ДУГИН: Човекът в Кремъл

<p>Показателно е, че първите текстове, написани от мен за Путин преди дванадесет години, днес изглеждат свежи и актуални. Тогава ние анализирахме и гадаехме, предупреждавахме и се опасявахме. Ние анализираме и гадаем и сега, предупреждаваме и се опасяваме. Като че ли през цялото това време нищо не се е случило. Дванадесет години по-късно Путин, както и преди, е непонятен, уклончив, противоречив, загадъчен. Това се казва издръжливост!<br /><br /><strong>Патриотизъм +либерализъм</strong><br /><br />Идвайки на власт, той направи рязък завой, който стана отличителна черта на епохата Путин в сравнение с епохите &bdquo;Горбачов&rdquo; и &bdquo;Елцин&rdquo;. Той промени решително, на 90 градуса държавния курс, направи го остро и точно. Съхрани наполовина това, което беше, а останалата половина напълно промени. Остави капитализма, либерализма, прозападната ориентация (а също и всички прелести на 90-те: олигархията, корупцията, цинизма, компрадорския елит*, унищожаващ нравствеността и народния дух, чудовищни СМИ и др.). Но при това с твърда ръка пресече разпада на Русия, вътрешните олигархични войни с използването на партийни и национални телевизии, противопоставянето на провинции и губернатори на правителството, чеченската война (която спечели), амбициите за суверенитет на националните републики. След такова начало изглеждаше, че трябва да последва пълен завой, на останалите 90 градуса, и че Путин по същия начин ще влезе в пълен резонанс с това, което очакваха от него патриотите и консерваторите: ще започне да гради империя, да интегрира постсъветското пространство, ще се въоръжи с евразийската идеология, ще възстанови позициите на религията и традициите, ще се заеме с възраждането на културата, образованието, духа, ценностите и нравите... Но това не се случи.</p> <p>Както направи остър завой към 90-те години, също така рязко Путин спря. Той се отклони от предишния курс на 90 градуса, но на нито градус повече, като впрочем не отстъпи нито на градус назад. Формулата е намерена &ndash; &bdquo;либерализъм + патриотизъм&rdquo;, и нека се пръскат от нетърпение тези, който биха искали да отклонят стрелката на путинизма в едната или другата посока. Никой не може да ви помогне, беше заявено ясно на онези, които искаха да се върнат изцяло в 90-те. Дори и да създаваме впечатление, че сме готови на отстъпки в това отношение, то в следващия момент ще стане ясно, че това е игра и стрелката на курса указва натам, накъдето е указвала и преди. Дори в епохата на Медведев, която стремително се отправя в миналото, отстъпките на либерализма (и свързаните с тях надежди на ИНСОР &ndash; Института за съвременно развитие, и другите подобни) бяха чиста илюзия &ndash; позволиха да се говори, но нищо повече. След завръщането на Путин юргенсовци и гонтмахерци (Юргенс и Гонтмахер са ръководителите на ИНСОР, б.ред.) нямаше какво да направят, освен да изчезнат.</p> <p>В не по-изгодна позиция се оказаха и патриотичните кръгове. На тях също им бе наредено да разговарят сами със себе си или цинично казано, с огледалото. Наивно очаквахме, че Путин ще продължи движението със същите темпове и в посока към една завършена евразийско-патриотична позиция. Нито крачка в това направление не беше направена за всичките негови 12 години. Думи имаше, жестове също, но действия никакви. Путин така и не извърши през тези 12 години този седми подвиг, който би довел първите шест до логичен завършек, до точката на необратимост. Той прекалено дълго мъдрува как да балансира между двете взаимоизключващи се позиции &ndash; патриотизъм и либерализъм, и това въпреки стенанията, та дори воплите както на патриоти, така и на либерали. Той направи това и застави обществото да приеме и признае именно един такъв Путин, неразгадаемо явление. В това си качество той и се завръща.