Двадесет години след краха

<p><strong>Върху какво е изградена Русия?</strong></p> <p>Руската империя &ndash; както царската, така и комунистическата й версия, беше огромен, многонационален субект. В най-разширения си вариант тя достигаше сърцето на Централна Европа. През други периоди е по-малка, но винаги е била империя, чиито съставни части са разнообразни, враждебни едни към други и неспокойни. Две неща задържаха единството на империята. <br />Едното беше икономическата изостаналост. Икономическата изостаналост даваше на различните републики една обща характеристика и интерес. Нито една от тях не беше в състояние ефективно да се конкурира с по-динамичните икономики на Западна Европа и останалата част от света, но всяка можеше да намери ниша в рамките на империята. По този начин всяка част чрез своя икономически интерес беше обвързана с останалите. Те се нуждаеха от стена, за да се предпазят от западните интереси, както и от поле, в което техните интереси ще бъдат защитени, независимо от закърнялостта им. Империята предоставяше това пространството и тази възможност.</p> <p>Второто нещо, задържащо империята цяла, беше силата на службите за сигурност. Където икономическият интерес не беше достатъчен, за да поддържа единството на съставните части на империята, службите изпълняваха тази задача. В огромна империя с лош транспорт и комуникации, службите за сигурност бяха единствената обединяваща институция от царско време през целия съветски период. Те обединяваха чрез принуда, когато икономическият интерес не успяваше да мотивира. Най-сложната част от руската държава бяха службите за сигурност. Те имаха на разположение ресурсите, които им бяха необходими, за да контролират империята. Те информираха центъра за състоянието на държавата и налагаха решенията на Москва чрез терор или по-често чрез заплашване, че терорът ще бъде резултатът от неподчинението.</p> <p>Затова не беше изненада, че службите за сигурност на Съветския съюз &ndash; КГБ под ръководството на Юрий Андропов, са първите, които осъзнават в началото на 1980 г., чe икономиката на Съветския съюз не само изостава все повече от Запада, но че неговото вътрешно единство е заплашено. Икономиката работи толкова зле, че не може да задоволи минималните нужди на републиките. В съзнанието на Андропов налагането на терор, какъвто Йосиф Сталин е прилагал, не би могло да разреши основните проблеми. Така двата елемента, задържащи Съветския съюз цял, вече не работеха. Съветската затворена икономика беше в упадък и службите за сигурност не можеха да поддържат единството на системата.</p> <p>Важно е да припомним, че в Русия вътрешното икономическо здраве и националната власт не вървят ръка за ръка. Исторически погледнато, Русия винаги е имала изостанала икономика. От друга страна, нейната военна мощ, винаги е била непропорционално силна. По време на Втората световна война руснаците разбиват Вермахта въпреки голямата си икономическа слабост. По-късно, по време на Студената война, те предизвикваха и понякога дори побеждаваха Съединените щати въпреки несравнимо по-слабата си икономика. Това беше възможно благодарение на руските служби за сигурност. Русия можеше да употребява много повече от ресурсите на своята икономика за военна сила в сравнение с други страни, защото Москва можеше успешно да контролира своето население. Тя можеше да наложи много по-големи ограничения, отколкото други страни биха могли. Поради това Русия беше голяма сила независимо от своята икономическа слабост. И това по неочакван начин й даде възможност за маневриране.<br /><br /><strong>Залогът на Андропов</strong><br /><br />Андропов предложи стратегия. Той знаеше, че тя е рискована, но я смяташе за неизбежна. Един от елементите на стратегията включваше драматично преструктуриране на съветската икономика и общество с цел подобряване на ефективността. Вторият трябваше да увеличи отвореността на икономиката не само за вътрешни цели, за да улесни иновациите, но също така и във външните работи. Затворената система вече не работеше. На Съветския съюз му бяха необходими чуждестранни капитали и инвестиции, за да извърши нужното преструктуриране.<br />Андропов знаеше, че докато Съветският съюз застрашава геополитически интереси на Запада и особено на САЩ, те няма да предоставят помощ, дори това да им донесе печалба. За да може отварянето към Запада да проработи, Съветският съюз трябваше да намали драстично напрежението, породено от Студената война. Всъщност Съветите трябваше да изтъргуват свои геополитически интереси, за да осигурят своите икономически интереси. Тъй като осигуряването на икономическите интереси беше от съществено значение за оцеляването на комунистическия режим, Андропов предложи да се следва примерът на Владимир Ленин, друг лидер, който жертва територия за време. В Брест-Литовския мирен договор, който слага край на руското участие в Първата световна война, Ленин отстъпва огромни части руска територия на Германия, за дa си осигури необходимото време, позволяващо му да консолидира властта си. Андропов предлага същото нещо.</p> <p>Важно е да се разбере, че Андропов беше партиен човек, чекист, комунист и КГБ-ист отвсякъде. Той не предлагаше премахването на партията, по-скоро търсеше начин да я запази чрез стратегическо отстъпление на геополитическия фронт, докато Съветският съюз възстанови своя икономически баланс. Без съмнение Андропов разбираше, че поема голям риск с преструктурирането и откритостта, с което ще създаде огромен натиск в момент на икономически трудности, който би могъл да доведе до колапс на режима. Андропов бе убеден, че рискът си струва.</p> <p>След смъртта на Леонид Брежнев Андропов заема неговото място, но почти веднага се разболява и също умира. Заместен e от Константин Черненко, който умира след една година. Тогава идва Михаил Горбачов &ndash; истински наследник на Андропов по начин на мислене, който изпълнява двата негови принципа. Той води политика на отвореност и преструктуриране, или &ldquo;гласност&rdquo; и &ldquo;перестройка&rdquo;. Горбачов търгува с геополитически интереси, трудно извоювани от Червената армия, за да постигне икономически ползи. Противно на репутацията му на Запад, той не беше либерал. В действителност търсеше начин да запази Комунистическата партия и беше готов дa преструктурира и отвори системата, за да постигне тази цел. <br />Службите за сигурност разхлабиха своята примка, за да улеснят отварянето и преструктурирането, и в резултат скритото напрежение в империята бързо излезе на показ. Когато размирици в Източна Германия заплашваха да подкопаят съветския контрол, Горбачов трябваше да вземе стратегически решения. Ако той беше използвал военна сила за потушаването им, идеите за преструктуриране и откритост със сигурност щяха да са неизпълними и кризата, която Андропов предвиждаше, щеше да се стовари върху него. Следвайки принципа на Ленин, Горбачов реши да замени територия за време и прие отстъпление от Източна Германия, за да поддържа и укрепва икономическите си отношения със Запада. <br />След като взе това решение, сойсоха и последствията. Ако не трябваше да се защитава Германия, какво трябваше да се защити? Прилагайки стратегията си стриктно, Горбачов позволи корекция на източноевропейската част от империята си, без СССР да се намеси. Решението, което взе за Германия, доведе до загуба на придобивките на Москва от Втората световна война. Но щом оцеляването на режима зависеше от това, тази цена трябваше да се плати. <br /><br /><strong>Кризата </strong><br /><br />Кризата дойде много просто. Степента на преструктуриране изискваше да се предотврати възможността съветските републики да имат всеобхватни икономически отношения със Запада, за сметка на тези в рамките на СССР. Нямаше начин това да стане бързо. Като се има предвид, че Съветският съюз вече имаше официална политика на отвореност, предимствата на републиките за защита на техните икономики от западна конкуренция бяха изчезнали, а с тях и обосновката за съществуването на Съветския съюз. Службите за сигурност бяха двигателят на гласността и перестройката от самото начало. Защитниците на плана не смятаха да обърнат посоката и да започнат отново да потискат промяната. Но гласността претовари системата. Съветският съюз беше неспособен да си осигури нужното му време, за да предпази партията, и се взриви отвътре. Той се разпадна на съставните си републики и дори части от Руската федерация можеха да се откъснат. Това, което последва, беше либерализация само в очите на Запада. Лесно е да се обърка либерализмът с крах, тъй като и двете предоставят отвореност. Но бившият Съветски съюз не се либерализираше, той се срутваше във всеки смисъл. Това, което остана административно, беше КГБ, сега без мисия. КГБ беше най-съвършената част от съветския апарат и неговите членове бяха най-добрите и най-ярките. Когато приватизацията влезе в действие, в отсъствието на ясни правила и принципи, членовете на КГБ бяха тези, които имаха знанията и уменията да се възползват от нея. Като индивиди и групи, те изградиха структури и отношения, чрез които да се възползват от приватизацията, изграждайки групировки. Тези групировки доминираха бившия СССР през 90-те години, чак до днес. Не е разумно да се говори за организирана престъпност в Русия, защото Русия беше в беззаконност. В действителност правоохранителните органи бяха в челните редици на тези, които се възползваха от този хаос. Организираната престъпност, бизнесът и КГБ станаха свързани помежду си и често идентични.<br />90-те години бяха катастрофален период за повечето руснаци. Икономиката рухна. Собствеността бе присвоена чрез систематичен грабеж във всички бивши руски републики. В същото време западни компании бързаха да направят сделки при значително благоприятни условия. Новите икономически интереси преминаха нови национални граници. (Важно е да се има предвид, че границите, които разделяха съветските републики, бяха съвсем реални.) Финансовите картели, които контролираха олигарсите (този контрол е много по-сложен, тъй като много от олигарсите бяха подставени лица на много по-влиятелни и скрити фигури), се простираха отвъд границите на страните, от които произхождат, въпреки че руските картели се разпространяваха най-ефективно.<br />Ако Западът и по-специално Съединените щати искаха да довършат Русия, това беше времето. Русия нямаше ефективно правителство, бедността беше извънредно голяма, армията беше разбита, а КГБ водеше гражданска война за контрола върху държавната собственост. Много малко натиск можеше да доразруши Руската федерация.