- 10 Sep 2020
- 122
- 8
Либерализирането на режима за отглеждане на генно модифицирани организми (ГМО) у нас се представя пред обществото като процес на хармонизиране с европейското законодателство. Но аргументите, с които управляващите обясняват предложените промени в Закона за ГМО, звучат, меко казано, неубедително. Изглежда, че лобисткият натиск за по-широко „отваряне на вратата” пред ГМО продукцията става все по-силен и намира привърженици и в средите на властта. Вярно е, че като страна членка, България трябва да прилага европейското законодателство. Но също така е вярно, че по спорни теми като ГМО например всяка държава има възможност за суверенна позиция, съобразена с националния интерес.
<p>Ако погледнем предложените промени, се оказва, че те предвиждат отпадането на някои забрани, които са своеобразен защитен механизъм пред разпространението на ГМО у нас.<br />Според приетите на първо четене текстове България се отказва от фиксираната в досега действащия закон забрана за работа с ГМО по някои специфични култури като маслодайната роза, лозята, тютюна и памука.<br />Но промените не спират дотук – предвижда се да отпадне и текст, по силата на който се забранява освобождаването на генетично модифицирани организми в териториите, включени в екологичната мрежа „Натура 2000”, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях. И то при условие че България отдели над 30% от територията си като защитени земи поради факта, че там има уникални биологични видове!</p>
<p>Друга промяна, която сериозно притеснява много български фермери, има пряко отражение върху земеделското производство у нас. Създава се възможност генно модифицирани организми да бъдат отглеждани в непосредствена близост до органични култури без необходимата буферна зона между тях. А при опрашването има реална опасност генетично модифицираните култури да замърсят органично отглежданите. На практика контролирането на този процес е невъзможно.</p>
<p>Според привържениците на промените, ако България не либерализира отглеждането на ГМО, ще постави земеделските производители в неизгодно положение, тъй като в условията на общия пазар този, който произвежда с по-ниска себестойност, е по-конкурентоспособен. Тази теза е спорна, като се има предвид, че посевите с ГМО вървят заедно с пестицидите, с които се обработват. А те никак не са евтини. Според официалното становище на Националната асоциация на зърнопроизводителите при отглеждане на ГМО реалното средно завишаване на добива от 1 дка е с 10–15%, а разходите по производството се увеличават с 30% (особено през последните години).</p>
<p>Друг аспект е дългосрочният ефект от решението да отглеждаме ГМО на дадена територия. Дори след години на тези земи да засеем други култури, не можем да твърдим, че те ще бъдат чисти от ГМО.<br />Дори ако приемем, че в крайна сметка добивите се подобряват, а продукцията поевтинява, какво следва – ГМО става част от хранителната верига и това има своите последици. А ние все още не знаем всички проявления на инвазията на генните мутации!</p>
<p>Окончателното приемане на предложените от правителството промени в Закона за ГМО трябва да е предшествано от широка обществена дискусия, да се чуят всички гледни точки, да се направи дългосрочен анализ на последиците от тези промени върху човешкото здраве, околната среда, биологичното разнообразие и екологичното земеделие у нас.</p>
<p>Не можем да си позволим да либерализираме режима за отглеждане на генно модифицираните организми, без да си даваме сметка за последствията върху българската природа, земеделското производство и конкурентоспособността на нашите продукти на европейския пазар. Голям процент от гражданите на обединена Европа не желаят да купуват генетично модифицирани храни. <br />Какво ще стане с традиционните български култури и екологично чисти храни, ако бъдат генетично замърсени? Как ще развиваме екологично и биологично земеделие, ако не можем да гарантираме чистота на почвите, семената, фуражите?</p>
<p>И не на последно място – искаме ли да осигурим ефективен и независим контрол над продуктите, допускани до българския пазар, за съдържанието им на ГМО?!<br /><br />Това засяга правото на информиран избор, коeто на нас, българите, много дълго ни беше отнемано!<br /><br /><em>*Петя Ставрева е бивш евродепутат и член на Комисията по земеделие на Европейския парламент 2007-2009г.<br /></em></p>
