- 10 Sep 2020
- 130
- 7
Отивам в ДСК (любимата ми банка) да осребря чек от Америка. Часът е 16:30, банката затваря в 17:00. Заставам пред гишето, където осребряват чекове, и служителката ми се сопва: „Касата приключи, елате утре”. Казвам: „Нали затваряте в пет, сега е четири и половина”. „Касата е затворена”, отвръща обидено тя. „Добре, няма ли друга каса?”, питам с надежда аз. Тя ме насочва към гише 28 в другия край на залата. Служителката там обаче пише нещо, от което й зависи животът и въобще не чува въпроса ми. Повтарям: „Извинете, можете ли да ми осребрите чек от Америка?”. Никаква реакция. Потретвам. „ПРЕЧИТЕ МИ ДА РАБОТЯ!”, виква ми тя. Аз зяпвам.
<p>„Чекове осребряват на 20-то гише.” Най-после пробив! Огледах се и видях, че това е гишето със затворената каса. Все пак реших да се върна и служителката с покровителствен тон ме изпрати на „Информация”. Там вече почти повярвах, че ще ми се отвори късметът. Жената вътре ме погледна дружелюбно и каза: „Да, ей сега ще ви помогна”. В момента, в който изрече тези думи, изгаси лампата и излезе от гишето, заключвайки след себе си. С недоумяващ поглед проследих как минава покрай мен и излиза от банката. Минах на съседното гише, където стоеше прошарена възрастна жена и попитах смаяно: „Извинявайте, къде отиде колежката ви?!”. Отговор: „Отде да знам, няма да я гоня, я!”<br />Всеки ден виждам билбордове на ДСК, от които ми се усмихват млади служителки със зелени шалчета под надписа „ДОВЕРИЕТО Е ВЗАИМНО”. Винаги се възхищавам на самоиронията им!</p>
<p>***<br />Отивам в БНБ да уедря пари. На входа има някакъв лабиринт от въжета, който аз заобикалям и минавам направо в залата. Чувам ядосан глас: „Ей, къде така, върнете се!”. Охранителят троснато посочва детектор за оръжия и ми нарежда: „Минете”. Аз минавам послушно и съответно детекторът изпищява, защото не съм свалила нито чанта, нито ключове. Аз се усмихвам притеснено и получавам отговор: „К’во се хилиш?! Така ше се хилиш на гаджето, не на мен”. Разтреперих се. Какво право има този тип да се държи с мен като полковник с редник? Може би просто не ми личи, че съм омъжена жена с дете и заплата над максималния осигурителен доход. Казах му, че ако бяхме в чужбина, отдавна да е уволнен. Той отвърна през смях: „Грешката е на родителите ви!”. „Не, грешката е на началниците ви!”, отговорих аз и си излязох. Сега ме е яд, че не му взех името и не извиках управителя...</p>
<p>***<br /><br />Общината реши да подрязва дърветата на улицата ни и на всички коли бяха залепени бележки, че утре, в 11:00 ч., улицата трябва да бъде разчистена. На следващия ден улицата беше празна, но точно в 11:00 ч. заваля лек дъждец. Веднага започна нещо да ме гложди отвътре, че те няма да дойдат днес и няма да оставят бележки следващия път. След една седмица работниците дойдоха, улицата беше пълна с коли и отрязаните клони падаха директно върху тях. Обадих се в Общината, където служителката ми заяви: „Ами то валеше”. Попитах я защо не са залепили нови бележки; тя отвърна, че не е виновна за това, че фирмата е виновна: „Обадете се на фирмата!”. „Това е общинска поръчка”, обясних аз, „фирмата е само изпълнител. Въобще не е моя работа да се обаждам на фирмата”. „Не е и моя работа”, отговори ми тя. „А чия работа е?”, попитах аз. „На фирмата”, нелепо отвърна тя. „Добре”, казах аз, „Ако ей сега на колата ми падне клон и й счупи стъклото, към кого да се обърна, нали трябва да напиша оплакване, към фирмата ли да го насоча?”. Служителката вече започна да крещи в слушалката: „Вижте, вината не е моя, това не е моя отговорност!”. Попитах я спокойно: “Добре, обяснете ми, моля, за какво отговаряте вие всъщност? Какво работите?”. В този момент тя ми затвори.<br /><br />***</p>
<p>Когато разбрах, че съм бременна, веднага отидох в Майчин дом. Оказа се, че гинекологът ми излиза в отпуска. Каза: "Пускаме ти изследвания, ако има нещо, сестрата ще те насочи към друг лекар". Връщам се с изследванията, сестрите въобще не ги интересува. Едната ми казва: "Ооо, аз тия изследвания не ги разбирам, елате след месец!". А аз имах проблемна бременност, изследванията не бяха добри. "Ооо, вие к'во си мислите, на запад до 3-ти месец въобще не ги приемат", обяснява ми сестрата. Питам я: "А изследванията за инфекции ще ми пуснете ли?". Тя: "Ама вие бременна ли сте?! Нещо много четете в интернет". До края на бременността не ми премериха обиколката на корема, не ме претеглиха... Ако бях оставила всичко на тях, не ми се мисли, колко рискова щеше да е бременността ми.<br />Един ден имах силни болки. В такъв момент трябва веднага да се обадиш на лекаря, защото не се знае дали трябва да лежиш или да тръгваш към болницата. Звънях 10 пъти в кабинета, никой не вдига. Накрая ми вдигна сестрата със следния текст: „КАКВО ТЪРСИТЕ, БЕ?! ТУКА САМО ЗВЪНИТЕ!”. Какво прави човек в такъв случай? Гинекологът не си вдига мобилния, сестрата е недосегаема... Искам само да знам какво щеше да стане, ако заради нейното отношение нещо се беше объркало?<br /><br />***</p>
<p>Всеки от нас се е сблъсквал с подобно отношение. За щастие, ако обърнете внимание, единствените места, където се сблъскваме с него, са държавните: ДСК (нищо, че вече е частна, манталитетът там си е държавен), БНБ, Общината, Майчин дом, Пощата, Библиотеката, Митницата... Подобно отношение вече почти не се среща в частните банки, в частните родилни домове... Какъв извод можем да си направим? Че за жалост българинът няма традиция на учтиво обслужване. Единственото, което го кара да се държи добре, е страхът, че ще бъде уволнен. Служителите на държавни постове все още живеят с илюзията, че са достигнали „чиновнически статус” и не могат да бъдат пипнати. Точно като възрастната жена в ДСК, която цял живот е работила на това гише и не може да си представи, че някой може да я уволни за отвратителното й отношение. Излиза, че това е един злощастен остатък от Соца, от тогавашната „сигурност”, която днес се е превърнала в абсурдна безочливост. Ще кажете – чиновниците навсякъде по света са така, просто самата позиция променя мисленето на човека. Да, така е, но при българина има една особена комплексирана грубост – силното желание да унижи другия, да се изкара по-велик от него. Това са неговите 15 минути на слава. Така че най-добрият начин да спечелите един държавен служител, е да се правите на тъпи.</p>