<br />Администрациите на Буш и Клинтън взеха стратегическо решение да третират Русия като правоприемник на СССР и отказаха да я дестабилизират допълнително. Вашингтон играеше агресивна роля в разширяването на НАТО, но не опита да разбие Руската федерация по няколко причини. Първо, САЩ се бояха,че ядрените оръжия ще попаднат в ръцете на опасни фракции. От друга страна, американците не си представяха, че Русия би могла отново да бъде жизнеспособна държава. И трето, според тях, ако Русия все пак успееше да стане отново жизнеспособна държава, то тя би се превърнала в либерална демокрация. (Идеята, че една либерална демокрация никога не заплашва други либерални демокрации, е имплантирана в американските умове.) По-късно това разбиране стана известно като неоконсервативната доктрина и действително e в основата на политиката на администрацията на Клинтън. <br /><br /><strong>Русия се прегрупира и се изправя пред същата криза</strong><br /><br />Сърцето на Русия бяха службите за сигурност. Независимо, дали поддържаше СССР или го разпокъсваше, КГБ, по-късно преименувано на ФСБ, си остана единствената жизнеспособна част от руската държава. Затова беше логично, че когато прекратяването на хаоса стане от съществено значение, ФСБ ще бъде силата, която ще го прекрати. Владимир Путин, когото КГБ обучи по времето на Андропов и който участва в приватизацията в Санкт Петербург, се оказа силата, която ще рецентрализира Русия. ФСБ разбраха, че Руската федерация е пред колапс и че са загубили прекомерно голяма власт, докато са се борили помежду си по време на приватизацията.<br />Путин искаше да възстанови центъра по два начина. Първо, той започна да работи за възстановяване на централния апарат на държавата. Второ, той искаше да лиши от власт олигарсите, които не стояха в една линия с апарата. Това беше бавен процес, изискващ безкрайни грижи, и ФСБ можеше да започне да се разкъсва отново отвътре, но Путин е търпелив и внимателен човек. <br />Той разбра, че рискованата политика на Андропов се беше провалила катастрофално. Също така знаеше, че този процес не може просто да бъде върнат обратно. Нямаше връщане назад към СССР. В същото време беше възможно да се върне към основните принципи на Съветския съюз. На първо място, можеше да има обединение на региона, отличаващ се с икономическата си слабост и преимуществото на търговията с природни ресурси. Второ, реално съществуваше транснационален разузнавателен апарат, който би могъл едновременно да стабилизира и да създава инфраструктура за военна мощ. И трето, имаше обръщане на политиката на размяна на геополитическите интереси за финансови ползи от Запада. За Путин, както и за средния руснак финансовите ползи от Запада бяха по-скоро вредни, отколкото полезни. <br />До 2008 г., когато Русия победи американския съюзник Грузия в кратка война, процесът на обрат беше в пълен ход. След това финансовата криза и колебанията в цените на енергията поразиха руската икономика. Несъразмерността между политико-военните стремежи на Русия, нейните военни способности и нейната икономическа структура отново изплува. Руснаците отново бяха изправени пред класическа за тях ситуация. Ако изоставят геополитическите си интереси, ще бъдат физически изложени на риск. Но ако продължат да преследват своите геополитически интереси, ще се нуждаят от военна сила, способна да поеме тази задача. Разширяването на военните разходи ще предизвика обществено недоволство, тъй като ресурси за обществено потребление ще бъдат отклонени за военното производство. Това би могло да се осъществи единствено чрез увеличаване на властта на държавата и апарата за сигурност, за да се справи с недоволството. Все пак остава рискът от разминаване между военната и икономическа сила, което не може да бъде преодоляно чрез репресии. Този риск отново създаде ситуация, която се беше появила през седемдесетте години на миналия век, трябваше да бъде преодоляна през осемдесетте и се превърна в хаос през деветдесетте.</p> <p>Трудните решения, които трябва да вземат руснаците днес, могат да бъдат разбрани само в контекста на събитията, случили се преди двадесет години. Проблемите са същите, а поколението, което сега управлява Русия, се е оформило в същите условия. Руското ръководство се опитва да балансира възможните резултати и да намери решение. То не може да търгува с националната сигурност за сметка на бъдещи икономически ползи, които е невъзможно да се материализират или да бъдат използвани. В същото време не може просто да използва службите за сигурност, за да управляват увеличените военните разходи &ndash; има ограничения за това.</p> <p>Както преди едно поколение, Русия е притисната между решения, които трябва да вземе, за да оцелее в краткосрочен план, и в същото време не може да вземе, ако иска да оцелее дългосрочно. За Русия окончателно решение няма и това е, което я прави такъв непредвидим играч в международната система. Най-близко до намирането на решения на тези стратегически проблеми страната e била по времето Иван Грозни и Сталин, но дори и те не биха издържали за повече от едно поколение. Западът трябва да разбере, че Русия никога не е в мир със себе си във вътрешен план и затова постоянно променя своите външни отношения в един безкраен спазматичен цикъл. Нещата вървят добре за известно време, а после изведнъж се променят. Видяхме масивна промяна преди 20 години, но силите, които я генерираха, бяха изградени тихичко в поколението преди това. Следващото поколение се опитва да събере отново частиците заедно. Но в Русия всяко решение е само предисловие към следващия проблем &ndash; нещо, вградено в руската действителност.</p> <p><em><strong>Превод: Славчо Гаврилов</strong></em><br /></p>