</p> <p><strong>Загадъчният сфинкс</strong></p> <p>Крайните либерали виждат в него &bdquo;диктатор&rdquo;. Това не е така. Путин предпочита да действа меко, той не обича насилието и видимо не осъзнава своето право да прибягва до него, ако не се броят крайните обстоятелства, които директно засягат интересите на държавата. Радикалните патриоти виждат в него &bdquo;агент на западното влияние&rdquo;, &bdquo;избраник на олигарсите&rdquo; и на &bdquo;световната конспирация&rdquo;. Те също грешат. Западът ненавижда Путин, защото той представлява реална заплаха за стремежа към глобална доминация на американската империя. Западът би платил скъпо (и плаща), за да го няма Путин. Но него го има. И с това трябва да се съобразяват.</p> <p>И така, Путин може да бъде критикуван както от позицията на либералите, така и на патриотите, както от левите, така и от десните. Може също да недоволстват, че нещата не са такива, каквито трябва да бъдат &ndash; това е критика отдолу. Напълно очевидно е, че на Путин цялото това мърморене въобще не му действа. Той просто не го чува. И ето, Путин се завръща.</p> <p>Можем да го приемем такъв, какъвто е, и да се съгласим с компромиса, който той въплъщава (в края на краищата, това не е най-лошото и от най-лошите той всеки път последователно се разграничава). С това мнение, повече или по-малко, е съгласен значителен процент от населението на Русия. Путин е една органична, почти природна част от нашия живот, толкова естествена като смяната на сезоните.</p> <p>Той си тръгва и се връща така неизбежно, както есента. Понякога есента закъснява, прикрива следите си, но въпреки това неумолимо разсъблича дърветата и превръща пътечките в размекната лепкава кал. Така неотменен е и Путин. Но въпреки всичко казано до тук, има нещо, което не е нормално. Нещо в него, което всички нас не на шега започва да ни дразни. Уж няма нищо, но нещо все не достига.<br /><br /><strong>Понякога те се завръщат...</strong><br /><br />Мисля, че всички ще се съгласят: завръщането на Путин не предизвиква голям ентусиазъм. Изглежда, че всичко си идва на мястото, но няма за какво да се радваш. Интересно защо? На първо място е това, което лежи на повърхността &ndash; руското общество не одобри уредената размяна на местата с Медведев. Ясно е, че това беше тактически ход. Навярно технически той успя, но начинът на изпълнението му остави неприятно усещане. Както дете, което лъже възрастен човек. Възможно е всичко това да е било необходимо, но беше безобразно направено... Не по човешки.</p> <p>Ясно е, че този четиригодишен спектакъл нямаше за адресат руския народ. Спектакълът беше разигран заради западните зрители. Но това също може да бъде оправдано: ако масите позволяват да се прави с тях всичко, то властите постепенно престават да им обръщат внимание. На Запад този номер не може да мине, там няма &bdquo;маси&rdquo;. Ето защо за него, за Запада, беше подготвен целият този маскарад. Можем да разберем всичко това, дори да го оправдаем. Но в душата остава една горчилка. Тандемът се получи някак си неудачен и си остава такъв. То остави на сакото на завръщащия се Путин едно незаличимо петно на Роршах**.</p> <p>Към всичко това трябва да прибавим социалната, културна атмосфера и стихията на информационното пространство. Явно тук Путин всичко е поръчал някому, но е недогледал детайлите и нещата излязоха от контрол. Той и обкръжението му не гледат телевизия, не ходят на театър, не им е до това. Ако бяха включили &bdquo;кутията&rdquo;, то навярно нямаше да повярват на очите си. Обществото колоритно и повсеместно безсрамно загнива. А тези, които стоят начело на социокултурните процеси, не само не се противопоставят на загниването, но получават от него видимо наслаждение и го форсират. В образци за подражание са се превърнали перверзни типове, крадци, аферисти и проститутки от всякакъв пол, професия и род войски. Нравите са в упадък. Няма изкуство. Науката е рухнала. Образованието е в руини. Социалната сфера пълзи към ада. На Путин, разбира се, не му е до това. Но така ли не се намери някой около него, на когото да му е до това?