Да бъдеш холандец

<!-- @page { size: 21cm 29.7cm; margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } --> <p style="margin-bottom: 0cm;">През последните осемнадесет месеца играя ролята на американец в Холандия, който ту се настройва към европейския начин на живот, ту настръхва от него. Много от чертите на този живот ме обогатяват. История ехти от всяка сграда, докато се движиш през деня. Велосипедът е вид транспорт, а не начин за развлечение и ободряване. Близкото кино продава еспресо и холандски джин, а не пуканки, което те кара да се чувстваш нормален, възрастен и обгърнат от цивилизация.<br /><br />Има и някои черти на европейския живот, които действат неприятно на американската чувствителност, като осемсантиметровото свободно пространство, което ти оставят на магистралата или залепващото фолио от супермаркета, което се залепва само към себе си. Но подобни досади бледнеят в сравнение с една друга. През първите няколко месеца бях преследван от едно число &ndash; 52. То отекваше в главата ми. Чувствах се като затворник, опитващ се да избяга през решетките. Това число представлява размера на данъците, които трябва да платя за парите, които печеля като писател и директор на институт. За да бъда ясен: при пристигането си тук разбрах, че повече от половината от скромния ми доход щеше да бъде погълнат от холандската осигурителна система. Няма друго нещо, което да ме е накарало да се чувствам толкова много американец при престоя ми тук, както реакцията ми към това число. Политически съм вляво от центъра по много въпроси, но откакто това число влезе в главата ми, почувствах цял хор от гласове да се надига в душата ми. Нито един от тях по мой вкус отпреди това. Само призрачни подобия на десни икони: Роналд Рейгън, Джак Кемп, Ръш Лимбоу и др.<br /><br />Все пак с течение на времето упоритият ми гняв беше омекотяван благодарение на поредица от малки събития. Едно от тях се случи не много отдавна. Влизайки в банковата си сметка, забелязах с мимолетно, но приятно объркване пристигналите две мистериозни плащания от по 316 евро. В полето за забележки пишеше &ldquo;училищни книги&rdquo;. Моето объркване не беше пълно. Платецът на парите беше Социалноосигурителната банка. Пътищата ни се бяха пресичали и преди. Аз имам две дъщери. Всяко четиримесечие СОБ тихичко изпраща по сметката ми $665 с една дума за обяснение &ndash; детски надбавки. Когато посетих сайта им при първото подобно плащане, прочетох: &ldquo;Децата са скъпи. Памперси, дрехи, бебешка количка... всичко това струва пари. Холандското правителство осигурява детски надбавки, за да помогне с отглеждането на детето ви&rdquo;. Всички родители, които живеят в страната, получават четиримесечни плащания, докато децата им навършат 18 години. Благодарение на приет наскоро закон, родителите получават помощ при плащането на училищните материали и пособия.<br /><br />Плащания пристигат и от други източници. Мои приятели, които имат малки деца, споделят, че правителството може да им върне до 70% от разходите за детска градина, която излиза около $14 000 на дете за година. В края на май миналата година неочаквано получих $4265 <span style="background: #ffff00 none repeat scroll 0% 0%;"></span>в сметката си: пари за ваканция. Подобни суми се материализират в сметките на почти всички в тази страна точно преди лятната ваканция. От своя работодател получаваш 8% от годишната си заплата, което трябва да покрие самолетни билети, екскурзии и т.н. И това не е всичко, защото освен тях получаваш и нормалната си заплата, докато сърфираш или се гмуркаш някъде на топло. По закон всеки работодател е задължен да даде минимум четири седмици ваканция. Дори и да си безработен, също получаваш базова сума за ваканция от правителството. Причината за това е, че ако не отидеш на почивка, може да се депресираш и да паднеш духом и така никога да не си намериш работа.<br /><br />Подобни неща лесно стават прицел на подигравки от американците. Не трябва да си коментатор на &ldquo;Фокс Нюз&rdquo;, за да се присмиваш на нещо, което по средата на глобална финансова криза изглежда като див социализъм. Както отбелязах и по-горе, да ти отнемат половината заплата и от време на време да получаваш обратно няколкостотин евро ми изглежда доста несправедлива сделка.