Другарю генерал, вашата терца бие моето 50

"Новината" за рейтинга на Цветанов е изфабрикувана - "преднината" му винаги е в обхвата на статистическата грешка, а социолози извън държавния НЦИОМ и услужливото МБМД открито се усъмниха в "данните". За всички е ясно кой е шефът в ГЕРБ, останалото е поредната "акция" за отвличане на вниманието от реалните проблеми. А иначе, "Монитор" са наистина забавни в опита си да формулират черно на бяло безпределната преданост на Пеевски към Борисов.
Фашизоидност без граници Петък, 4 Юни 2010г. Автор: в. Атака * Вестник "Атака" публикува повторно анализ, излязъл за първи път на 11 септември 2006 година по време на кандидат-президентската кампания. Негов автор е Велизар Енчев, който в момента пише за вестник "Галерия", чийто заместник-главен редактор е Явор Дачков. Припомняме статията на агента Енчев, за да добият читателите ни представа за неговия морален облик. Кандидат президентската кампания още не е стартирала, а някои от идеолозите на партийните щабове вече изпадат в истерия от очертаващия се провал на техните кандидати. Един от тези идеолози е журналистът Явор Дачков, който вече толкова години страстно брани лика и името на лидера на Демократи за силна България Иван Костов. Може би тази последователност е достойна за уважение, защото издава твърди политически принципи, независимо дали твоят патрон е в опозиция или на власт. Друг е въпросът, че границата между личната преданост и фанатизмът е доста размита. И хора като Явор Дачков нерядко попадат в конфузната ситуация да бранят нещо, което всъщност дълбоко в себе си осъждат. Такъв е случаят с позорната сделка между Иван Костов и Бойко Борисов - бившият премиер послушно изпълни искането на бившия генерал да изтегли съдебния иск за касирането на избора на столичния кмет. Но само часове след капитулацията на Костов пред кмета Борисов не изпълни обещанието си да подкрепи президентската кандидатура на Неделчо Беронов и дори нарече иконата на Дачков "болшевик". Всички помним гневните писания и непримиримите телевизионни филипики на Явор Дачков срещу бившия охранител на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Тези дни обаче Дачков замлъкна и не обели нито дума за противната сделка между Иван Костов и Бойко Борисов, която ни показа колко прогнил е моралът на новата политическа класа. Нито ред, нито стон, нито недоволна гримаса не си позволи Дачков, спазващ желязното правило в латиноамериканските диктатури - за вожда се говори само със суперлативи, дори когато съгреши. И вместо да замълчи и ближе раните си от несъстоялия се политически брак между Костов и Борисов, Явор Дачков реши да чете поучителни лекции на нацията и да я просветлява за това кой в България е демократ и кой е политически лумпен. Гневът на Дачков е провокиран от кандидатирането на Волен Сидеров за президент на България. Като се има предвид политическата ориентация на Дачков, подобен гняв е разбираем. Човек дори съчувства на Дачков, когато той се гневи на Сидеров, защото синята му политическа любов е на изкуствено дишане. Ала това не е всичко - Явор Дачков не може да се побере в кожата си от признанията на социолозите, че на балотажа отиват Георги Първанов и Волен Сидеров. Като обладан от бесове, Дачков почти в истерия прави удивително откритие, с което обижда стотици хиляди българи - ако Сидеров-Шопов заемат мястото на Първанов и Марин в президентството това "ще бъде истинско олицетворение на нацията, в която май ненаказаните престъпници и откачалките са мнозинство"... Една уважаваща се журналистика и вестник с утвърден престиж не би трябвало да дават трибуна на подобни недопустими обиди към гражданите на една европейска държава. Поне такава е практиката в страните от Европейския съюз. Но ако случайно такива редове се промъкнат в пресата, журналистическите съюзи незабавно санкционират издателя, позволил си да пропагандира недопустима словесна агресия. Вече дал воля на безграничната си омраза към АТАКА, синият идеолог навлиза и в международните води. Той обявява за мутренска държава не само България (защото избирателите не гласували за партията на Дачков), но и Русия. Преди да получат протеста на руското посолство в София заради недопустима обида към чужда държава, редакторите на Дачков трябва да си припомнят нещо важно - именно по време на синьото управление "Нефтохим"-Бургас бе продаден на руските концерни на съмнително ниска цена. Самата Надежда Михайлова запита Иван Костов защо е сключил тази сделка на такава цена и как тя се вписва в антируската реторика на бившия премиер. По логиката на Дачков, Русия е мутренска държава, само ако любимата ти партия е в опозиция. Но когато си на власт, с Москва може да се търгува, дори това да не е изгодно за българските икономически интереси. Ще си позволи ли някога Дачков да коментира този казус в българо-руските отношения? - Да, ако получи съответната партийна инструкция! Като във всяка страстна публицистична творба, и в това творение има разтърсваща кулминация. Тази кулминация обаче напълно минава границите на цивилизования диалог и граничи с фашизоидността. Ето как звучи заключението на автора, очевидно изгубил контрол над перото си: "...И тук искам да се върна на журналистиката. Ако я имаше, такава каквато би трябвало да бъде, никога нямаше да допуснем това. Щяхме да унищожим Волен Сидеров, а заедно с него и всички останали опити за подобно поведение..." Човек трябва да е изгубил всякакъв духовен ориентир, за да призовава към публичен линч на един политик и една партия, само защото те не се вписват в неговата идеология. От редовете на Дачков лъха на нещо толкова далечно и в същото време толкова опасно - нетърпимостта към другомислещите, неистовата омраза към превъзхождащия те интелектуално политически съперник, болезнената нужда да вредиш на другите, защото не можеш да се реализираш, непоносимостта към всеки опит за реформа на несправедливата система. Но за да не падаме до нивото на Явор Дачков, нека си спомним какво предизвика бесовете на този титан на словото. Ако зависеше от Дачков, той би изпратил на кладата противниците на иракската война в България. Тук той е първи съюзник на президента Георги Първанов и на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, които ни вкараха в тази мръсна война. По този въпрос Дачков е изцяло на страната на червено-жълтата и турскосинята олигархия, която той иначе презира. Презрението към класовия враг обаче не му пречи да акламира и следващата стъпка на тройната коалиция - разполагането на американски бази на българска територия. Що се отнася до жертването на Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", Дачков е напълно онемял. И напълно разбираемо - след като партийната икона на Дачков смята, че блоковете са ненужни, значи всички партийци трябва да следват верния курс. Ако Явор Дачков четеше европейската преса, сигурно би научил, че тези дни британският премиер Тони Блеър обяви оттеглянето си от политиката в най-скоро време. Защото 70 на сто от британците осъждат външната политика на Блеър и най-вече участието на страната в иракската авантюра. По логиката на Дачков, с която той клейми привържениците на АТАКА, почти всички британски граждани са "лумпени, престъпници и откачалки". Защото си позволяват лукса да не следват великите идеи на Явор Дачков и неговите учители - да станем чужда икономическа колония, послушно да участваме във войни срещу непослушни диктатори и да приветстваме в екстаз разполагането на чужди военни бази на българска земя. Какво друго, освен фашизоидност без граници, е подобна философия! Мълчанието пред подобни писания е капитулация на мислещата част от нацията пред войнстващия примитивизъм и духовното насилие.
Е, то си има класически виц за случая: Състезават се Брежнев и Рейгън и ИТАР ТАСС предава резултата от надбягването така: - Другарят Брежнев е втори, а Рейгън ЕДВА ПРЕДПОСЛЕДЕН.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД