Живеем на територия, където длъжниците, които не си плащат дълговете, са защитавани. Където адвокатът и кредиторът са смятани априори мошеници. Където всеки се опитва да прекара анонимната държава или поне съседа си. Където основните постулати се свеждат до “преклонена главица сабя не я сече” и “я не сакам на мен да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле”. На същата територия днес полицаи и прокурори публично демонизират и съсипват хора. Без “усърдно” събрани доказателства, каквото задължение имат в истинските държави. Ползвайки единствено показанията на зависими хора, които често са и доказани вече престъпници.
<p>И това не прави никакво впечатление, не притеснява, не тревожи никого. Всички мълчим и чукаме на дърво, че не се е случило на нас. Засега. И свеждаме още по-преклонено главица. Да се снишим, казваше българският диктатор. Да не би да ни забележат силните на деня и да ни се случи чудо невиждано, ако много знаем.<br /><strong>В истинските държави съдът крепи устоите на държавността, съдията е символ на морала и справедливостта и се произнася въз основа на закона.</strong> Тук съдът пише по 10 страници изсмукани от пръстите мотиви, за да обясни защо не е изменил най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража на гражданин, обявен от вътрешния министър за страшен престъпник. Тук правосъдният министър казва, че без гражданска конфискация държавата не можела да се оправи. И добавя, че при гражданската конфискация няма презумпция за невиновност, тъй като тя се отнасяла до наказателното производство.</p>
<p>Дали наистина обаче я има тази презумпция за невинност в наказателното ни производство? Не. <strong>Откакто ГЕРБ е на власт човек не е невинен до доказване на противното, както е според чл. 31, т. 3 от Конституцията, а виновен, понеже Цветанов така е заявил по телевизията. </strong></p>
<p>Чета в Решение на Европейския съд за правата на човека от 2001 г., че продължаващо задържане на едно лице в ареста може да има само ако са налице конкретни данни за наличие на обществен интерес. И ако този обществен интерес е толкова убедително доказан, че въпреки презумпцията за невиновност надделява и над правото на свобода. По-простичко казано, <strong>в цивилизования свят, освен че всеки е невинен до доказване на противното, всеки има право на свобода ­ второто по значение след правото на живот. И отнемането є трябва да се дължи на сериозно доказани причини.</strong></p>
<p><strong>Защо Джотоловостана в ареста?</strong></p>
<p>И се сещам за неотдавнашното заседание на Софийския апелативен съд на 9.11., на което се гледаше искането на Марчело Джотолов да се намали мярката му за неотклонение задържане под стража. <br />Знам, че веднага куп гласове ще се надигнат, че той е част от Октопода, че е рекетьор и пр. Но нали трябва да получи “в разумен срок” обвинение. Освен това член 5, т. 3 от Европейската конвенция за правата на човека изисква както изправянето на обвиняемия пред съд в разумен срок, така и да бъде освободен преди гледането на делото му в съда, ако доказателствата се събират твърде дълго. Използвам примера с Джотолов, защото бях в съдебната зала и чух казаното там от защитата, обвинението и после от съдията Бисер Троянов. Всичко това си заслужава коментар.</p>
<p>Известно е, че мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се прилага при тежки престъпления и трябва да се подкрепи с доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Подчертавам, реална опасност, доказана например от предишни осъждания, специфичен маниер за извършване на престъпление, липса на постоянен адрес и местопребиваване, множество висящи дела и пр. Тези обстоятелства при Джотолов липсват. Въпреки това за трети път апелативният съд не измени мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека.<br />Според съда престъпната дейност, в която е обвинен Джотолов, се различава от деянията, за които е повдигнато обвинение срещу Алексей Петров. Спецификата на неговата престъпна дейност дава основание да се направи изводът, че мярката за неотклонение е законосъобразна и се гради на собствени основания, различни от тези, които позволиха Петров да излезе в домашен арест. Не била отпаднала и опасността от извършване на ново престъпление. Имало изградена противообществена нагласа на личността към извършване на рекети и изнудвания. <br />Припомням, че Джотолов е обвинен за участие в организирана престъпна група (състояща се вече от трима, а не от осем души), която е действала в периода 2004 ­ 2010 г., а не от 1997 г., както първоначално твърдеше прокуратурата. Обвинен е също така в няколко самостоятелни престъпни деяния по чл. 214 и 213а от НК през март, юни и последното от 28 октомври, свързани с изнудване и отнемане на имущество с принуда. Тези обвинения засягат Николай Динков, Николай Русанов, Теменужка Кайлитска и Иво Балевски.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Свидетелите</strong></p>
<p>Т.нар. обективни доказателства, че Джотолов е извършил престъпленията, в които е обвинен, макар и в огромен обем от около 90 тома, се състоят основно от свидетелски показания. Не е необходимо да затормозявам читателите с многобройни имена и преразказани събития, ще отбележа само някои от тях. <br />Девет месеца прокуратурата не успява да повдигне обвинение срещу Джотолов и останалите, обвързани в т.нар. “Октопод”. На заседанията, свързани с мерките за неотклонение на Джотолов и Петров, адвокатите несвойствено дълго пледират, че за толкова време няма събрани нови доказателства по делото. Защитата на Джотолов дори беше упрекната от СГС, че прекалено дълбоко анализира доказателствата, което не е присъщо за производство, свързано с мярка за неотклонение.</p>
<p>Има обаче причина за това действие на защитата. <strong>Свидетелските показания на Динков, Динкова, Балевски, Кайлитска и др., за които стана вече дума, се приемат като доказателствена съвкупност от съда. Но това са показания на т.нар. пострадали свидетели или техни близки. </strong><br /><strong></strong></p>
<p><strong>Кой е Николай Динков? </strong></p>
<p>Водач на полицейска кола от Плевен, който с пълномощно управлява фирмата на тъща си за таксиметров превоз. Убеждава свои колеги да инвестират в бизнеса му ­ те теглят кредити и му дават парите. Общата сума е около половин милион. Видял се в пари, той живее нашироко, което не остава незабелязано от МВР. След проверка на инспектората има предложение да бъде уволнен дисциплинарно, той узнава, взима болничен и същия ден си пуска рапорта за напускане. От този момент започват проблемите му с длъжниците. Защото Динков нито им дава пари, нито погасява кредитите им. Един от тях, Венцислав Георгиев, дори губи апартамента си. Те го притискат да се издължи, а той, както сам признава, без да ги пита, бил капарирал с техните пари комбайн. Това прокуратурата нарича “изтикване от бизнеса с таксита”. Въпреки признанието на Динков за собственото му решение да се занимава със земеделие. Не може тук да се разкаже цялата история в детайли. Интересното обаче е, че се приемат за доказателства показанията на майката и бащата на Динков, който има 3 влезли в сила присъди за измама и висящи дела. В определението на САС от 9.11. вече са добавени и показанията на родителите на жена му ­ Розен и Снежана Чинкови. А всъщност става въпрос за това, че Динков им бил разказал колко бил уплашен от Джотолов… нормално е да споделяш с близките си. Но те със сигурност ще пресъздадат неговите субективни преживявания по различен начин от един незаинтересован очевидец. Не може такъв тип свидетели да са единствените разпитани в досъдебното производство. Всеки нормален човек ще се съгласи, че доказателствената съвкупност не може да се ограничава само до това. <br />В делото има и други доказателства, но съдия Троянов анализира само тези, които подкрепят обвинителната теза. Игнорират се показания на други свидетели, които биха оборили казаното от свидетелите на прокуратурата. Няма съпоставка на твърденията на различни очевидци, всъщност няма анализ на съвкупните доказателства от страна на съда. А той е задължителен, когато се прави извод за степента на обоснованото подозрение, защото би затвърдил усещането за справедливо тълкуване на решенията на съда. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Коя е Теменужка Кайлитска?</strong></p>
<p>От екрана на bTV управителят на “Такси-С-Експрес” инж. Васил Славов поиска публично да бъде разпитан във връзка с твърденията на Теменужка Кайлитска. Защо до момента това не се е случило, той е споменат от Кайлитска и би трябвало да съпоставят нейните думи с неговите. Впрочем Славов говореше и за големи суми, които Кайлитска дължи на фирми, банки, лизингови дружества. Дали прокуратурата е проверила тези данни? <br />Оказва се, че Кайлитска е разпитвана два пъти месечно. Тя обяснява каква е схемата, по която са текли паричните потоци към Алексей Петров. Споменава куп имена на хора, заемащи различни ръководни длъжности в “Лев Корпорация” и в “Такси-С-Експрес”. Била чувала, че нарежданията се дават от Ал. Петров на Антон Петров и оттам на Джотолов. В такава “йерархия” са навързани от Кайлитска при последния є разпит на 28 октомври. Тогава говори и за лизингови схеми ­ очевидно защото дължи вноски на “Голдлизинг”, ако се позовем на Васил Славов. Но нито едно от споменатите от нея повече от 10 лица не е привикано в прокуратурата за разпит.<br />Иван Стойчев, когато гледа в СГС мярката на Алексей Петров, направи много добър анализ на нейните показания. “Тази свидетелка де факто нищо ново не съобщава, само разширява кръга на своята осведоменост и вече започва да говори съвсем конкретно. Дава някаква схема на ОПГ, кой къде седи и кого ръководи, което сочи за манипулативно водене на нейния разпит”. Това е причината, поради която СГС заяви, че игнорира нейните свидетелски показания. После обаче съдия Камен Иванов от САС изведе точно тях като основни за свързването на Алексей Петров, Антон Петров и Джотолов в организираната престъпна група в намален състав, за да извади от калта прокуратурата.</p>
<p>Всичко това за непредубедените може да даде както поводи за размисъл, така и за тревога. И като се сетя, че фирма на друг основен свидетел по “Октопода”, Валентин Шотев, беше заловена тези дни с близо 400 литра алкохол без бандерол... Така явно стоят нещата със българските свидетели по съдебните дела. Хора, нарушаващи законите, хора, финансово зависими с куп дългове, и дори с влезли в сила присъди. Те са удобните за обвинението, други не им трябват.</p>
<p>А през XVIII век Чезаре Бекария в “За престъпленията и наказанията” казва, че главното, върху което съдът трябва да се съсредоточи, се състои в това “положително да се определи достоверността на свидетелите и доказателствата за обвинението”. И още ­ че действителното мерило за достоверността на свидетеля се определя от неговия интерес да каже или да укрие истината.</p>