най-важната ислямска благотворителна организация в Египет, която разполага с 450 филиала, 6000 джамии и два милиона членове.</p> <p>На Запад "Мюсюлманските братя" не се възприемат като терористична организация. Опасенията по-скоро падат върху последствията от евентуалното им участие във властта върху геополитическата стабилност в региона. Египет е основният арабски събеседник в близкоизточните мирни преговори и една от двете арабски държави, редом с Йордания, сключили "студен мир" с Израел.</p> <p><strong>Петима лидери в търсене на влияние</strong></p> <p>Ако 68-годишният Ел Барадей бе натоварен от опозицията да преговаря за съставяне на ново правителство на националното съгласие, неговото влияние в опозиционните среди съвсем не е безспорно. Освен Мохамед Бади, водач на "Мюсюлманските братя", друг претендент за лидерството е Хамдин Сабахи, ръководител на партията "Карама". Популярен борец за панарабската кауза, той е депутат в египетския парламент от 2005 г., въпреки че неговата партия не е призната от властите. Техни конкуренти за лидерството на опозицията са бившият кандидат-президент Айман Нур и генералният секретар на "Арабската лига" Амр Муса. Много уважаван от времето, когато бе външен министър, Муса се радва на голямо влияние в египетското общество.</p> <p>"Вече не можем да се върнем назад", казва писателят Ала ал Асуани. По думите му истинската опозиция на Мубарак днес е улицата. "Легалните политически партии са креатура на режима. Има уважавани хора като Ел Барадей, които могат и които ще играят роля. Но най-впечатляващи са младите, 20&ndash;22-годишни, които лансираха протестното движение по интернет". И добавя: има хиляди компетентни хора в Египет, ние бяхме парализирани от диктатурата така, както испанците бяха парализирани от диктатурата на Франко в продължение на 40 г., твърди Ал Асуани.</p> <p><em>Превод от френски Галя Дачкова</em></p>