</p> <p>Само че всички тези провали внезапно се изпаряват, когато на щиковете си ги издигне либералната прозападна опозиция, привържениците за връщане към 90-те. Ако Путин бъде упрекван в нещо от хора като Каспаров, Касиянов или Немцов, упрекът автоматично се обезсмисля, защото Западът, който действа чрез своите марионетки, се опитва да поставя чрез тях задача, несъвместима с живота на страната. И ако на тях нещо не им харесва, означава, че то е &bdquo;прекрасно&rdquo;. Чудовищна логика. Стремейки се да не допуснем външно управление на страната и нежни революции, ние сме принудени да оправдаем цяла плеяда непристойни и отвратителни явления, здраво прилепени към управлението на Путин. Аз преднамерено не използвам думата &bdquo;корупция&rdquo;, която непрекъснато се използва от либералите. Но всичко останало възмущава не по-малко... Но трябва да се възмутим не на шега, когато се разнася вежливото позвъняване от американското посолство: &bdquo;Ние разбираме вашето справедливо негодувание, мой уважаеми професоре...&rdquo;. И ние отново заставаме единни зад Ксения Собчак, Роман Абрамович, Тина Канделаки и циничните кремълски политехнолози. При пълната организационна безпомощност и умственото израждане на патриотичната опозиция всеки антипутински протест ще бъде автоматично осребрен именно от прозападните либерали. Така че десният антипутизъм води до задънена улица.</p> <p>Но ако въпреки всичко не можем да се справим с нарастващия гняв, със задушаващото разочарование, с излъганите надежди, с тревогите за съдбата на страната, която ни е скъпа... Ако остро чувстваме, че губим Путин, а заедно с това губим време, ритъм, години живот, сили, надежди в това нездраво и застинало в своята нездравост безрадостно съвременно руско общество &ndash; без цели, стратегии, пътища, планове, ценности, идеи, без хоризонт и история... Ако повече не можем да понасяме тази идиотска формула &bdquo;патриотизъм + либерализъм&rdquo;, към която Путин се е прилепил като теле към вимето на майка си и смята, че тя ще го храни отново и отново... Какво да правим в такъв случай? Остава едно: критика отгоре. Нито отляво, нито отдясно, нито отдолу &ndash; отгоре.<br /><br /><strong>От гледна точка на идеята</strong><br /><br />Какво е това? Защо отгоре? Какво може да бъде по-високо от Путин, който се явява формално и неформално върха на властовата пирамида? Самото понятие суверенност означава, че над носителя на суверинитета няма никаква по-висша инстанция. В това е смисълът. Какво може да стои по-високо от Путин, ако всичко (в Русия) стои или под, или отляво, или отдясно на него?</p> <p>Над Путин стои идеята. Самият Путин най-вероятно не вярва в идеята, вярва във вещите и технологиите. Това си е негова работа. В идеята не вярват дори някои философи, какво остава тогава за управниците. Но идеи има и точно те движат света, историята, обществото, човечеството. Ако някой се откаже от среща с идеята, от интензивната и опасна стихия на мисленето, за него ще говорят други, които не са се отказвали от идеята. Даже американските неоконсерватори признават: &bdquo;Идеите имат значение&rdquo;. Те в случая са прави. Така критиката на Путин отгоре се явява критика на неговите действия и стратегия от гледна точка на идеята. Веднага трябва да определим: каква Идея? Идеите биват различни. Има либерална идея, глобалистка идея, западна, има марксистка, социалистическа. За нас управляващата идея, това е руската идея, идеята за Велика Русия, исторически слизаща в дълбините на вековете и стремяща се към пълно и ясно въплъщение в бъдещето. В идеята има много аспекти &ndash; културни, геополитически, ценностни, социални, политически, психологически, етически, антропологически, етнологически... Но при цялото това многообразие и неизчерпаемо изобилие от аспекти и смисъл Руската идея сама по себе си представлява нещо цяло и единно, нещо органично. И това цялото, колкото и приблизително, интуитивно, отдалечено и смътно да е, се усеща и възприема от всеки руски човек. Да бъдеш руснак означава да си съпричастен към Руската идея. Под какъвто и да е вид, дори и под най-неочаквания, парадоксален, диалектичен, недиректен.