Два сюжета без продължение

<p>През април 1975 г. Доган продължава да увеличава бройката на жертвите си. В този списък той добавя и волнонаемния шофьор от поделението в Мътница Хюсеинов, който, както става известно още преди агентурното сведение на &ldquo;Ангелов&rdquo;, е проверяван и следен от ДС и дори на негово име има образувано дело за оперативна проверка &ldquo;Хитрият&rdquo;. От агентурното сведение по адрес на ДОП &ldquo;Хитрият&rdquo;, прави впечатление, че агентът се е сетил за разговорите си с Хюсеинов няколко месеца след провеждането им. Защо точно през пролетта на 1975 г. Доган споделя впечатленията си от познанството си с Хюсеинов, не става ясно.</p> <p>Информацията, която предоставя &ldquo;Ангелов&rdquo; на офицерите от ДС относно поведението на Хюсеинов, ще бъде определена като &ldquo;особено важна&rdquo;, а обектът на ДОП &ldquo;Хитрият&rdquo; ще бъде щателно проверяван, наблюдаван и провокиран с цел да бъде разобличен. Тук е добре да се каже какво означава терминът &ldquo;разобличаване&rdquo;, използван толкова често от офицерите от ДС. След разобличаването на определен обект обикновено следват два варианта за развитие: първият &ndash; обектът да бъде принуден да сътрудничи на ДС, като бъде заплашен с арест и затвор, а вторият &ndash; ако не се съгласи на сътрудничество, да бъде &ldquo;реализиран&rdquo;, което означава да бъде арестуван и съден. От досието на Доган не може да се разбере кой от двата варианта е бил прилаган за жертвите на неговите доноси. Ясно е едно &ndash; с активната и осъзната помощ на Доган са разобличени не един и двама негови обекти...</p> <p>Но да се върнем към агентурното сведение на &ldquo;Ангелов&rdquo; за волнонаемния шофьор Хюсеинов, който според агента &ldquo;имал доста националистически изказвания&rdquo;. Ето и сведението:&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />Един мой приятел ми разказа, че през 1974 год. той е имал възможност по-често да контактува с волнонаемния шофьор Хюсеинов, от което му е направило впечатление, че той имал доста националистически изказвания, като често е възхвалявал живота в Турция. Същият е заявявал пред приятеля ми, че познава хора изселници, които, идвайки след това в България на екскурзия, открито възхвалявали живота в Турция. Негово изказване в тази насока било: &ldquo;да имам възможност пет живота да живея, няма да мога да си изкарам средствата за насъщния, ако съдбата ми повели да живея в България&rdquo;.</p> <p>Във връзка със забраната за изучаването на турския език Хюсеинов се изказал, че турците, като народностна група, затъпявали, загнивали. От контактите, установени през 1974 год. с Хюсеинов, на приятеля ми му е направило впечатление, че той си е поставил за цел да влияе на хората в националистическо отношение, като възхвалявал и издигал на по-високо ниво живота в Турция. Приятелят ми сподели, че през настоящата година също е имал възможност да разговаря с Хюсеинов, дори е имало случай, когато той е идвал на разговори с приятеля ми. Правело впечатление, че почти винаги темата на разговор, воден от Хюсеинов, била политическа, като той е заемал открито страната на Турция. Приятелят ми си спомня такъв случай: през месец януари 1975 год. в стаята на ел. техника при поделение 2570 &ndash; Шумен &ndash; Кузман Стойнев, майор Ганчев е направил бележка на приятеля ми за картата, закачена на стената (тя е била прекопирана от друга карта), че границата между България и Турция не е точно дадена, а е отбелязана п&ograve; на север, в полза на Турция, като думите на майор Ганчев са били: &ldquo;Много ти се иска, но това няма да бъде&rdquo;. Тогава в разговора се намесил и Хюсеинов, който е казал: &ldquo;Виж да не стане обратното&rdquo;. След този разговор Хюсеинов на няколко пъти заявявал пред приятеля ми, че съжалявал за публичното си изказване и че това трудно ще си прости. По време на разговора присъствувал и Корчев.</p> <p>Приятелят ми разказа, че на 3.IV.1975 год. Хюсеинов заедно с шофьора &hellip; са дошли в стаята на механика при под. 2570 &ndash; Шумен и са разговаряли за някакви техни роднини от Турция, дошли на гости в България, от който разговор приятелят ми е разбрал, че са били отседнали в Хюсеинов. Тогава приятелят ми повдигнал въпроса за задържаните турци в МВР &ndash; Шумен, по който въпрос Хюсеинов е споделил, че му се вижда чудно фактът, че цял турски разузнавач, с чин подполковник, при днешните съвременни условия на живот и напредък на техниката ще се занимава с радиостанции, и то монтирани в шевната машина. В тази връзка той е казал, че турците много по-лесно могат да събират информация, политическа и военна, чрез своите разузнавачи, пращани в България чрез дипломатическите представителства. Във връзка със задържаните той е казал, че това са били &ldquo;дребни риби&rdquo;, но българските власти са искали да им дадат тежест, поради което раздухали случая. Всичко това обаче като факт е било положително, тъй като само по себе си говорело, че турското разузнаване не бездействува, а все така върши нещо, въпреки, че са заловили някакви си 5&ndash;6 човека.