Две първи стъпки за ядреното разоръжаване

<p><strong>Има ли връзка между двете събития? Аз вярвам, че има. Макар че първоначалните коментари на политици и журналисти в по-голямата си част пропуснаха да отбележат тази ключова връзка.<br /></strong>Вместо това много от тях твърдят, че отказът от разполагане на ПРО в Европа е отстъпка пред Русия, която сега трябва да отговори със същото. Но президентът Медведев още през ноември миналата година обяви, че ако САЩ се откажат от плановете си, Русия ще се въздържи от контрамерки като, например, разполагането на свои ракети. След като решението на президента Обама бе обявено, тази позиция бе потвърдена.</p> <p><strong>Много от критиците на Обама в САЩ твърдят, че той се е предал под руския натиск,</strong> оставяйки американските съюзници от НАТО да се защитават сами. Tова не е нищо друго, освен проява на стария стереотип на "лошата Русия", Русия, която винаги е виновна.</p> <p><strong>Да разгледаме съшината на въпроса.</strong> Руските лидери говорят от известно време, че опасенията за създаването на ефективна иранска система за ракети с далечен обсег са безпочвени. Сега, след щателно проучване на експерти от областта на разузнаването и сигурността, правителството на САЩ стигна до същия извод - че Техеран е на 5 или дори 10 г. от създаванвето на такава система.</p> <p><strong>Първоначалната реакция на някои политици и коментатори в Полша и Чехия е не по-малко странна.</strong> Tе изглежда се радват на ролята да влошават отношенията между други държави и Русия. Предпазливите и реалистични гласове остават нечути, както и мнението на собствените им граждани, които в голямото си мнозинство нямат нужда от радари и ракети.</p> <p><strong>Русия посрещна с одобрение решението на президента Обама. То получи подкрепа и в Европа, включително горещото одобрение на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози. </strong>Полският премиер Доналд Туск "шанс за засилване на европейската сигурност.&rdquo; Наистина, ако решението на президента бъде последвано от по-нататъшни решителни стъпки, това ще даде възможност да заздравим глобалната сигурност и да постигнем ново равнище на сътрудничество за спасяването на света от ядрената опасност.</p> <p><strong>На срещата си в Москва в началото на юли президентите Обама и Медведев потвърдиха връзката между стратегическите нападателни оръжия и противоракетната отбрана.</strong> Двете държави продължават преговорите за намаляване на въоръженията и, опирайки се на предпазливите дипломатически съобщения, изглежда ще ги приключат до 5 декември, когато изтича срокът на първия договор за ограничаване на стратегическите оръжия, който аз и президентът Джордж Буш-баща подписахме през 1991 г.</p> <p><strong>Събранието на ООН тази седмица отбелязва следващия етап на прогрес по тези въпроси.</strong> Жизнено важно е останалите държави да си тръгнат от този форум с убеждението, че Америка и Русия вървят към истинско съкращаване на ядрените оръжия и че до конференцията за неразпространение на ядрените оръжия през май идната година те ще са постигнали съществен прогрес по пътя на елиминирането им.</p> <p><strong>Докато не покажат на света, че са сериозни, двете най-големи ядрени сили ще бъдат обвинявани отново и отново,</strong> че не държат на думата си и ще им бъде задаван въпросът защо е приемливо 5 или 10 държави да имат ядрени оръжия като &ldquo;посредна гаранция за сигурност", а да не може тези страни да са 20 или 30?</p> <p><strong>Жизнено важно е двамата президенти да следят отблизо преговорите, дори понякога да влизат и в най-дребните детайли.</strong> Знам от личен опит колко е трудно да се работи с такива технически подробности под постоянен политически натиск, но това е необходимо, за да бъдат избегнати недоразуменията, които биха могли да нарушат доверието.</p> <p><strong>Някои въпроси, които искат изясняване, са ясни още отсега.</strong> Американският секретар по отбраната Робърт Гейтс обяви, че ракетите SM-3, които ще бъдат използвани в новия план за противоракетна отбрана, по-късно могат да бъдат модернизирани за прехващане на междуконтинентални ракети с далечен обсег. Той обяви и възможността за сътрудничество с Русия относно ПРО. Tези две идеи ми изглеждат несъвместими. Колкото по-бързо такива въпроси бъдат изяснени, толкова по-добре.</p> <p><strong>По мое мнение има само един път напред: Вашингтон да се съгласи с рускот опредложение за съвместна работа срещу ракетните заплахи.</strong> Нека експертите на двете страни дискутират честно и открито кои заплахи са реални и трябва да бъдат посрещнати, и кои са имагинерни. Tова ще помогне да бъдат избегнати погрешно насочени проекти като полско-чешкия противоракетен щит и ще ни поведе напред от състоянието на взаимaно сдържане към постигането на защита с минимум ядрен потенциал.</p> <p><strong>Това е дневен ред от най-високо равнище.</strong> Реалистично погледнато, това ще отнеме две или три години на интензивни преговори. Но Русия и САЩ трябва да си поставят високи цели. Това, което е необходимо, е нищо по-малко от промяна в стратегически връзки между двете най-големи ядрени сили &mdash; в техен общ интерес и за каузата на световния мир.</p> <p>&nbsp;</p>