</p> <p>Как Путин се съотнася към руската идея? Няма никакво съмнение, че от една страна, е съпричастен с нея, той така или иначе я отчита. На Путин Русия като държава не му е безразлична. Това е очевидно. Интуитивно, а може би съзнателно Путин вижда държавата като ценност. Свободата, независимостта и суверенитетът на&nbsp; държавата съставляват фундамента на неговия&nbsp; мироглед. Следователно Путин се съобразява, следи за тях и им обръща внимание. Изглежда, че това трябва да бъде естествена характеристика на всеки руски човек и още повече на управниците. Но на практика нещата са съвсем различни. През 80-те и 90-те години видяхме такива &bdquo;държавни мъже&rdquo;, които, без да се замислят, орязаха руската държава и намалиха територията й почти наполовина, същевременно се радваха на упадъка на нашето световно могъщество и нямаха нищо против по-нататъшното орязване на руските територии, например отделянето на Кавказ от Русия. Ако трябва да съотнесем Горбачов и Елцин към Руската идея, те на мига биха изгорели живи. Путин не е такъв. Той издържа първичната проверка. И това интуитивно се отчита от цялото руско общество. А дори и да не беше отчетено, действията на Путин в първия период на неговото президентство недвусмислено показват: той дори и за минута не се е съмнявал в това нужен ли е Кавказ на Русия, той спечели втората чеченска война, спря разделението на регионите, отмени изборността на управляващите във федерациите и съответно в националните републики, премахна от конституцията всяко упоменаване за суверенитет на тези субекти и много други в същия дух. Това не е просто една заслуга, тук Путин преминава изпит за Руската идея и действията му недвусмислено показват, че е на нейна страна. В това и само това е причината, че той беше и остава единственият политически деятел в съвременна Русия, облечен в съществен процент доверие. В този смисъл той е руският човек в Кремъл (и трябва да отбележим, че не е никакъв немец в смисъла, в който го нарече Александър Рар).<br /><br /><strong>Главният конструктор</strong><br /><br />Държавата има форма и съдържание. Независимост, свобода, цялостност и суверенитет &ndash; това са свойства на формата. Тук Путин е безупречен и критиката отгоре е откровена. Сега да преминем към съдържанието. От тук започват проблемите. Либералното отношение към държавата е свойствено на новото време, което и отказва самата възможност да обладава съдържание. Държавата е просто &bdquo;нощна стража&rdquo;, &bdquo;по-малкото зло&rdquo;, продукт на &bdquo;социалния договор&rdquo;&nbsp; служещ за това &bdquo;хората да не се убиват един друг&rdquo; (Т. Хобс и неговия Левиатан).</p> <p>С други думи, модерната епоха се ограничава с формалната страна и отказва да говори за смисъла и целите на държавата, за нейната мисия. Съответства ли това на Руската идея?</p> <p>Категорично не. Руснаците винаги са разбирали държавата като сакрална ценност, като вместилище на духовния смисъл. В течение на много векове идеалът е бил православното царство, а в ХХ в. &ndash; световната комунистическа идея. Но винаги, при всички обстоятелства Русия се е смятала (осмисляла) като държава, надарена с най-висше значение и призвание. То е имало особено, руско съдържание, отличаващо се от всички други обкръжаващи я държави.<br />Какво виждаме в случая Путин? Има ли признаци на резонанс с тази сакрална страна на руската държавност? Не. Липсва дори близост. Концепцията на Путин за държавност е европейска и напълно съответства на принципа държава-нация (EtatNation). Съвършено очевидно е, че за Путин значение има само формалната страна на държавата: всичко останало той или не го знае, или не му придава никакво значение. Държавата за него е техническа конструкция. Главният формален признак на държавността се явява суверенитетът. Много добре, Путин е готов да го отстоява. Но това, че Русия трябва да има някаква мисия, някаква цел, отличаваща се от чисто техническата ефективност, от адекватния мениджмънт и ловкото лавиране сред опасните сили в стихията на международните отношения и геополитическите предизвикателства, на него явно не му е присърце. За това свидетелстват публичните му изказвания, подборът на кадрите в сферата на политиката и идеологията (технолози, прагматици, практици), а също така и характерът на международните му действия. Той действа съвсем не по руски, а по-скоро по европейски. Може би трябва заради истината да отбележим, че и този прагматичен подход в духа на реалната теория на международните отношения при Путин не само няма системна основа, но си и остава съвсем неформулиран. Няма и помен у