<br /><br />Но има и още. Първо, както в САЩ, така и в Холандия данъкът върху доходите има изопачена концепция: с добър счетоводител можеш да си изработиш отстъпки и да се възползваш от различни вратички. Докато най-високият праг на този данък в САЩ е 35%, тези числа са малко подвеждащи. &ldquo;Хората, които идват от Америка в Холандия, се фокусират върху тази разлика и тези 52%, споделя Констанца Велфле, американски счетоводител, базиран в Холандия, чиито клиенти са предимно американци. &ldquo;Имайте предвид, че холандското ниво на облагане включва социални осигуровки, които в Америка са допълнителни 6,2%. След това в САЩ има местни, щатски данъци и много високи имотни такси. Ако всичко това се събере, ще се получи число, близко до тези 52% тук&rdquo;.<br /><br />Да се размишлява върху относителните данъчни нива е нужно, за да се проследи много по-дълбока история. Всъщност, докато моят престой в чужбина съвпадна с разтърсването на американската икономическа и социална система и политици, коментатори и обикновени американци се оглеждаха за нови защити или потенциално нови модели, аз не само изпробвах холандската система, но и се чудех дали не можем да възприемем някои неща от нея в моята страна. Една от темите на Световния икономически форум в Давос през януари беше въпросът дали дерайлирането на американския капитализъм, какъвто го познаваме, може да се замени с един европейски подход, който обединява капитализъм със социално благополучие и който във време на икономическа криза изглежда, че предлага повече стабилност на отделния човек и на обществото. Инициативата на президента Обама за реформа на здравното осигуряване на стойност 634 милиарда долара за следващите десет години е опит да изпълни предизборното си обещание за универсално покритие, което е базисен компонент на европейската социална система. Преди две години администрацията на Буш изпрати емисари да изследват специално холандската здравна система, благодарение на нововъведените частни и публични елементи.<br /><br />Не бих се наел да предвиждам какви промени ще станат в Америка, тъй като политическата атмосфера се променя постоянно. Повечето хора изглежда са съгласни, че нещо трябва да се случи. Говорейки с американци, работещи тук, и с експерти по холандската система, чувам постоянно едно и също нещо: американското схващане за европейски стил социална система е сериозно изкривено. Системата, от която съм част в момента, има своите грешки, някои от тях карикатурни. Но дали този имидж &ndash; капсулиран в ужасното петно &ldquo;социализъм&rdquo;, което циркулира в американската политика като бомба, наистина отговаря на реалността? Има ли нещо значително объркано, което си заслужава да се изследва?<br /><br />Нека първо се фокусираме върху &ldquo;петното&rdquo;. Прекарах своите първи месеци в Амстердам с впечатлението, че живея в квазисоциалистическа система, построена върху идеи, измислени от Маркс и Енгелс. Това беше една от озадачаващите черти на Холандия. Тя е и е била дълго време силно капиталистическа държава &ndash; холандците проправиха път за многонационалните корпорации и развиха концепцията на дяловите акции. Миналата година държавата беше третият по големина инвеститор в американския бизнес и все пак има (както вярвах) голяма социалистическа държавна социална система. Как може тези полярно противоположни ценностни системи да съществуват заедно?<br /><br />Кратка разходка от моя апартамент предполага отговор на този въпрос. За шест минути се стига до площад &ldquo;Дам&rdquo;, който е Таймс Скуеър на Амстердам. Това не е случаен израз. Около 1200 г. група заселници решават да построят домовете си на това място, където река Амстел се влива във вътрешен залив, наречен IJ, и блокират реката, за да контролират водата (оттам и името на града &ndash; Амстел Дам). Под &ldquo;Дам&rdquo; всъщност има истински бент. Площадът е център на историята на града. Рембранд, Спиноза и войски на холандските владетели са стъпвали по тези паветa през ХІІ век. Един мрачен ден през май 1945 г., точно след като нацистите са предали града, но преди да напуснат, войници стрелят по ликуващата тълпа на площада, убивайки двадесет души.