Една нация, два дефицита

<p>Теоретически полза от удължаването на плана ще има само за средната класа. Може дори да се постигне компромис и да се запазят данъчните облекчения за високите доходи. И този компромис може да се окаже много полезен.</p> <p><strong>Защо се създава това впечатление?</strong></p> <p>Защото удължаване на срока за повече от две години просто не можем да си позволим. И защото никой не иска влошаване на вече стагниращия трудов пазар през следващите година-две, а точно това ще се случи, ако планът приключи в края на годината, както е заложено.</p> <p>Високите данъци сега ще свият потреблението в допълнение на вече намалялото търсене, а това ще е удар и върху производството на фирмите. Все още финансовите пазари не са склонни да виждат бюджетния дефицит като проблем &ndash; взимайки като отправна точка доходността по десетгодишните съкровищни бонове &ndash; и по този начин не виждат и никаква причина за удължаване на срока на плана за данъчни съкращения. Благоприятният дългов пазар обаче е лукс, на който няма да се радваме вечно, ако не успеем да разрешим дългосрочните фискални проблеми. Нещо повече, загубата на доверие в дълговите пазари може да е болезнена, защото е широко известно, че траекторията на фиска е нестабилна и поведението на пазарите може да се дестабилизира бързо и непредвидимо. Във всеки случай в процеса на икономическо възстановяване основният проблем ще е движението от свито потребление към бюджетни свръхдефицити.</p> <p>Въпреки плашещата фискална перспектива много либерали искат да оставят данъчните съкращения, но не и за най-богатите, а много консерватори пък искат данъчни съкращения само за хора като Уорън Бъфет, дори той самият да е против тях. Ако планът за бюджетни съкращения остане постоянен, това може да доведе до бюджетен дефицит, надхвърлящ три трилиона долара в рамките на следващото десетилетие.</p> <p>Двата подхода към проблема ни вкарват в бюджетен сценарий, от който има доста политически приемливи начини за излизане. Но едва ли ще решим бюджетните си проблеми през следващите десет години, ако не включим в уравнението държавните разходи, макар никой да не иска да го допусне като възможност.</p> <p><strong>Но нека погледнем фактите.</strong></p> <p>Планираният дефицит в бюджета до 2015 година е 4 до 5 процента от БВП, в зависимост от това кой подход към изчисляването му ще възприемете. Ако приемем, че устойчивото равнище на дефицита е 3 процента или по-ниско, то ние се нуждаем от намаляването му с един или два процента от БВП, което в пари се равнява на 200 до 400 млрд. долара годишно до 2015. Тези сметки може да изглеждат съмнителни, но са единствените, които имаме (въпреки че могат да се окажат и твърде оптимистични).</p> <p>Какъв е размерът на приемливите съкращения в разходната част? Medicare, Medicaid и останалите социални разходи ще формират почти половината от бюджетните разходи до 2015 г. Ако решим да направим реформа в социалната система, което се налага, всеки приемлив план би трябвало да включва промени в разходната част, засягащи сегашните облагодетелствани от бюджета групи, а това ще генерира някакви, макар и малки, спестявания в рамките на следващите пет години. Законът за здравната реформа включва важни съкращения в Medicare и Medicaid, което ограничава възможностите на нашия план за допълнително орязване на разходите в бъдеще.</p> <p>Другата половина от бюджета е разпределена по разходни пера и една актуализация може да утежни дълга още повече. Предоставените бюджетни средства са разпределени грубо по равно между отбраната и останалите дейности на бюджетна издръжка. Разходите на отбраната за издръжка на войните в Ирак и Афганистан вече намаляват. Орязването на допълнителни пет процента от бюджета на Пентагона би било от ключово значение и би донесло около 0,2 процента на БВП, а орязване с 5 процента от останалите бюджетни разходи би донесло дори по-големи ползи. Повече от това не бихме могли да изцедим като съкращения на бюджетните разходи, което ще донесе намаляване на дълга като процент от БВП с от 0,5 до 1,5 процента до 2015.</p> <p>Ето как би трябвало да го направим!</p> <p><em>*Питър Оршаг е директор на&nbsp; влиятелната Служба по управление и бюджет към Белия дом от 2009 до 2010 година и изтъкнат гост-член на Съвета по външни отнощения.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в "Ню Йорк Таймс"</em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>