путинския политически управленчески елит за някакви рационални модели за определяне на националните интереси, нито пък някакво стройно и взаимосвързано разбиране за функционирането на геополитическите сили в света. Отстоявайки държавните интереси, всеки се ръководи от своите индивидуални представи или висшестоящи укази, в които понякога логиката напълно отсъства. Реализмът предполага анализ. Вместо него Путин се уповава на изобретателността и находчивостта &ndash; своята собствена или на най-близкото си обкръжение. Тоест липсва не само представа за мисията, но и систематизирано рационализиране в определянето на националните интереси. Ето тази интуитивност и адаптивна гъвкавост са напълно руски черти, които помагат да се компенсира отсъствието от систематизиран подход. Но всичко това е за момента, до време. А към идеята нямат никакво отношение.</p> <p>Осъзнава ли Путин недостатъка на своето управление? Отново не. В никакъв случай. Цялата му кадрова политика се изгражда на убеждението, че висшите държавни постове и така се заемат от най-подходящите за целта хора, и това Путин е готов да отстоява, при това усърдно. Защо според Путин тези хора са най-подходящи? Те са отчуждени от Руската идея, от всяка мисъл за мисия, дори с рационалното изчисление на националните интереси те имат голям проблем (често те бъркат личните интереси с националните, признак за пълна дисквалификация на всеки политик от реалистката школа). Те не са вдъхновени от никакви идеали и имат проблем и с рационализма, и с чистотата на нравите. Путин може да търпи всичко това само по една причина. Поради факта, че сам се е отдалечил от тях и не вижда в това катастрофа. Лоялността изкупва всичко. Тревожна черта. Може и да е руска, но въпреки това твърде отдалечена от идеята.<br /><br /><strong>Народът вижда</strong><br /><br />Когато преминем към обществото, то и тук наблюдаваме проблеми. Путин вижда в народа само покорна маса. Ако виждаше в него нещо друго, той щеше да води с него поне някакъв диалог. Но той упорства в монолога. Народът от своя страна е безмълвен и мълчи. Елитът разшифрова това мълчание като съгласие. Частично да се постъпва така е логично: при желание мълчанието може да се приеме за &bdquo;да&rdquo;, но може и да е израз на нещо друго &ndash; според това докъде се простира фантазията. Ако признаем народа за нещо качествено (ценно), то в неговото мълчание трябва внимателно да се вслушаме. Ако го приемаме просто за една инертна маса, то това е излишно, с масите се постъпва по друг начин. Как? Огледайте се &ndash; ето така. Към масите Путин подхожда като мениджър, механически. Нещо се поправя, нещо се потъпква, нещо се удовлетворява. Без обиди, но и без каквото и да е било вътрешно внимание. Може ли да се иска нещо повече от властта? Не, навярно не. Може да бъде и по-лошо... Но постепенно този хлад по отношение на масите започва да се преживява като обида. Самите маси, дори и да се окаже, че не са нищо друго освен маса, искат да се смятат за народ. Те може и да плюят на идеята, заровили глава, че дори и тяло в своя бит, но желаят да съзерцават лъчите на идеята &ndash; дори когато са покрити от мътните води на ежедневието. Путин им отказва това или просто през зъби подхвърля нещо, в което сам не вярва и което записват на коляно циничните съставители на бюджета.</p> <p>Култура, информационна политика, наука, образование, социална сфера... Какво мисли Путин за руското общество? Как оценява неговото състояние? Това лесно може да се разбере от телевизионните предавания, където група безсрамни перверзници зловещо и глупаво се смеят в лицето на зрителите, като ги тласкат все по-дълбоко и по-дълбоко в зловонната яма на деградацията, идиотизма, индивидуализма, в демоническото зацикляне над незначителни неща. Телевизията &ndash; това е мобилизирана армия за борба с идеята. Всяко смислено изказване веднага се подхвърля на осмиване, често се цензурира и залива с поток помия. В такава телевизия, в пълния смисъл на думата, няма нищо руско, агония на това, което някога е било култура. Тук на всички се помага да се спуснат няколко стъпала надолу, а на желанието да се изкачиш нагоре ще се отговори с присмех или с неприкрита агресия. И това продължава година, втора, трета, десета, дванадесета... Путин тези неща не го трогват. Масите гледат, обясняват му ръководителите на СМИ. Путин кима, нека гледат.