<br /><br />Затова площад &ldquo;Дам&rdquo; напомня не само за миналото на страната, но и за неспирната борба на хората с водата. Тази битка изглежда е ключът към разбирането на холандската смес от свободен пазар и социално благополучие. &ldquo;Ниските страни&rdquo; никога не са развили напълно феодалната система на аристократи &ndash; собственици на земя, и крепостни селяни. Напротив, моряци, търговци и фермери купували дялове в търговски кораби и кооперативи, за да защитят земята от морето, развитие, което e довело до създаването на първия в света фондов пазар и е помогнало за възхода на холандската златна ера. Днес страната остава сред най-отворените икономики в Европа.<br /><br />В същото време водата има участие и в развитието на социалната система. За да получа авторитетен поглед върху холандската социална система, се срещнах с Геерт Мак, един от най-изтъкнатите автори, към чиито книги се обръщат и самите холандци, за да разберат собствената си история. Те наричат своя колективистичен манталитет и начин на правене на политика чрез консенсус &ldquo;полдър модел&rdquo; (полдърите са участъци ниска земя, която системно се взима обратно от морето). &ldquo;Хората мислят за &ldquo;полдър модела&rdquo; като за романтична идея, а за неговия произход по-скоро като за мит, отколкото като за факт, споделя Геерт Мак. Но ако се погледне в записите от Средните векове, ще видите, че той е истински. Всеки е трябвало да се разправя с водата. Проблемът е с изпомпването й. В повечето случаи обаче земята на хората е в средата на страната, така че къде да се изпомпва тази вода? В двора на съседа? Той трябва да направи същото и т.н. Така това, което виждате в историческите данни, са изключително сложни отношения. Всичко това e трябвало да бъде направено заедно&rdquo;.<br /><br />Имаше политически движения през ХХ век &ndash; като сексуалната и социалната революция през 60-те, които спечелиха на страната репутацията на либерализъм без табута. Според изчисленията на Мак тези събития са били малко повече от прикритие на повърхността. Днес страната въплъщава вековна склонност към колективизъм, който един писател описа като &ldquo;демокрация на сухите крака&rdquo;. &ldquo;Все още сме в полдър модела, винаги търсейки съгласие между всички участници, споделя Хейно ван Есен, бивш председател на един от най-големите пенсионни фондове. Дори пенсионната ни система е колективистична. Работодатели, работници и правителство си взаимодействат&rdquo;. Това взаимодействие е на най-високо ниво, където нещо, наречено Социален икономиччески съвет (състоящ се от синдикати, представители на бизнеса и държавата), съветва правителството по важни въпроси&rdquo;. Това е възможно, защото нашите синдикати все още имат съществена роля, казва Александър Риной Кан, председател на Съвета. В САЩ връзката между работодатели и съюзи е състезателна, а тук се научихме, че е от взаимен интерес да работим заедно&rdquo;.<br /><br />Има и друга историческа база на холандската социална система, която странно как е била пропусната от американските консерватори, които виждат в тази система заплаха за своите ценности. Тя се корени в религията. &ldquo;Те са били дълбоко религиозни хора, които са имали реално задължение да помагат на бедните, казва Мак за своите предци. Строяли са сиропиталища и болници. Църквите са имали система за подпомагане, която по-късно е взета от държавата. Така че aмериканците трябва да преодолеят &ldquo;социализма&rdquo;. Тази система е разработена не според Карл Маркс, а според Мартин Лутер и св. Франциск от Асизи&rdquo;.<br /><br />Ако &ldquo;социализмът&rdquo; е нещо като сламен човек, a политическата идеология, религиозните ценности и традицията на коопериране са основите на модерната социална система, може би си струва да си зададем един прост въпрос за тази система: какво е да се живее в нея?<br /><br />През 1992 г. Джули Филипс пристига от Ню Йорк в Амстердам, за да се види със свой приятел от колежа. Тя харесва града. &ldquo;Сещаш ли се за някой неангажиран, добър, хетеросексуален мъж тук?