<br />&ldquo;Ангелов&rdquo;<br />8.IV.1975 год.</p> <p>Под доноса началникът на отделението полк. Владинов отново е нанесъл своите бележки, от които става ясно, че ДС вече следи Хюсеинов, но информацията, предоставена от &ldquo;Ангелов&rdquo;, е нова за службите:<br />Др. Стайков, това сведение за обекта Хюсеинов е от особена важност за нас, но буди учудване защо едва сега агентът споделя за това с нас. От него е видно, че обектът е открит националист и се стреми да влияе в това отношение на войниците &ndash; турци, което е благоприятно за документация и разобличаване. Също така, че има представа и познания за разузнаването, че е проявил интерес към осъдените наскоро в Шумен турски шпиони. Също така, че поддържа връзка с хора от Турция, което до този момент ние не знаем, а го разработваме за шпионаж.</p> <p>Това налага срочно да се провери чрез ДС &ndash; Шумен, какви хора от Турция са им гостували в с. Ясенково и той срещал ли се е с тях. Също така да се помисли за укрепване доверието в агента пред него и създаване условия за документация.<br />Полк. Владинов<br />15.IV.1975 год.</p> <p>Вследствие на всичко, написано от Доган и полк. Владинов, полк. Стоянов пише следните бележки:<br />Др. Владинов, данните показват, че обектът се страхува от щатна агентура. Да се разработят задачи и линия на поведение на аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; за изясняване на интересуващите ни въпроси. Може да се проведе комбинация за събиране на обекта на почерпка с няколко войника и агента за създаване на обстановка за разговор и оттам и документация.<br />Полк. Стоянов<br />4.V.1975 год.</p> <p>Дали ДОП &ldquo;Хитрият&rdquo; е бил разобличен по-бързо, отколкото са предвиждали полк. Владинов и полк. Стоянов, или се е случило нещо друго, не е ясно, но е факт, че името на Хюсеинов повече не се появява в досието на Доган. За сметка на това няколко дни след агентурното сведение по адрес на Хюсеинов се появява друго име &ndash; това на редник Мусов, който преди да започне службата си в Строителни войски, е завършил медицина. Въпреки че д-р Мусов е доста предпазлив, аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; успява да спечели доверието му, което ще накара полк. Стоянов и полк. Владинов да търсят начини за &ldquo;разобличаването&rdquo; му. Интересът от страна на ДС към д-р Мусов е породен по-скоро от желанието на оперативните работници да го вербуват, отколкото да го преследват. Сведенията на аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; вероятно са им били нужни, за да принудят образования и ползващ се с авторитет д-р Мусов да сътрудничи на ДС. Ето и сведението на аг. &ldquo;Ангелов&rdquo;, с което д-р Мусов и негов състудент от университета влизат в полезрението на ДС:</p> <p>Един мой приятел ми разказа, че на 16.IV.1975 год. от 17.30 до 18.30 часа в служебния кабинет на д-р Мусов правил разговор с последния по някои въпроси, засягащи биологията и съвременните медицински методи за диагностика, по които въпроси д-р Мусов проявил интерес. По време на самия разговор приятелят ми под предлог, че от някой войник от IV взвод научил, че Мусов е българомохамеданин, се заинтересувал за произхода, изтъквайки, че той не е бил запознат с този въпрос. Последният приел горното с изключително спокойствие и изтъкнал, че това донякъде е вярно, но всъщност неговият въпрос по произхода му стои така: неговият дядо (баща на баща му) навремето се е изселил от Бурса и се настанил в Пазарджишкия край. Бащата на Мусов в момента е знаел чисто турски, докато майка му не знаела добре турски език. Самият Мусов е притежавал документ, от който се удостоверявало, че дядо му е турчин и дори е бил ходжа. Този документ той е използувал пред нашите власти и той му е помогнал да не смени името си, от което той е много доволен и винаги се е чувствал турчин. Мусов е изтъкнал пред приятеля ми, че преди всичко човек трябва да се цени по неговото съзнание и мироглед, а не по името му, но все пак каквито и ситуации да се създават, той не трябва да забравя произхода и вярата си.</p> <p>По време на разговора Мусов е изтъкнал, че има добър и подходящ на &ldquo;нашите среди&rdquo; приятел, с когото са завършили заедно и който в момента служи във Варненско поделение. Същият е бил от гр. Русе и неговият баща в момента завежда финансовите въпроси на мюсюлманската религия. Последният по данни на Мусов щял да бъде назначен за главен мюфтия, но тъй като не симпатизирал изцяло на нашите власти &ndash; това не е станало. Семейството на същия е притежавало пишеща машина на латински шрифт, която Мусов лично е виждал.