<br /><br /><strong>И за политиката</strong><br /><br />Това е нещото, което Путин въобще не обича. На него му се струва, че тези крещящи и подскачащи мъже, облечени в костюми, през цялото време искат да получат от него нещо, докато същевременно те самите нито могат да правят нещо, нито имат желание за това. Това предизвиква неприязън и досада. Но да бъде отменен този кошмар е невъзможно. Западът ще бъде против, а Западът е нещо сериозно (за Путин това е единственото, което в момента има значение). Значи политиката трябва да се остави (да я има), но да бъде лишена от съдържание.</p> <p>Най-лесните мишени са либералите. За времето на Путиновото управление ги превърнаха в чучело, което постоянно се преправя, като се пълни с нов гниещ пълнеж. &bdquo;Дясно действие&rdquo;, &bdquo;Яблоко&rdquo; и т.н. Провал след провала. Патриотите се радват. Но напразно. С тях лидерите на путинската технология правят същото. Събират ги, разпускат ги, събират се, разпускат се, накрая дори ги забравят, после пак се понадигнат: живи сме? И отново отпускат глави... Фланговете са разбити, центърът тържествува. Какъв център? Формален. Такъв, че в него дори дух от каквато и да е било политика не съществува. Ако някой все пак заговори за консерватизъм, веднага му затварят устата с модернизацията. Който е за модернизацията, веднага го сгълчават: забрави за консерватизма! Нашите хора и без това не обичат да мислят, а на всичкото отгоре ги атакуват с коани***: &bdquo;срещнеш ли Буда &ndash; убий Буда&rdquo;, &bdquo;модернизацията &ndash; това е консерватизъм&rdquo;, &bdquo;консерватизъм &ndash; това е модернизация&rdquo;. Късо съединение и човекът в костюма бавно се свлича на пейката. &bdquo;Заедно ще победим!&rdquo;. Но заедно с кого и кого точно ще победим, не се пояснява. И така по всички направления, във всички сектори на живота, на всички етажи на обществото. Катастрофа? Не, не е катастрофа. Но е нещо отблъскващо.<br /><br /><strong>Пътеката на фалшивите слънца</strong>****<br /><br />Какъв е изводът от нашия анализ на властта от позиция на руската идея? Загубихме ли Путин, в когото вярвахме? С когото се надявахме да върнем Русия в историята, да интегрираме голямо евразийско пространство, да заложим основите на бъдещото историческо присъствие? Какво се е случило със съдбата на човека, който в критичния за страната момент спаси Русия, спря я на ръба на развалата? За да направиш нещо подобно, трябва да бъдеш герой. Нищо друго. Може би него просто са го подменили и това сега е съвсем друг човек? Едно е ясно: Путин има резонанс с Руската идея и това е по отношение на държавната форма. На фона на предходните правителства това е реална, истинска, недвусмислена ценност. В критичната ситуация именно това е станало определящото и е придало на Путин реална легитимност. След това се включиха технологиите. И това е влязло в дисонанс с Руската идея. Не е важно ефективни ли са тези технологии или не, това е предмет на отделно обсъждане. Важното е, че това е курс срещу Руската идея, срещу руската история, против руския смисъл, против руското общество, против народа като органична духовна и културна цялост. И това е много сериозно.</p> <p>В първите години след идването на Путин на власт в началото на 2000 г. можехме още да се надяваме, че в момента просто е с вързани ръце, че е в плен на определени обстоятелства, че не е свободен. Дванадесет години суверенно управление е достатъчен срок, за да се разделим с тази надежда. Няма нито един знак, че той се връща с някаква нова, тайна мисия. Истинска и решаваща, която този път да съответства на Руската идея в пълнота. С цялата отговорност трябва да признаем, така не става. Времето изтече. Сега ще събираме плодовете от това, което вече знаем. Границите са ясни: Путин няма да прекрачи предела на формулата, в която се е вкопчил до смърт. Никой няма да доживее нито либерализъм без патриотизъм, нито патриотизъм без либерализъм. Ще отстоява ли Путин и в бъдеще националните