&rdquo;, пита тя своя приятел. Той отговаря с &ldquo;да&rdquo; и я представя на Ян. Джули се омъжва за Ян и Амстердам става неин дом. Тя е моя приятелка, част от моята американска изгнаническа &ldquo;клика&rdquo; в Амстердам. И също е писател, а второто й дете, Йооске, е родено в дома им. Джули ми каза, че раждането вкъщи с помощта на акушерка е дългогодишна холандска традиция. &ldquo;Както се казва, когато си в Рим, правиш като римляните&rdquo;, споделя. Сега тя е заклет фен на домашното раждане. &ldquo;Беше невероятно и приятно&rdquo;, каза тя. Барт (един от малкото мъжки акушери в Холандия според Филипс) се появи в дома й в 11,00 ч. сутринта. Бебето се роди няколко часа по-късно. &ldquo;Бяхме само аз, Ян и Барт. По-късно, когато вече бях в леглото с бебето, слушах как Ян и Барт разговарят възторжено в кухнята. Помислих си, ето ме тук в леглото с моето бебе и всички си прекарват добре в дома ми&rdquo;.<br /><br />Холандия има универсална здравна система, което означава, че за разлика от САЩ, тук буквално всеки има медицинска застраховка и разбира се, социалното осигуряване започва от самото начало. В случая на Джули и Ян, въпреки че той не е преуспял преводач, а тя преуспял писател, тяхната застраховка покриваше грижите преди раждането, около самото раждане и грижите след него, които представляват домашна помощ от пет часа на ден, седем дни в седмицата. &ldquo;Това е човек, който идва в дома ви, грижи се домакинството и ви учи как да се грижите за новородено&rdquo;, споделя Джули. След това започва режим на редовни прегледи на бебето в обществена клиника. Следва силно субсидираната система от детски градини, което според Джули й помага да живее, без да прави много пари като писател.<br /><br />Холандската здравна система беше драстично преправена през 2006 г. Влизането й в сила е съпътствано от силен международен контрол. &ldquo;Предишната система беше въведена от германците през 1944 г., докато ни гостуваха&rdquo;, казва Ханс Хугерворст, бившият министър на здравето, който разработи и въведе новата система преди три години. Старата система включваше широка мрежа от застрахователи и зависеше от правителствените регулации, които да държат разходите ниски. Хугерворст &ndash; консервативен икономист и ревностен привърженик на свободния пазар, искаше да рационализира и приватизира системата, за да предложи на потребителите избор на застрахователи и планове, но и да бъде сигурен, че някои заболявания се управляват чрез регулации и надзор.<br /><br />Според сегашната система е незаконно застрахователна компания да откаже да приеме клиент или да иска повече пари на клиент заради неговата възраст и здравно състояние. Докато в САЩ застрахователните компании се опитват да не взимат хронично болни пациенти, в холандската система правителството поддържа фонд, от който застрахователите да бъдат компенсирани за по-скъпите си клиенти. Това явно работи. Според изследване на фондация, специализирана в тази област (Commonwealth Fund), 54% от хронично болните пациенти в САЩ не са получили изцяло здравна грижа поради високи разходи, докато в Холандия те са само 7%.<br /><br />Холандците без съмнение уважават свободния пазар, но имат и остро чувство за справедливост. Както отбелязва Хугерворст, &ldquo;средният холандец намира за напълно неприемливо, че хора с повече пари биха получили по-добро здравеопазване&rdquo;. Решението за баланс на тези противоречащи си тенденции беше да имаме едно базово ниво на покритие в здравната схема, а хората да могат да си доплащат допълнително за повече услуги. Всяка застрахователна компания има свой собствен пакет от услуги. Никой не смята, че холандската здравна система е перфектна. Много хора се оплакват, че новата система е по-скъпа от старата. &ldquo;Това е вярно, защото старата система просто не таксуваше достатъчно за услугите и обществото трябваше да доплаща по други начини&rdquo;, казва Анес Рубинг, която работи като общопрактикуващ лекар в Амстердам. Оплакванията, които чувам от американски емигранти тук, са, че холандската система покрива всичко, когато става дума за счупени кости и разкъсани апендикси и се справя добре с това, но когато стане въпрос за по-сложни заболявания, е далеч назад от aмериканската. Хугерворст е съгласен с това донякъде. &ldquo;Няма съмнение, че САЩ имат най-доброто здравеопазване в света за тези, които могат да платят високата му цена&rdquo;, казва той. &ldquo;Сигурен съм, че най-добрите 5% от болниците в САЩ са по-добри от най-добрите 5% тук, но като изключим тях, бих казал, че общото ниво е еднакво в двете страни.