Бюджетните съкращения са наложителни*

Бюджетните съкращения са наложителни*
Ако счетоводителят каже на вашето семейство, че харчите с 40% повече, отколкото печелите, и че кредитният ви лимит е достигнат, как бихте могли да орежете разходите си? Ще спрете ли да купувате храна, да не плащате ипотеката си и своите битови сметки, или първо бихте намалили разходите си, отказвайки се от забавления като киното, спорта, културните събития, хубавите ресторанти и пътешествията? Разумните хора ще направят второто, но правителствените бюрократи често се ограничават само до първото. Това е познато като тактиката с „Монумента на Вашингтон”, получила своето име, когато шефът на националните паркове затваря за две седмици „Монумента на Вашингтон” и Гранд Кениън през 1969 година в знак на протест срещу бюджетните съкращения, вместо да ореже административните разходи, да намали средствата за поддръжка и съкрати средствата за нови инициативи.
<p>Когато са изправени пред необходимостта от бюджетни съкращения, както в случая с тактиката (или по-скоро трика) &bdquo;Монумента на Вашингтон&rdquo;, политиците предпочитат да предлагат орязване на най-видимите, популярни и/или необходими разходи за услуги, предоставяни от правителството, като в същото време оставят непокътнати по-маловажните, по-ненужни разходи за административни дейности. Това се прави, за да се оказва натиск върху законодателите за отпускане на повече средства за носещите популярност правителствени действия.</p> <p>Много от бизнесите откриха, че в продължение на години са се разраствали прекомерно. По време на рецесията, в период на нарастващ конкурентен натиск, същите тези бизнеси разбраха, че ще им се наложи драстично да съкратят разходите си, за да останат печеливши и да оцелеят. Фирми като IBM и Ford направиха точно това през последните години, затова сега и двете са в отлична форма. Процесът на отърваване от неприсъщите дейности е болезнен, но алтернативата би била далеч по-вредна.</p> <p>Всеки административен апарат по всяко време иска да се разширява и да става все по-тромав, независимо дали е в бизнеса, в държавните болници, в неправителствените организации, благотворителните фондации или правителството. С изключение на правителствения, всички останали нормално минават през период на съкращения и обновяване. Правителственият апарат също не трябва да бъде изключение. Някои щати и местни управления сега усещат болезнената необходимост от съкращаване на разходите, защото се налага да се придържат към балансиран бюджет, а вече са достигнали тавана на повишаването на данъците или на взетия кредит.</p> <p>Само федералното правителство може да продължи напред, без да се съобразява с естествените икономически ограничения, понеже има възможността да печата свои собствени пари. Обаче Конгресът може и трябва да изиска всяка правителствена агенция и министерство да подреди своите програми от най-ресурсоемките към най-малко поглъщащите ресурс и да представи детайлен план как всяка агенция и министерство биха могли да помогнат със съкращаване с 10, 20 и дори 40 процента на бюджетните си разходи, така както на бизнеса често се налага да прави.</p> <p>За постигането на баланс във федералния бюджет тази година ще са нужни съкращения на разходите с приблизително 40%. Никой не предлага подобни драстични съкращения в момента &ndash; републиканците предложиха съкращения от около 1,8% в тазгодишния бюджет, а демократите предложиха само 0,28% съкращения. Ако Конгресът и правителството не постигнат съгласие върху увеличаването на тавана на дефицита в бюджета, правителствените приходи ще могат да покрият само 40% от разходите, затова подреждането на разходните приоритети ще се окаже крайно необходимо.</p> <p>Републиканците сега са критикувани в медиите заради някои от предлаганите от тях съкращения. Обсипвани сме със сърцераздирателни истории за това как малките деца ще растат без необходимите им хранителни вещества, ако има съкращения на бюджетните разходи. Всеки, който някога е работил за или си е имал вземане-даване с правителството, знае, че има прахосване на средства в огромни мащаби, няма никаква ефективност и че съществуват програми, които просто не трябва да бъдат финансирани, като Националното обществено радио, Организацията за икономическо взаимодействие и развитие и субсидиите за биогоривата. Често заставам пред групи от правителствени администратори и когато ги попитам: &bdquo;Ако ви притиснат да съкратите съществено вашите бюджети, без от това да пострада ефективността на действията и постигането на заложените цели, бихте ли го направили &ndash; особено ако трябваше да се освободите от излишната бумащина и други абсурдни изисквания?&rdquo;, отговорът почти винаги е &bdquo;да&rdquo;, като изключим военните.</p> <p>Вместо да се палят толкова, членовете на Конгреса трябва да направят това, което бордовете на директорите на компаниите и други подобни организации правят, и то е да изискат от мениджмънта да се яви пред тях с конкретни &ndash; и много подробни &ndash; планове за бюджетни съкращения, които не нарушават нормалното функциониране на организацията. В случая членовете на Конгреса трябва да поискат от всяко министерство план за съкращаване на бюджетите си (с конкретни цифри) по възможно най-ефективния начин и да бъдат готови да ги защитят пред съответните конгресни комисии. Освен това министерствата трябва да бъдат накарани да подредят дейностите си по важност, да качат това в интернет и да обяснят как смятат да съкратят бюджета (ако е необходимо), така че медиите и обществото да могат да правят коментари по предложенията. Нещо повече, управителите на агенции, свързани със социалното осигуряване и здравеопазването, трябва да бъдат привикани да се явят с предложения за реформи на институциите си, за да могат да се поберат в ограничените си бюджети.</p> <p>Конгресът би могъл да наложи тези условия, като забрани на министерствата да харчат полагащите им се бюджетни средства след определен срок, докато всяко от тях не представи приемлив план за бюджетни съкращения пред Конгреса. Бюрократите със сигурност остро ще възроптаят срещу това, но американският народ ще бъде благодарен.</p> <p><em>*Заглавието е на ГЛАСОВЕ.<br /></em></p> <p><em>**Ричард Ран е американски икономист, познат предимно в България. Старши научен сътрудник е в Институт &bdquo;Като&rdquo; и е председател на Института за глобален икономически растеж.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>

Коментари

  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    23 Март 2011 17:51ч.

    Георги Киряков превежда на един добър български, само не ни е ясно какво ни интересува как ще се справят американците, като тук имаме да се справяме с наши си неща, по-сериозни от американския проблем: ние велики ли сме или да? Тоя Весел Роджър горе сега се е сетил за икономии, а у нас се наваляше да преструктурира и да цица капитали. Казват, че през банката, в която е вицепрезинет (или е бил), е минало и преструктурирането на дълга на Милен Велчев. Сега зор - вежливи поуки от едно скотско американско бизнес (уж) поведение на лакомия за пари, простотия, самодоволство и наглост. Съчувствие ли трябва, какво? Да плачем за петата кола на шестия внук на седмия сенатор ли? Ми кат нямат пари, няма да купуват, и толкова. Ние тук така правим. Само дето избягваме да ядем пържола с генно увредена царевица, като тях. Пържола с царевица... само им виж акъла. :-)))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Ричард Ран

    23 Март 2011 19:54ч.

    безхабернико, монетаристичен, спри да пишеш за България, страна която е съществувала преди твоите деди от Ирландия, Шотландия или англия изобща да са си мислили че имат писменост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ричард Ран

    24 Март 2011 0:38ч.

    Планът за разорение на България Проектът &quot;Ран-Ът&quot; 1990 г. http://www.bgsviat.narod.ru/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ацетон

    24 Март 2011 23:48ч.

    Тоя измъкна тракийското съкровище за &quot;изложба&quot; заедно с Маразов - интересно дали са върнали оригинала или някакво копие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи