Да запазим ниските данъци за богатите

<p>За да стимулират производителността, спестяването и инвестициите, данъчните облекчения трябва да облагодетелстват най-вече най-заинтересованите &ndash; хората с високи доходи.</p> <p>Сред данъчните отстъпки на Буш бяха и по-ниските ставки върху дивидентите и капиталовите печалби. Запазването на тези ставки е дори още по-важно за икономиката, защото капиталът е мобилен. Когато е силно обложен с данъци тук, той се мести другаде, което означава по-малко инвестиции и работни места в САЩ. Поради тази причина увеличението на тези данъци не би довело до кой знае какъв резултат.</p> <p>Опонентите на данъчните отстъпки не оспорват сериозно твърденията за полезността на по-ниските ставки. Тяхното истинско възражение е, че данъчните отстъпки на Буш облагодетелстват богатите.</p> <p>Това твърдение е вярно само донякъде. Наистина, по-ниските данъчни ставки за хората с високи доходи ги облагодетелстват. И все пак това е само едната страна на нещата. За да се стимулира повече производство, спестяване и инвестиции, правителството решава да насърчи тези, които са най-засегнати от данъците, и тези, които искат да спестяват и инвестират. Иначе казано, хората с най-високи доходи. Политиците трябва да приемат известно неравенство в замяна на повече ефективност.</p> <p>В случая с облагането на дивидентите и капиталовите печалби икономиката също може да участва и да печели. Предполага се, че тези данъци &bdquo;удрят&rdquo; богатите капиталисти, но чрез по-високите цени и чрез намалялото търсене вследствие на затворили или преместили бизнеса си компании всъщност те нанасят и удар по потребителите. Така че ниското данъчно облагане на дивидентите и капиталовите печалби помага както на данъкоплатците с високи, така и на тези с по-ниски доходи.</p> <p>Президентът Обама се противопоставя на удължаването на тези данъчни преференции от времето на Буш и вместо това предлага компаниите напълно да отписват направените инвестициите за 2011г. Това е разумно предложение, но ефектът от него вероятно ще бъде малък. Тази политика просто позволява на бизнеса да си приспадне инвестициите сега, а не по-късно като амортизации. При настоящите ниски лихви това пренасочване на разходи просто не си струва.</p> <p>Друг съществен проблем с предложението на президента е, че той залага на краткосрочната стабилизация, а не на дългосрочната ефективност. За да просперира в тези трудни времена, икономиката се нуждае от сигурност при определянето на данъците, правилата и регулациите, а не от постоянно еволюиращи политически инициативи.<br />По същия начин пазарите искат да се набляга на производителността, а не на преразпределението. За да се възстанови жизнеността на американския капитализъм, президентът трябва да покаже, че истински вярва в този капитализъм. Удължаването на данъчните облекчения, въведени от предишната администрация, е добър начин да започне.</p> <p><em>*Джефри А. Мирън е преподавател по икономика в Университета Харвард и старши анализатор в Института &bdquo;Като&rdquo;. Автор е на книгата &bdquo;Либертарианството, от А до Я&rdquo;. </em></p> <p><em>Коментарът е публикуван в блога му <a href="http://www.jeffreymiron.com" title="www.jeffreymiron.com">www.jeffreymiron.com</a> </em></p> <p><em>Превод от английски Славчо Гаврилов<br /></em></p>