<br /><br />Действително, моят неакадемичен анализ &ndash; основан на собствения ми опит и на разказите на други американци тук, е потвърждение на тази теза. Приятелят ми Колин Кембъл, американски писател, който живее в Холандия от четири години заедно със съпругата си и двете им деца. &ldquo;През тези четири години всички ние сме посещавали различни доктори. Удивителното е, че буквално всяко посещение е било по-приятно от подобни в САЩ. Там има бюрокрация, безкрайни формуляри и страх от съдебни дела при лошо лекуване. А тук просто отиваш и се виждаш с доктора. Очевидно може да не е толкова усложнено. Иска ми се всеки американски конгресмен да дойде да поживее за малко в Амстердам, за да види как се справят с медицината&rdquo;, споделя Колин.<br /><br />Открих, че повечето разлики между американската и холандската система са преди всичко културни. Холандската има по-старомодно и персонално отношение. Почти всички джипита в страната се обаждат по телефона на възрастни и безпомощни пациенти. Моят личен лекар, както много други, отделя по един час на ден за домашни визити. Като американец, който почти цял живот работи на свободна практика, намирам, че най-значимата разлика в двете системи е цената. В САЩ за четиричленно семейство плащам около 1400<span style="background: #ffff00 none repeat scroll 0% 0%;"></span> долара за полица, която не покрива зъболечение и е пълна с доплащания, удръжки и изключения, което ме кара често да се замислям за пародията на Монти Пайтън, в която човек се оплаква от застрахователния си иск, а агентът казва: &ldquo;В полицата ви ясно се казва, че нито един ваш иск няма да бъде платен&rdquo;. Подобна холандска полица струва 300 евро на месец без доплащане и включено зъболечение. Около 90% от цената на скобите за зъби на дъщеря ми бяха покрити.<br /><br />Здравната помощ е може би най-забележимата част от социалната система, но колкото повече време прекарвам в Холандия, толкова по-малко смятам, че тя може да бъде отделена от цялостното ми възприятие за страната. Което означава, че за да разбереш тази система, трябва да навлезеш в друго състояние на ума. В интерес на истината, хората вярват не толкова на правителството (холандците се оплакват от него не по-малко от американците), а на обществото. Както казва моят холандски учител Армеле Мейерник: &ldquo;Гледаме американската система и всички тези неосигурени хора и не можем да повярваме, че една развита страна е избрала този път. Имам много американски ученици и когато говорим за това, те винаги казват: &ldquo;Да, но ние плащаме по-малко данъци. Това е краят на дискусията за тях. Предполагам, че това е стандартно поведение&rdquo;.<br /><br />Приличните жилища са друга тема, по която холандците са в съгласие. Както почти всяка западна страна, Холандия има обществена жилищна система, чрез която квалифицирани хора получават апартаменти на цени под пазарните. Около една трета от всички жилища в страната са &ldquo;социални апартаменти&rdquo;. Но отново, отношението е различно от това в САЩ. Бях изненадан да науча, че мой приятел, който е успешен психолог, живее в такъв &ldquo;социален апартамент&rdquo; още от студентските си години. Оказва се, че терминът &ldquo;обществено жилище&rdquo; няма същото клеймо, както в САЩ. (В Америка това е &ldquo;последното убежище&rdquo; за някои, но тук е просто евтино жилище.) Отвъд това, моят приятел може да си позволи да плаща повече от сегашния си наем &ndash; 360 евро, но системата не го задължава да се премести. Една от причините за това е, че е възприето да се поддържа микс от хора с различни доходи в самите жилищни сгради.