<br />На приятеля ми направило впечатление, че д-р Мусов е запознат много добре с историята на турската държава и беседвал спокойно по тези въпроси, но характерно за него е било това, че той винаги е изучавал събеседника си, като го оставял да говори повече. Той е изтъкнал, че този принцип е бил водещо правило с непознати или малко познати хора на неговия приятел, за когото стана въпрос по-горе.<br />&ldquo;Ангелов&rdquo;<br />19.IV.1975 год.</p> <p>След сведението на аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; ст. лейтенант Стайков замисля реализирането на оперативна комбинация с цел да провокира д-р Мусов да извърши действие, което да го компрометира пред ДС, като по този начин по-късно бъде принуден да се съгласи да сътрудничи. Освен всичко останало от рапорта на ст. лейтенант Стайков се разбира, че целият разговор между Доган и д-р Мусов е бил воден по инструкция на ДС и е бил подслушван с помощта на &ldquo;М &ndash; &ldquo;Родопи&rdquo;.</p> <p>Поставени задачи:<br />1. Да изясни как д-р ред. Мусов ще реагира, в случай че агентът му довери и предаде на съхранение писмени материали, внесени от Турция.<br />За целта, след като агентът се снабди с книгата на ред. Исмаил или турски вестници, да отиде при д-р Мусов и под &ldquo;секрет&rdquo; му сподели, че му е попаднало нещо много важно, като го замоли да го съхранява при себе си и за това да не споделя с други лица.<br />2. За в бъдеще на агента останаха за изпълнение старите задачи по ред. Исмаил, ред. Арифов и ред. Йорданов.<br />Забележка:<br />По време на срещата инструктирах агента за долавяни сигнали и вражески изказвания и коментари във връзка с 30 год. от победата на фашистка Германия и 20 год. от Варшавския договор. Разговорът между агента и д-р Мусов беше контролиран чрез &ldquo;М &ndash; Родопи&rdquo; и данните на агента се потвърждават.<br />Ст. лейтенант Стайков<br />21.IV.1975 год.</p> <p>Както винаги, след ст. лейтенант Стайков, топката е поета от полк. Владинов и полк. Стайков, които нанасят своите напътствия под формата на кратки бележки. В бележките на полк. Владинов се споменава и името на ОР Генджев от ДС &ndash; Шумен. Най-вероятно става дума за Недим Генджев, за когото официално се знае, че е работил за органите на ДС от 1974 до 1981 г., като в периода около 1975 г. се е подвизавал в Шумен. По време на т.нар. възродителен процес Генджев ще бъде назначен за главен мюфтия на българските мюсюлмани и ще заема този пост до 1992 г. По време на прехода той ще бъде изгонен от главното мюфтийство по заповед на Доган, след което ще последват дълги обвинения от страна и на двамата за сътрудничеството им на ДС. През 1975 г. обаче пътищата на Доган и Генджев не се пресичат пряко, а само косвено. Това става в бележките на полк. Владинов, който предлага агент &ldquo;Моллов&rdquo;, който е на ръководство при Генджев, да помогне в разобличаването на д-р Мусов. Ето и бележките на полк. Владинов, последвани от кратък коментар на полк. Стоянов: <br />Разговорът между агента и д-р Мусов беше проведен по наши указания в условията на &ldquo;М &ndash; Родопи&rdquo; с цел проверка. След обработка на материалите от &ldquo;М &ndash; Родопи&rdquo; ще се направи преценка и изготви рапорт. Засега нямаме основания да се съмняваме в агента. Данните, които д-р Мусов споделя за турския си произход, са проверени и не отговарят на истината, същият е доказан българомохамеданин. Агентът да задълбочава връзките си с него и да му се разработи линия за спечелването на пълно доверие. Също така агентът да създава условия за протурски национализъм в изказвания на Мусов пред други лица с цел документация и разобличаване. Да се използуват възможностите на &ldquo;Моллов&rdquo; при ОР Генджев от ДС &ndash; Шумен.<br />Полк. Владинов<br />23.IV.1975 год.<br /><br />Какво ще се направи с материалите и какво отношение ще се вземе спрямо агента, ако обектът занесе тези материали на командването. Помислете по този въпрос!<br />Полк. Стоянов<br />5.V.1975 год.</p> <p>Сюжетът с д-р Мусов не получава развитие в агентурната работа на Доган за ВКР. Дали аг. &ldquo;Моллов&rdquo; си е свършил работата и не се е стигнало до използването на аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; и реализирането на оперативните комбинации, предлагани от ст. лейтенант Стайков, досието на Доган не казва.<br />След тези две агентурни сведения аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; излиза в кратък отпуск, по време на който гостува на стария си познайник ефр. Салиев, вече отбил военната си служба и върнал се в родното си село. След завръщането си в казармата аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; ще напише поредния си донос срещу Салиев&hellip; <br /><em><strong></strong></em></p> <p><em><strong>Следва продължение&hellip;<br /></strong></em></p>