Дилемата на Обама

<p>Ако Обама се провали в опитите си да помогне на правителствата в Египет, Бахрейн, Саудитска Арабия или Йемен, той ще подложи на риск важни външнополитически приоритети, каквито са мирът в Близкия изток, запазването на военноморските бази в Персийския залив, осигуряването на стабилността на петролните доставки и сътрудничеството в битката срещу терористите от &bdquo;Ал Кайда&rdquo;. От друга страна, ако си позволи да подкрепи настоящите правителства, той ще се конфронтира с гражданското общество в тези страни, добило огромна власт покрай новите информационни технологии, като по този начин отново може да изложи на риск дългосрочната стабилност.</p> <p>Балансирането между основаните на &bdquo;твърдата сила&rdquo; отношения с правителствата и &bdquo;меката сила&rdquo; в подкрепа на демократичните промени е като ходене по въже без предпазни средства. Администрацията на Обама пристъпва доста внимателно по въжето, но това не значи, че няма да падне.</p> <p>Понеже администрацията на Обама употребява израза &bdquo;разумна сила&rdquo;, някои хора си мислят, че подобен подход се използва само от Съединените щати, а критиците обясняват, че това е просто лозунг, означаващ &bdquo;груба любов&rdquo;, или захаросаната версия на американската външна политика. Но разумната сила не е подход, използван само от Съединените щати. Комбинирането на твърда и мека сила обикновено се оказва трудна задача за много страни, което означава, че им се е налагало да я решават.</p> <p>Всъщност някои малки държави са доказани професионалисти в употребата на стратегиите на разумната сила. Сингапур инвестира достатъчно много в своята военна защита, за да изглежда на вероятните си недоброжелатели сред съседните страни труден залък за преглъщане. В същото време тя се опитва да комбинира този &bdquo;твърд&rdquo; подход с &bdquo;меки&rdquo; действия в рамките на Организацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), стремейки се да използва своите университети като притегателен център за дейността на неправителствените организации в региона.</p> <p>По същия начин Швейцария отдавна използва наборната си армия и географското си местоположение като ресурс за демонстрация на &bdquo;твърда сила&rdquo; срещу вероятни враждебни действия, докато в същото време се стреми да бъде атрактивна чрез пословичното си банково дело, търговията и културните връзки. Катар, малък полуостров край бреговете на Саудитска Арабия, даде разрешение територията му да бъде използвана за щабквартира на американската военна интервенция в Ирак, докато в същото време е основен спонсор на телевизия &bdquo;Ал Джазира&rdquo;, най-популярната телевизионна станция в региона, която е доста критична към американските действия. Норвегия се присъедини към НАТО, за да гарантира своята защита, но разви перспективни политики за трансгранично сътрудничество и мирно посредничество в опит да разшири влиянието на своята мека сила.</p> <p>В исторически план нововъзникващите държави използват стратегиите на меката сила, за да се утвърдят. През XIX век Прусия по времето на Бисмарк осъществява агресивна военна стратегия за сплашване на Дания, Австрия и Франция чрез три войни, които водят до обединението на Германия. Но веднъж осъществил своите цели, Бисмарк пренасочва германската дипломация към създаването на съюзи със съседите си и прави Берлин център на европейската дипломация и разрешаването на конфликти. Една от най-големите грешки на кайзер Вилхелм II две десетилетия по-късно е да отстрани Бисмарк заради неуспеха му да поднови договора за ненападание с Русия, което би дало възможност да бъде оспорено британското военноморско превъзходство.</p> <p>След отварянето за света по време на епохата Мейджи от 1867&ndash;68 година възраждаща се Япония изгражда военна мощ, която й позволява да надвие Русия през 1905 г. Но заедно с това страната разчита на изградената дипломатическа политика на помирение с Великобритания и Съединените щати и изразходва значителни ресурси, за да привлече вниманието на света към себе си. След провала на своята имперска политика от 30-те години на XX век (която има своите компоненти на меката сила с елементи на антиевропейска пропаганда) и поражението през Втората световна война Япония се връща към стратегията на минимизиране на военната мощ и се обръща към стратегическото сътрудничество със Съединените щати. Японското съсредоточаване единствено върху икономическия растеж постига целта си, но страната развива съвсем нищожен военен потенциал и съответно мека сила.</p> <p>През първото си десетилетие комунистически Китай изгражда военната си мощ и едновременно с това използва меката сила на маоистката революционна доктрина и Третия интернационал, за да привлече съюзници отвъд своите граници. Но след изчерпването на маоистката стратегия през 70-те китайските лидери се отварят към световните пазари, за да насърчат икономическото развитие на страната. Дън Сяопин предупреждава своите другари да избягват външнополитически авантюри, които могат да изложат на опасност вътрешното развитие.</p> <p>През 2007 година президентът Ху Цзинтао призна публично значението на инвестирането в китайската мека сила. Гледайки нарастващата икономическа и военна мощ на Китай, считам, че решението е било напълно разумно. В съчетание с нарастващата й твърда сила, чрез която се стреми да извоюва уважение и страхопочитание, страната прави всичко възможно да успокои страховете на своите съседи и да пресече стремежите за балансиране на китайската мощ.</p> <p>През 2009 година Китай с право се гордееше със своя успех при справянето с глобалната рецесия, като регистрира рекорден икономически ръст. Много китайци обаче погрешно прецениха, че това представлява разместване на пластовете в глобалния баланс на силите и че Съединените щати са в упадък.</p> <p>Но подобни представи могат да доведат до конфликти. Истината е, че свръхувереността в собствените сили доведе до по-агресивни външнополитически действия от страна на Китай в края на 2009 и през 2010 година. Страната погрешно се отклони от разумната стратегия заради нарастващата си мощ и наруши заветите на Дън Сяопин, според които Китай трябваше да пристъпва внимателно и да &bdquo;демонстрира смирение&rdquo;. След като китайските лидери бяха подложени на сериозна критика от международната общност и влошиха отношенията си със Съединените щати, Япония, Индия и други страни, те решиха, че е по-добре да се върнат към завещаната от Дън Сяопин стратегия на разумната сила.</p> <p>Всъщност в това, че администрацията на Обама води битка за налагането на своята стратегия на разумната сила в настоящата революционна ситуация в Близкия изток, няма нищо страшно и Съединените щати не са първите, изправили се пред трудността да съчетаят успешно твърдата и меката сила. Разумната сила е стратегия от изключителна важност за постигането на успехи в световната политика, но никой не казва, че може да бъде осъществена лесно.</p> <p><em>*Джоузеф Най е бивш заместник-министър на отбраната на Съединените щати, професор в Харвард и автор на книгата &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p>&nbsp;</p>