<br /><br />Социалните жилища се различават от тези в САЩ по това, че правителството не ги притежава или управлява. Напротив, всяко е собственост на независима кооперация за недвижими имоти. Тя не е с цел печалба, но се самоиздържа. Така имотният пазар представлява всъщност два пазара, работещи заедно, като единият оперира с по-ниски цени, определени от правителството.<br /><br />Това показва нещо, което изглежда се пропуска, когато американците отхвърлят европейския стил на социална система: тя не е непременно държавно финансиранa или ръководенa изцяло от държавата. По-скоро тези общества са избрали да комбинират различните субекти, които играят роля в социалното благополучие &ndash; индивиди, корпорации, държава, синдикати, църкви, и по различни начини да се опитат да балансират индивидуалната свобода и общата социална сигурност.<br /><br />Това бе нещо като малко &ldquo;богоявление&rdquo;, което имах по време на престоя си в Европа. Може би ние, американците, сме създали погрешна дихотомия. През ХХ век американската политика стана заложник на две позиции, които останаха фиксирани в много умове. Старата лява идея за широк и директен държавен контрол на социалната система и дясната решителност за премахване на всеки опит в тази посока, приватизация на системата и &ldquo;да оставим хората сами да се оправят&rdquo;. По същото време в Европа поствоеннaта социална система &ldquo;от люлка до гроб&rdquo; през последните десетилетия даде път на една друга сложна система, смесица от публична и частна. И независимо дали в здравната помощ, жилищата или пенсионната система, холандците са доказали, че са особено успешни в работата със смесени варианти.<br /><br />Добре. Стига еуфория. Истина е, че оценявам много аспекти на тази система. Но честността ме задължава да разкрия и друга нейна страна. В мен се заражда едно настроение и се задълбочава до степен, в която дълбочината се превръща в мрак. Случва се обикновено в неделя следобед. Докато се разхождам из кварталите в покрайнините на Амстердам или карам колело в близкото градче, спокойствието, пустите улици, редиците широки прозорци, през които виждам все един и същ интериор, ми припомнят един цитат от &ldquo;Митът за Сизиф&rdquo; на Камю, който ме порази, когато го прочетох за първи път като студент: &ldquo;Човек говори по телефон зад стъклена преграда: не можеш да го чуеш, но виждаш неговото непонятно и глупаво шоу: чудиш се, защо е жив&rdquo;.<br /><br />Има нещо в това място, което запалва отново екзистенциалния гняв от моята младост. Защо сме тук? Как човек постига контакт със своята душа? Или в не толкова грандиозни термини: какво правиш в мързелив неделен следобед? Влизаш в магазин. Сядаш в кафене и четеш нещо. Мотаеш се в книжарница. Но нали затова имаме градове? Уви, това е невъзможно в неделя следобед в моя осиновен град. &ldquo;Тайно&rdquo; споразумение на две сили през ХХ век &ndash; работническото движение и Църквата, доведе до политика на ограничени работни часове, а консервативната холандска система е резистентна на промяна. Супермаркетът в моя малък роден град в Западна Пенсилвания е отворен 24 часа на ден. Предизвиквам ви да намерите нещо отворено 24 часа в този по общо мнение град от световна класа. Всъщност повечето магазини затварят в 18,00 ч., точно когато хората си тръгват от работа и може би биха искали да пазаруват.<br /><br />Тази тирада има няколко по-дълбоки точки. Едната е, че еднообразието предполага хомогенно население, което Холандия дълго е имала. Широката социална система работи, ако всички приемат, че всеки играе по правилата. Новодошлите, с различния си начин на живот и очаквания, я заплашва.Това е една от причините скорошните вълни на незападни имигранти да причинят толкова голямо смущение. Може ли подобна система да работи пълноценно в истинска мултиетническа среда?<br /><br />Тогава един от недостатъците на колективистичното общество, от което самите холандци се оплакват, е този, че хората са склонни да стават роби на консенсуса и конформизма. Попитах един консултант по мениджмънт и дългогодишен американски емигрант, Бъфърд Александър, бивш директор на McKinsey &amp; Company в Холандия за неговото мнение по този въпрос. &ldquo;Ако кажеш на холандец, че ще му вдигнеш данъците с 500 евро и тези пари ще отидат за бедните, той ще каже &ldquo;окей&rdquo;, казва Александър. Но ако му кажеш, че ще му намалиш данъците с 500 евро с идеята да ги даде на бедните, той няма да го направи. Холандците не правят такива неща сами. Те вярват, че това е работа на системата. За един американец това е липса на индивидуална инициатива&rdquo;.