интереси, суверенитета и държавността в такъв случай? Убедени сме, че да. Това е част от неговата същност. И нека честно кажем, това не е малко. Ще направи ли, обаче, дори една решителна крачка към реално оздравяване на обществото, политиката, културата, икономиката? Ще върне ли народа в историята? Убеден съм, че не. Той няма такива цели, и по-точно, не е способен да го направи. Ще отстъпи ли в такъв случай цялото пространство на либералите и западняците? Отново не. Техните надежди ще бъдат също така излъгани, както и надеждите на патриотите. Ето с какво ще имаме работа в близките години. За добро или за лошо е всичко това, определете сами.</p> <p>Това, което написах, не е апология на Путин, нито неговото денонсиране. Ницше веднъж казал, след като Саломе отблъснала любовта му: &bdquo;Ако бях бог, бих създал Саломе различна&rdquo;. Ако аз бях президент на Русия, щях да направя всичко по начин, различен от този на Путин. Някои неща признавам за правилни, други за категорично погрешни. И уви, балансът не се променя, наполовина е прав, наполовина не. Путин е толкова силен в защита на налагането на половината си правота (точно колкото и на половината си неправота). Нито крачка встрани. Той няма да се промени. Аз съм също така уверен, че това ще му струва скъпо. Дванадесет години е голям срок. Това е почти присъда. Не моя. Това е присъдата на Руската идея. Говоря наполовина със злорадство, наполовина със съжаление и искрено скърбя. Но никакво бъдеще за страна начело с този човек аз не виждам. Не виждам и минало. Той въплъщава в себе си пустотата на технологичното настояще, товарът на което става все по-труден за носене. И отново: трябва само да сравним Путин с президентите на други страни (западни, разбира се) и веднага ще се окажем в другата крайност &ndash; той няма равен, he is simply the best*****. И това е самата истина.</p> <p>Мислех да публикувам тези бележки много по-рано. Материал имаше достатъчно. Но всеки път, когато исках да го направя, не можех да видя финала. Колебанията около противоестествения компромис патриотизъм/либерализъм всеки път създаваха впечатление, че още малко и ще се прояснят. Но има уравнения, които нямат решение, поредици, които не се поддават на интегриране. Путин е неопределеност, той е &bdquo;да&rdquo; и &bdquo;не&rdquo;, мимолетен проблясък &ndash; светлина/несветлина. Не, въпреки всичко е светлина. По дяволите, струва ми се, че загасна. Не, като че ли свети... И така 12 години от нашия живот &ndash; обтегнат, но не се къса. Колко тъжно...</p> <p><em>*Компрадор &ndash; от лат. Comprare&ndash; купувам, придобивам. В случая става въпрос за местни търговци и предприемачи, посредничещи между чуждестранния капитал и развиващия се руски пазар.</em></p> <p><em>**Психологическият тест на Роршах, използващ мастилени петна</em></p> <p><em>*** Коан &ndash; термин от дзен будизма, в смисъл на диалог, въпрос, мъдрост, поговорка.</em></p> <p><em>****По Джек Лондон</em></p> <p><em>*****Той е просто най-добрият (англ)</em><br /><em></em></p> <p><em>Александър Дугин &ndash; руски философ традиционалист, политолог, социолог и публицист. Роден през 1962 г. в Москва. Професор в Московския държавен университет, ръководител на Центъра за консервативни изследвания при Социологическия факултет при същия университет. Лидер на международното &bdquo;Евразийско движение&rdquo;.&nbsp; Основател на неоевразийството. Ректор на Нов университет. Православен, старообрядец, от клона на старообрядчеството, което приема свещенството на Руския патриарх. За него напълно важат думите на италианския философ Юлиус Евола: &bdquo;Моята биография е моята библиография&rdquo;.</em><em> Автор е на много книги, по-известни от които са: &bdquo;Пътят на абсолюта&rdquo;, &bdquo;Конспирология&rdquo;, &bdquo;Хиперборейска теория&rdquo;, &bdquo;Консервативна революция&rdquo;, &bdquo;Тамплиери на пролетариата&rdquo;, &bdquo;Основи на геополитиката&rdquo;, &bdquo;Абсолютната родина&rdquo;, &bdquo;Метафизика на Благата Вест&rdquo; и много други.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта odnako.org на 20. 12. 2011 г.<br /></em></p> <p><em>Превод от руски Венцислав Каравълчев</em></p>