<br /><br />Друг извод от колективистичното мислене е културната тенденция да не излизаш от рамката или да превъзхождаш. &ldquo;Просто бъди нормален&rdquo; е национална поговорка и в предишни години са учели децата, че ако си роден за просяк, никога няма да бъдеш принц. Тотална антитеза на американския идеал за мобилност нагоре. Изглежда, че тук има много по-малко хора, готови да поемат риск. Онези, които вървят по ръба или следват своите собствени вътрешни чувства &ndash; например архитектът Рем Колхаас или Винсент ван Гог, обикновено си отиват рано. И така, къде ни води всичко това? Доколко холандската колективистича социална система е приложима в американското общество, което е оформено от влаковите вагони и безкрайните граници? И защо нация, възпитана с &ldquo;Можеш да вървиш по свой път&rdquo; и &ldquo;Бъди всичко, което можеш да бъдеш&rdquo;, би искала да бъде като Холандия? На първо място, има забележителни прилики между двете държави. Холандският подход за социално благополучие израства от смесването на частната предприемчивост и дълбоката религиозна традиция. Начинът, по който САЩ искат да поправят своята социална система, със сигурност произхожда от собствените им религиозни ценности и също от желание да обединят тези ценности със своята привързаност към частната инициатива.<br /><br />Със сигурност не бих искал цялата холандска система в САЩ, но смятам, че си струва да се помисли как можем да вземем най-доброто от нея. Една много добра причина за това е следната: изглежда холандците са по-щастливи от нас. Изследване на УНИЦЕФ от 2007 г. за благополучието на децата в 21 развити страни класира холандските деца на върха, а американските втори отдолу нагоре. Детското щастие със сигурност зависи от удовлетворението на възрастните. Бях свикнал да мисля, че дългите, добре уредени и платени ваканции, на които се радват европейците, са за общества, в които никой не иска да работи и само чака следващата ваканция. Не това е случаят тук. Открих, че холандците вземат много на сериозно както работата си, така и свободното си време.<br /><br />Всъщност двете вървят заедно. Почти никога не получавам имейл, свързан с работата ми през почивните дни, докато това е често явление, що се отнася до американските издатели и публицисти. Фактът, че холандците работят само в определеното работно време не ги прави по-малко продуктивни. Дори напротив. Постоянно се убеждавам колко свежи и спокойни са хората, с които работя.<br /><br />Аз не съм единственият американец, който забелязва това. &ldquo;Това, което ме впечатли още от първия ден преди двадесет и пет години, е чувството за общност, споделя Бъфърд Александър. Те знаят как да работят и как да живеят. Заради това останах&rdquo;. Геерт Мак, холандският автор, настоява, че щастието е директно свързано със социалната система. Седяхме в любимото му кафе, свърталище на журналисти от края на войната, и гениалното обзавеждане от старо дърво на това място, както и местоположението му зад ъгъла на &ldquo;Дам&rdquo; в историческия център, добави частица блясък към думите му и ми напомни за хиляден път защо съм тук независимо от недостатъците. &ldquo;Проблемът с американската система, каза той, е, че ако си загубиш работата и нямаш доход, това е лошо не само за теб, но и за икономиката. Нашата система има по-голяма сигурност. И смятам, че прави качеството ни на живот по-добро. Моите американски приятели казват, че живеят в най-добрата страна на света, и в много случаи са прави. Но винаги трябва да се притесняват: &ldquo;Какво ще се случи с моето семейство, ако получа сърдечен удар? Какво ще се случи, когато стана на 65 или 70 години? Америка е страната на свободните, но аз мисля, че ние сме по-свободни&rdquo;.<em><br /><br />Текстът е публикуван в New York Times Magazine<br /><br />Превод: Славчо Гаврилов </em></p>